Отдавна е открито, че мастната тъкан служи като хранилище на енергия за човешкото тяло по време на глад. Други функции, които са признати от научната общност, са защитата на тялото от студа и т.нар механична защита, т.е. напр. срещу въздействия.
За да промените изгледа на мастната тъкан, респ. Нейните изследвания се засилиха през 90-те години с откриването на първия хормон, който произвежда - лептин. Той влияе върху дългосрочното регулиране на приема на храна и нивото му в кръвта сигнализира за количеството мазнини в тялото. Постепенно стана ясно, че мастната тъкан със сигурност не е толкова неактивна, колкото учените смятаха. В допълнение към лептина са открити и други хормони, напр. адипонектин, резистин или висфатин, чиито функции се проявяват по много начини - някои пречат на развитието на възпаление в организма, други в метаболизма на въглехидратите и по този начин спомагат за подобряване, т.е. намаляване на инсулиновата резистентност.
Делът на мазнините в развитието на диабет тип 2
В човешкото тяло има два вида мастна тъкан, кафява, която се използва за генериране на топлина при новородени, и бяла (за която писахме по-горе). Кафявата мастна тъкан изчезва по време на ранна детска възраст и в човешкото тяло остава само бяло. Съдържа мастни клетки, т.нар. адипоцити, които функционират като хранилище на мазнини, които се отделят в периоди на дефицит (глад). Мастната тъкан се намира главно в подкожната тъкан (подкожно) и около органите (висцерална), която е по-метаболитно активна и като такава допринася например за развитието на инсулинова резистентност.
Съхранението в адипоцитите става до техния максимален обем, когато те вече не са в състояние да натрупват допълнителни мазнини. Съхранението на мазнини (като ценни за организма вещества) продължава, но по неподходящ начин, т.нар извънматочно, към черния дроб, мускулите и евентуално други тъкани. Тук мазнините могат да влошат т.нар инсулинова резистентност и по този начин допринасят за развитието на диабет тип 2. Поради тази причина при лечението на диабет тип 2 е необходимо намаляване на теглото, т.е. намаляване на обема на адипоцитите, което по този начин възстановява способността му да натрупва мазнини, включително тези, които вече са неправилно съхранявани. Това значително подобрява чувствителността на организма към инсулин.
Разумно е да се отървете от мазнините чрез липосукция?
Може би се чудите как темата за липосукцията е свързана с предишния текст за функцията на мастната тъкан. По мое мнение много, защото днес подобно модерно извличане на мазнини може да бъде ефективно от естетическа гледна точка, но не и от здравна гледна точка. Изсмукване на голямо количество мазнини - напр. при затлъстял човек, който не иска да диетира или да се движи и вижда в липосукцията единствения начин да загуби излишни килограми - това означава загуба на адипоцити. И ако този човек не започне да се движи след „смучене“ или ако не промени менюто си, тогава мазнината, която все още се е съхранявала в подкожната тъкан, където изглеждаше неестетично, но със сигурност не застрашава живота на пациента, ще започват да се съхраняват повече или мускулна тъкан, което води до влошаване на инсулиновата резистентност. Тогава резултатът може да бъде развитието на диабет тип 2.
Определено не съм главният враг на липосукцията, те могат да помогнат на много пациенти, особено психически. Липосукцията обаче трябва да се има предвид само от хора с нормално тегло или леко наднормено тегло и напр. "Страдайте" от мастна подложка в областта на корема или врата. Затлъстелият човек винаги трябва да отчита всички рискове, които са свързани не само със самата операция, но и с постоперативния период, например при повишен риск от развитие на диабет тип 2.
MUDr. Д-р Jitka Housová.
Притеснява ви погледът в огледалото? Не е нужно! Инструкции за тялото, с които би ли
исках да живея, е тук:
Изтеглете безплатната електронна книга „11 най-често срещани грешки при отслабване и как да ги избегнете“, в която ще научите какво (не) да правите, ако искате да отслабнете. Можете да го изтеглите безплатно днес тук.