статистика

Марш за живота във Вашингтон, окръг Колумбия, 27 януари 2017 г. Снимка: фотографът Марш за живота, Емили Грийн.

Програмата стартира в 9.00 и към 10.00 броят им се покачи до над 5200. Затова бях любопитен за общия брой в света за една година. Затова умножих това число по 24 и след това отново до 365. Беше малко над 45 милиона годишно. (Забележка на редактора: Според проучване на The Lancet, цитирано от проаборционния институт Guttmacher, това е дори 56 милиона годишно.) Не бях напълно изненадан, но осъзнах, че седя там зашеметен от тази ужасяваща статистика.

Тогава разбрах, че думата „статистика“ има тенденция да дехуманизира това клане и че това не е само статистика. Има 45 милиона човешки същества, на които е отказано правото на живот и това право е свещено именно защото животът на всеки човек наистина е създаден от Бог.

Веднъж Йосиф Сталин каза: „Една смърт е трагедия, милион смъртни случаи са статистика.“ Поне психологически Сталин беше прав: такива цифри се превръщат в чиста статистика, без никаква морална сила. Точно това позволи на Сталин да убие милиони хора, без да мигне окото - или без да мигне окото на повечето други нечестиви наблюдатели. Революцията беше важна и нищо друго.

Това масово убиване на неродените ясно показва само по себе си, че сме в средата на друга революция, светската революция, която в много страни по света сваля Бог и моралния закон. Тази светска революция включва други, по-малки революции, като сексуалната революция и интелектуалната революция в нашите университети. Ако изгоним Бога от обществото, ако Бог е „мъртъв“, тогава всичко е възможно, дори годишното убиване на повече от 45 милиона човешки същества, което в „цивилизованите“ западни страни едва ли предизвиква чувство на възмущение.

Самата неприличност на този проблем затруднява дори много добри християни да почувстват разумно дълбоко противопоставяне на обществото, в което живеят ежедневието си. Всяка година в тази страна (САЩ) се убиват над милион невинни живота и въпреки това за повечето от нас животът продължава, повече или по-малко от обикновено. Изключение правят по-ревностното разпространение, които се стремят да спасяват човешки животи целогодишно чрез консултиране и предлагане на алтернативи, набиране на средства за жени, избрали да живеят, а не смъртта на нероденото им дете и т.н. Те са истинските герои на това движение и работят предимно незабелязано от обществото, което изобщо не ги притеснява.

March for Life във Вашингтон, D. C., 27 януари 2017 г. Снимка: Фотографът March for Life, Емили Грийн.

Трябва по някакъв начин да преминем отвъд статистиката до реалността на този ужас, без да губим чувството за баланс и християнска любов към всички, включително тези, които са се поддали на изкушението на аборта, както и към организаторите на аборта. Не можем обаче да загубим чувството си за морално възмущение, сякаш това зло някога би могло да бъде поносимо. Ще успеем само ако имаме не само здравословен духовен живот, но също така се нуждаем и от постоянното свидетелство на духовните водачи в техните публични изявления.

Реклама

Нашите духовни водачи от време на време обявяват ден на пост, когато има някакво зверство в нашия свят. Не знам обаче, че йерархията в Съединените щати или вселенската църква обявява всяка година ден на пост, да не говорим за месец, за да изкупи това масово престъпление срещу човечеството и огромно прегрешение срещу Създателя на живота. Защо не? Дали вариращият морален смисъл е покорен дори в сърцата на тези, които са, или трябва да бъдат велики защитници на човешкия живот? Думи, думи, думи, но малко действия, засягащи човешкото сърце или морален усет.

Следващият месец във Ватикана ще има конференция за заплахата от биологично изчезване на някои видове поради изменението на климата. Добре, но защо да не организираме конференция за заплахата за човечеството, като всяка година се избиват над 45 милиона неродени деца? Това не е потенциална заплаха в бъдеще, това е реалност тук и сега.

Или защо във Ватикана няма конференция за демографското самоубийство, което се извършва по целия свят и което заплашва човешките общества далеч повече от възможната загуба на определени видове поради изменението на климата? Тази конференция във Ватикана има за цел да събуди хората и да насърчи човешката изобретателност за справяне с тези заплахи. Що се отнася обаче до заплахата от аборт и демографско самоубийство по света, изглежда, че това не е разстроено или поне не толкова.

Същото се отнася и за молитвата и поста. Ако едно правителство на държава реши да извърши етническо прочистване или нещо подобно и умишлено изглади само един милион души - не 45 милиона, а 1 милион - подозирам, че ще има голямо морално възмущение и ще станем свидетели на това, което нашите духовни водачи наричат след дълги молитви и пости, докато това зло свърши. Това обаче би било случай на водене отзад, тоест в резултат на възмущение те няма да доведат опозицията към това зверство.

Смъртта на всички тези деца година след година, както и несъразмерно малкото морално възмущение и практически действия, също могат да бъдат опасно за християните. Защо Бог го позволява? Защо Църквата прави толкова малко предвид мащаба на това зло?

В крайна сметка всичко е част от мистерията на Божието Провидение. Ние не разбираме напълно Божиите пътища. И ние със сигурност не винаги разбираме пътищата на неговата Църква. Ние обаче знаем, че Бог извлича добро дори от това зло и че по някакъв начин дори провалите на неговата Църква се вписват в неговия божествен план.

Пред този препъни камък ние сме принудени уверено да застанем на мястото на Св. Йоан Кръстител, на когото Христос веднъж каза: „Блажен онзи, който не ме обижда“.

П. Марк А. Пилон
Авторът е свещеник на Арлингтънската епархия на Вирджиния и е получил докторска степен по свещено богословие от университета Санта Кроче в Рим. Работил е в катедрата по систематично богословие в семинария на връх Св. Мери, редовен сътрудник на списание Triumph, е бивша и все още преподаваща отвън преподавател в Нотр Дам, висше училище в колежа Християнство. Пише редовно за littlemoretracts.wordpress.com.

Разделът „До субекта“ е съставен от авторски статии в престижното американско списание „Католическото нещо“ и се публикува с подкрепата на колежа „Антон Нойвирт“. Статията не е израз на мнението на колежа „Антон Нойвирт“.