Можеш да кажеш, какви пластмаси използваме?

Пластмасите са синтетични материали, които имат редица предимства. Те са леки, гъвкави, издръжливи, непроводими, евтини и имат многофункционална употреба. Благодарение на тези свойства тяхното използване непрекъснато се увеличава. Прекомерната консумация на пластмаси обаче има отрицателно въздействие върху околната среда и често върху човешкото здраве. За тяхното производство са необходими невъзобновяеми природни ресурси, най-често нефт. По време на производството, използването, оползотворяването и обезвреждането вредните вещества се отделят в околната среда. Голям проблем са пластмасовите отпадъци, които представляват особена заплаха за здравето на животните. Не всички видове пластмаси имат еднакви ефекти върху околната среда. В тази статия ще прочетете какви видове пластмаси познаваме, за какво се използват и какви са техните предимства и недостатъци.

какви

Как да разпознаем видовете пластмаса?

Пластмасите покриват широка гама от материали. Пластмасовите опаковки, както и други материали, обикновено са маркирани със символ, който показва материалния състав на опаковката или продукта. Това е цифров или писмен знак, който е част от символ с три стрелки. Триъгълник, съставен от три стрелки, означава, че опаковката може да бъде рециклирана, но не означава, че е била или ще бъде рециклирана. Той може да бъде посочен на опаковката по няколко начина:

Писмени и цифрови знаци в или под триъгълника показват вида на материала, от който е направена опаковката или продукта. Цифрите 1-7 са за пластмаси.

Какви видове пластмаси се използват най-често?

Познаваме различни видове пластмаси, които се различават по своите свойства и безопасност за потребителя. Най-простите формулировки и най-малко вредните за природата и човешкото здраве са полипропилен (PP) и полиетилен (PE), най-често срещаните видове са полиетилен с ниска плътност (LDPE) и полиетилен с висока плътност (HDPE). Някои видове пластмаси не са безопасни, рискът се крие главно от различни добавки. Използването, предимствата и недостатъците на различни пластмаси са изброени по-долу.

Таблица No. 1 - Маркиране на материалния състав на пластмасовите изделия

Материал Писмен знак Цифров знак
Полиетилен терефталат ДОМАШЕН ЛЮБИМЕЦ 1
Полиетилен с висока плътност HDPE 2
Поливинил хлорид PVC 3
Полиетилен с ниска плътност LDPE 4
Полипропилен PP 5
Полистирол PS 6
Други пластмаси ДРУГИ 7

Композити, съдържащи пластмаса

Не всички опаковки са направени от един материал. Пакет, съставен от няколко различни материала, които не могат да бъдат разделени ръчно един от друг, се нарича многослоен композитен материал (композитен). Многослойните композитни материали се идентифицират с писмения знак C/съкращение на преобладаващия материал [21]. Напр. ако опаковката е маркирана C/PE, това означава, че основният компонент е полиетилен (PE), но са включени и други материали. Числовото обозначение на композитите, съдържащи пластмаса, е дадено в таблица 2.

Таблица No. 2 - цифрово обозначение на композитни материали, съдържащи пластмаса [21]

Материали, от които се правят композити Цифров знак
Хартия и картон/пластмаса 81
Хартия и картон/пластмаса/алуминий 84
Хартия и картон/пластмаса/алуминий/ламарина 86
Пластмаса/алуминий 90
Пластмаса/ламарина 91
Пластмаси/различни метали 92
Стъкло/пластмаса 95

Недостатъкът на композитните материали е, че в повечето случаи те не се сортират и следователно не се рециклират. Изключение правят контейнери за напитки за мляко, сокове и други продукти, които познаваме като тетрапак. Те са маркирани с C/PAP, тъй като основният им компонент е хартия (PAP), те също съдържат слой от полиетилен (PE) и слой от алуминий (ALU).

Търсенето на различни видове пластмаси:

Полиетилен терефталат (PET)

е бистра, здрава и лека пластмаса, използвана главно за производството на бутилки за напитки, опаковки за храни и облекло [1]. Това е най-рециклираният вид пластмаса. В Европа той има процент на рециклиране от 52%. Продуктите, които обикновено се произвеждат от рециклиран PET, включват килими, дрехи, индустриални каишки, въжета, автомобилни части, подплата от влакна за зимни якета и спални чували, строителни материали, нови PET бутилки и чаши [2]. Полиетилен терефталатът е известен главно като суровина за производството на PET бутилки. През 2017 г. до 85% от безалкохолните напитки в Словакия бяха опаковани в пластмасови контейнери за еднократна употреба, направени от PET. Понастоящем PET бутилките се считат за една от най-добрите рециклируеми и търгуеми пластмаси. Недостатъкът им е, че са предназначени за еднократна употреба, тяхното пълнене не се препоръчва поради възможното отделяне на вредни вещества в напитките, особено когато са изложени на високи температури. За да се предотврати миграцията на вредни вещества в напитките, те трябва да бъдат защитени от високи температури по време на транспортиране и съхранение [4].

Полиетилен (PE)

Най-често използваните видове полиетилен са полиетилен с ниска плътност (LDPE) и полиетилен с висока плътност (HDPE), които имат различни свойства и употреба.

HDPE е твърда пластмаса, от която се правят бутилки за препарати, шампоани и друга козметика, моторни масла, някои контейнери за масло, бурканчета за кисело мляко и играчки [17]. Устойчив е на химикали и влага, лесно се рециклира и обработва чрез оформяне. От рециклиран HDPE се произвеждат напр. контейнери за събиране, пластмасови мебели, химикалки, подови плочки, пощенски кутии, огради и др. [18].

LDPE той е по-лек и гъвкав от HDPE. Използва се главно за опаковане на храни като фолио, но също така и за производство на чанти и килими [17].

Поливинилхлорид (PVC)

е един от най-често срещаните синтетични материали в света. Използва се в различни продукти, напр. в облеклото, електрониката, кухненските уреди, дограмата ... В света се произвеждат приблизително 34 милиона тона PVC всяка година, което представлява около 5 килограма на човек на планетата [5]. Химикали като хлор, диоксини, фталати, олово и други са били използвани, но също така и освободени при производството и преработката на PVC, отрицателното въздействие на които върху околната среда и човешкото здраве е потвърдено. В световен мащаб около 35% от произведения хлор се използва в PVC индустрията [6].

Опасни пластификатори в PVC

За да стане PVC мек и гъвкав, към него се добавят пластификатори - пластификатори. Различни продукти, включително фталати, се използват като пластификатори. Фталатите са способни да мигрират - те могат да се излугват или изпаряват и по този начин да получат напр. във въздуха в сградите, външната атмосфера и други компоненти на околната среда, храната, материалите и по този начин също в контакт с хората [7]. От токсикологична гледна точка фталатите принадлежат към група вещества, наречени съединения, разрушаващи ендокринната система (EDC), и дългосрочното им въздействие върху ендокринната система има много неблагоприятни ефекти. Тяхното въздействие върху репродуктивната система е особено опасно [8]. Компетентните органи на Европейския съюз са признали токсичността на фталатите и са приели забрана за използването на 6 вида фталати в детските играчки за деца под тригодишна възраст, тъй като те са облизани и смучени от децата си. Все още обаче са разрешени хиляди други продукти, които също съдържат фталати и са вредни за здравето.

Оловото като част от PVC

Оловните съединения се използват като стабилизатори на топлината, особено в твърдия PVC. Оловото е токсично вещество, което влияе върху развитието на нервната система, причинява хронично бъбречно заболяване и има неблагоприятно въздействие върху кръвното налягане. Производителите на PVC в Европейския съюз доброволно се ангажират да прекратят използването на оловни стабилизатори в PVC до 2015 г. Оловосъдържащите PVC продукти, особено строителните продукти, имат дълъг живот и се използват от няколко десетилетия, така че рециклирането може да доведе до рециклиране.

Проблеми с оползотворяването и изхвърлянето на PVC отпадъци

Рециклирането на PVC продукти е проблематично главно поради високото съдържание на хлор и опасни добавки. По време на механично рециклиране рециклатът запазва първоначалния си състав. Това създава проблем с рециклирането, тъй като PVC продуктите съдържат различни добавки в зависимост от тяхната употреба. Ако различни видове PVC отпадъци се подават в инсталация за механично рециклиране, съставът на крайния продукт е трудно да се предвиди [10]. Понастоящем само около 3% от отпадъците от PVC се рециклират в Европа. Най-лошият начин за изхвърляне на PVC е изгарянето, тъй като той отделя опасни вещества в околната среда, напр. диоксини. Това са вещества, които дори в малки дози причиняват хормонални нарушения, застрашават репродукцията на животни и хора, увреждат имунната система и някои от тях причиняват рак [11]. Те имат силно биоакумулиращи способности - те се натрупват в тъканите на (предимно мазнини) живи организми. Изгаряйки PVC продуктите, тежките метали попадат в шлаката и пепелта. Незаконното изгаряне на PVC в битови печки и в открити камини е особено опасно [12].

Полипропилен (PP)

се счита за един от най-универсалните видове пластмаси, намерил приложение в няколко индустрии. Използва се напр. за производство на твърди и гъвкави опаковки, мебели, басейни, тръби, въжета и автомобилни продукти [14, 22]. Поради широкото им приложение и нарастващото търсене, полипропиленовите микропластмаси са един от най-често срещаните видове микропластмаси, намиращи се в морската среда [15].

Полистирол (PS)

Най-често се използва в строителството за топлоизолация на сгради, като опаковъчен материал при опаковането на мебели, електроника и храни. Изработени са от напр. също няколко бурканчета за кисело мляко. Използва се и за производството на чаши и съдове за еднократна употреба. Най-известният вид полистирол е експандираният (експандиран) полистирол. Има и други видове, като екструдиран-екструдиран полистирол, използван само в строителството, и полистиролова хартия, която е намерила приложение при производството на тави за опаковане на малки порции храна [23].

Етикет 7 - други

Числото 7 на опаковката означава, че е направено чрез комбиниране на първите шест вида пластмаса. Това включва други видове пластмаси, които не са включени в категории 1-6. Голяма група от тази категория е вид пластмаса, наречена поликарбонат (PC), която включва токсичния химикал Bisphenol A (BPA) [14]. Според много проучвания BPA може да причини няколко здравословни проблема, напр. нарушава естествените нива на хормони в организма и може да увреди ендокринната система, да застраши развитието на плода, бебетата и децата, да увеличи риска от рак на гърдата и проучванията показват, че това също причинява проблеми с кръвоносната система. Възрастните с високи нива на BPA имат по-висока честота на сърдечни проблеми [19]. Бисфенол А е забранен в производството на поликарбонатни бебешки бутилки от 2011 г., а от септември 2018 г. е забранен и в производството на поликарбонатни чаши и бутилки за кърмачета и деца под тригодишна възраст [20].
Тази категория включва и други пластмаси, напр. полиамид (PA), който се използва главно в текстилната индустрия, и полиуретан (PUR), който се използва като пълнеж за възглавници и матраци и като изолатор в строителството.