Словашка фондация за сърце

• У дома
• Кои сме ние
  • За фондацията
  • Контакти
  • Документи
  • Публикации
  • Партньори
  • те писаха за нас
  • Интересни факти
  • 2%
  • Полезни връзки
• Нашите проекти
  • МОСТ
  • Завършени проекти
    • Сърце, пълно със здраве
    • Бягане за цял живот
    • Амбулаторни звена за сърдечна недостатъчност
    • Познайте симптомите на остър инфаркт и инсулт
    • За вашето сърце, сърцата на другите
    • Покажи сърцето си
• Сърце
  • CV-заболявания и състояния
    • Високо кръвно налягане
    • Ангина пекторис
    • Предсърдно мъждене
    • Сърдечна недостатъчност
    • Периферни съдови заболявания
  • Сърдечен удар
    • Имам опасност от инфаркт?
    • Предупредителни знаци
    • Спиране на сърцето
    • Живот след инфаркт
  • Удар
    • Има опасност да загубя мозъка си?
    • Предупредителни знаци
    • Ръководство
  • Хиперлипидемия
  • Лечение
    • Календар за лекарства
    • Лечение на предсърдно мъждене
    • Лечение на сърдечна недостатъчност
    • Лечение на ангина пекторис
    • Лечение на хиперлипидемия
  • Речник
  • KV-рискове и начин на живот
  • Въпроси и отговори
• Предотвратяване
  • Здравословна храна
  • Добър съвет
  • Избор и приготвяне на храна
  • Новини за храненето
  • Рецепти за вашето здраве
    • Кухнята на сърцето ти
    • Рецепти от соя
    • Предястия
    • Супи
    • Основни ястия
    • Салати
    • Пустини
• Медицински калкулатор
• Фото галерия

Кръвно налягане

Холестерол

Сърдечна аритмия

Захар

Храните съдържат различни химикали, обикновено наричани хранителни източници. Те храносмилат чрез храносмилане и се усвояват от тялото. Те осигуряват енергията, необходима за живота и са градивните елементи на нашето тяло. Хранителните източници, съдържащи се в храната, включват: органични съединения, въглехидрати или захари, протеини, мазнини, витамини, фибри и неорганични съединения, т.е. минерални соли и вода. Енергията се измерва в килокалории (kcal). Количеството енергия, от което тялото се нуждае за един ден, варира в зависимост от възрастта, физическата активност, телесното тегло и други фактори. За да се поддържа правилното телесно тегло, трябва да има баланс между диетата и енергийните разходи. Затова е добре да следите информацията за енергийното съдържание, съдържащо се в различни храни и храни.

ВЪГЛЕХИДРАТИ

Познаваме два вида въглехидрати: нишесте и захари. Нишестетата се наричат ​​още полизахариди. Те се съдържат в зърнени храни, хляб, тестени изделия, ориз, картофи и бобови растения. Захарите се делят на монозахариди и полизахариди, т.е. прости и сложни захари. Монозахаридите са прости захари, съдържащи се в плодовете, някои зеленчуци, захари, мед, мляко, сладкиши и др.

Съставните въглехидрати се съдържат в зеленчуци, царевица, бобови растения, пълнозърнести храни и др. Въглехидратите са основният източник на енергия за нашето тяло. Мозъкът сам се нуждае от около 100 грама глюкоза на ден. Въглехидратите съставляват 60% от общия енергиен прием.

Мазнините или липидите са важен източник на енергия и градивен елемент на нашето тяло. Мазнините, получени от храната, остават дълго време в стомаха и червата, защото са трудни за смилане. След усвояването излишните и неенергийни мазнини се съхраняват в мастните клетки, създавайки калориен резерв.

Мазнините се разделят според съдържанието на мастни киселини (наситени и ненаситени) на твърди вещества, които са от животински произход, например масло, бекон, мехлем и течности, които са предимно растителни, например зехтин, масло от семена и рибено масло.

Ненаситените мастни киселини се разделят на мононенаситени мастни киселини (мазнини от растителен произход, напр. Зехтин) и полиненаситени (мазнини от растителен и животински произход, напр. Масло от семена и някои рибени масла). Освен това мазнините се разделят на „видими“ (зехтин и масло от семена, масло, маргарин, бекон, мехлем) и „невидими“ (съдържащи се в месо, сирене, яйца, риба и мляко).

Има вредни и здравословни мазнини. Мононенаситените и полиненаситените мастни киселини имат защитен ефект срещу атеросклероза и сърдечни заболявания. Мазнините от животински произход, с изключение на рибеното масло, съдържат наситени мастни киселини, които, ако се консумират в излишък, са вредни за здравето. Храните, съдържащи мазнини, имат три вида мастни киселини, но в различни пропорции. Например маслото съдържа най-много наситени мазнини, но също така и някои мононенаситени и полиненаситени мазнини.

ПРОТЕИНИ

Протеините са основните градивни елементи на тялото необходими за растежа и развитието на човека, образуването на нови и регенерацията на старите клетки (особено мускулите) и регулиране на всички функции на човешкото тяло. Протеините изпълняват много други задачи, в които не участват мазнини или въглехидрати.

Протеините са органични съединения, състоящи се от много прости единици (така наречените аминокиселини), свързани помежду си във вериги с различна дължина, които зависят от броя на наличните аминокиселини. Аминокиселините се разделят допълнително на несъществени и основни. Неесенциалните аминокиселини се създават от самия организъм, по същество организмът не може да се създаде сам и затова трябва да ги приемаме в диетата.

Храносмилането на протеини, които са сред веществата с висок индекс на насищане, започва в стомаха и продължава в дванадесетопръстника. Когато аминокиселините навлязат в червата, те започват да се абсорбират и преминават директно в кръвния поток. Неизползваните аминокиселини преминават през бъбреците и се екскретират с урината. Следователно, в случай на бъбречно заболяване е необходимо да се намали приема на протеини. Всеки грам протеин добавя 4 калории. Протеините, които ядем чрез нашата диета, които надвишават нашите нужди, се превръщат в глюкоза и доставят енергия.

„Първокласни“ протеини съдържат всичките осем незаменими аминокиселини. Те са от животински произход или от соя и се съдържат в месото, млечните продукти, рибата, яйцата и соевите продукти.

Протеините от "втори клас" са от растителен произход, не съдържат всички аминокиселини (с изключение на соята) и се намират най-вече в бобовите растения. Протеините трябва да съставляват 10% от дневния ни енергиен прием.

ВЛАКНА

Наричаните влакна се намират главно в растенията. Те идват от храната, несмляна в червата, където са подложени на процеса на ферментация чрез бактерии.

Влакната се разделят на водоразтворими и неразтворими. Повечето растения съдържат и двата вида фибри. Водоразтворими фибри, като тези, съдържащи се в цитрусови плодове, ябълки, бобови растения, ечемик, овес и ръж, спомагат за намаляване на нивата на LDL холестерол. В допълнение, разтворими фибри регулират нивата на кръвната захар а ограничават усвояването на мазнините в храносмилателния тракт.

Неразтворимите фибри се намират главно в целулозата и във всички растения, особено в зеленчуците, бобовите растения, ориза и зърното. Целулозата е важна срещу запек; ускорява преминаването на чревното съдържимо през червата, може да предотврати развитието на рак на дебелото черво, дивертикулит и възпаление на червата. Когато фибрите се консумират с течности, те помагат да се почувствате сити. Нишестета, съдържащи се например в картофи или зърнени храни, преминават неразградени в червата и помагат за изпразването.

ВИТАМИНИ

Витамините са органични вещества необходими за човешкия живот в малки количества (1 грам или дори 1 микрограм на ден). Организмът не може сам да ги синтезира, така че те трябва да се доставят на тялото чрез храна. Те нямат енергийна стойност (като протеини), но играят ролята на регулатор на всички органични функции - те контролират правилния ход на метаболитните процеси. Всеки витамин има различна роля. Най-важните витамини са:

Фолиева киселина

Той е от съществено значение за клетъчното образуване. Недостигът му води до проблеми по време на бременност и води до сърдечно-съдови заболявания. Препоръчителното дневно количество не трябва да надвишава 1 mg. Той се съдържа в бобовите растения, листните зеленчуци, черния дроб, бирената мая и рибата.

Витамин А и бета-каротин

Е важно за очите, насърчава растежа, защитава кожата. Излишъкът от витамин А се натрупва в черния дроб и може да увреди черния дроб или костите. Дневният прием не трябва да надвишава 7,5 mg за жени и 9 mg за мъже. Той се съдържа в храни от животински произход като черен дроб, мляко, масло, яйца, сирене, тлъста риба. Организмът може да трансформира бета-каротина, съдържащ се в морковите, плодовете и зелените зеленчуци, във витамин А. Бета-каротинът е витамин, който помага за предотвратяване на рак и също има антиоксидантен ефект. Препоръчителното дневно количество бета-каротин е 6 mg (еквивалентно на пет порции плодове и зеленчуци на ден).

Витамини от група В (В1, В2, В3, В6, В12)

Шест водоразтворими витамини, които участват в много биологични процеси, които са от съществено значение за живота. Те са важно за растежа, доброто функциониране на храносмилателната система, лигавиците и епитела. Освен това те осигуряват целостта на нервната система и насърчаване на обработката на глюкоза. Тъй като те могат да се натрупват в организма, приемът им трябва да се регулира. Тези витамини обикновено се влошават по време на приготвянето, готвенето или консервирането на храната. По принцип не се препоръчва прием на големи количества само от един витамин.

Витамин В1 се съдържа в слънчогледовите семена, свинското месо, ядките, пълнозърнестите тестени изделия Витамин В2 се съдържа в месото, млечните продукти, черния дроб, триците, яйцата, еленското месо. Витамин В3 се съдържа в птиче и пуешко месо, риба тон, риба меч, аншоа, зърнени храни, съдържащи трици. Витамин В6 се съдържа в месото, яйцата, зърнените храни, рибата, триците, лещата. Витамин В12 съдържа различни видове месо, млечни продукти, миди, стриди, миди, сардини, тлъста риба и яйца.

Витамин Ц

Този важен антиоксидант е важен в процесите забавяне на стареенето на тъканите. Участва в поддръжката функции на имунната система, повишава защитата срещу инфекции, ускорява зарастването на рани и фрактури, контролира нивата на холестерола, като същевременно предотвратява натрупването му в кръвта и тъканите. Недостигът на витамин С може да причини кървене на венците и кървене от носа, повишена податливост към инфекции и ако този дефицит продължи, може да причини скорбут. Повишеният прием на този витамин може да доведе до диария и стомашно разстройство. Витамин С съдържа предимно плодове и зеленчуци. Този витамин лесно се разгражда по време на готвене и готвене.

Витамин D

Също така е важно, защото насърчава усвояването на калций и фосфор в костите. При децата е предпоставка за добро развитие на гръбначния стълб, при възрастните хора е профилактика на остеопороза и остеоартрит. Липсата на този витамин причинява рахит при младите хора и слабост и болки в ставите при възрастни. Излишъкът може да причини увреждане на бъбреците и съхранение на калций в различни органи. Основните източници на витамин D са слънцето (достатъчно е да се излага слънцето в продължение на тридесет минути на ден), масло от черен дроб на треска, мляко, млечни продукти, тлъста риба и яйца.

Витамин Е

Ефективно антиоксидант, който предпазва клетъчните мембрани и предотвратява тромбозата. Той повишава имунитета, поддържа здравата кожа, подпомага процеса на оздравяване на увредените тъкани. Излишъкът от този витамин обикновено не създава проблеми. Препоръчителната дневна доза е 70 mg до 540 mg на ден. Този витамин се съдържа в зърнени култури, ядки, авокадо, слънчогледово олио, зехтин, бадеми и черен дроб.

Витамин К

Работи срещу кървене. Недостигът му причинява нарушения на кръвосъсирването и кървенето. Той се съдържа в много храни, но особено в тъмнозелени листни зеленчуци, плодови кори и черен дроб.

МИНЕРАЛИ

Те са неорганични вещества и много жизнени функции на организма зависят от тяхното снабдяване. Сред минералите, които са най-важни за нашето тяло са:

Калций

Сервира на образуване на кости и зъби. Играе важна роля за съсирването на кръвта, мускулните сърдечни контракции и нервната система. Той се съдържа главно в млякото, киселото мляко, сиренето, листните зеленчуци и сухите бобови растения. Той е от съществено значение за растежа на децата и като превенция срещу остеопороза. Човешкото тяло съдържа приблизително един килограм калций. За да се поддържа това ниво, е необходимо да се приема по един грам на ден.

Фосфор

Човешкото тяло съдържа около един килограм фосфор, който се намира главно в костите. Е важно за клетките и спомага за поддържането на правилния баланс на киселини и основи в организма. Излишният прием може да наруши баланса между калций и фосфор в организма, което води до деминерализация на костите, т.е. остеопороза. Храните, богати на фосфор, са мляко, сирене, месо. Не е вярно обаче, че рибите съдържат много фосфор.

Магнезий

Заедно с калция предотвратява деминерализацията на костите, повишава устойчивостта на умора и е важен за поддържането на здраво сърце, като същевременно намалява тежестта на коронарните сърдечни заболявания. Действа и срещу аритмии. Облекчава депресията и безпокойството. Магнезият се съдържа в ядките, семената, зеленчуците, зърнените храни, сиренето и яйцата.

Калий

Полезно е за мускули, нерви и сърце. Недостигът му причинява аритмии, мускулна слабост и парализа. Той регулира баланса на течностите и е важен за правилното функциониране на клетките. Той се съдържа в пресни и сушени плодове, бобови растения, ядки, чесън, картофи и различни зеленчуци.

Натрий

Той изпълнява подобна функция на калия, но от външната страна на клетките. Неговата дефицитът причинява мускулни крампи, психическа апатия и анорексия. Прекомерният прием на сол, от друга страна, може да повиши кръвното налягане, като по този начин стимулира сърдечно-съдови заболявания, задържане на течности (отоци) и камъни в бъбреците. Натрият се съдържа в готварската сол, консервираните храни, студените разфасовки, кубчетата бульон и в почти всички промишлено преработени продукти, сосове, сирена, хляб и др.

Желязо

Желязото е основен компонент на хемоглобина, съдържащ се в червените кръвни клетки, които се използват за пренос на кислород от белите дробове до отделни клетки в тялото. Този минерал предпазва от инфекции и насърчава заздравяването. Недостигът му причинява анемия. По-добре се абсорбира, когато се приема с витамин С (например портокал или киви трябва да се ядат след ядене на леща). Жените губят много желязо по време на менструация и са склонни към анемия. Желязото се съдържа в животинските и растителните храни - в зелените листни зеленчуци, бобовите растения, зърнените храни, червеното месо. Къри подправката и джинджифилът също са богати на желязо.

Цинк

Важно е за растеж, за развитие на плода, плодовитост, консерви здрава кожа, укрепва Имунната система и ускорява възстановяването, помага за унищожаването на свободните радикали. Съдържа се в млечни продукти, месо, бобови и пълнозърнести зърнени храни. Недостигът на цинк може да се прояви в лоша и еднообразна диета и да бъде причинен от тютюнопушенето и пиенето на алкохол.

Алуминий, бром, кадмий, хлор, кобалт, хром, йод, манган, цинк, сяра

Това са други важни минерали. Поради ежедневната им екскреция с урината и фекалиите е важно редовното им попълване. Разнообразното хранене осигурява достатъчен запас от необходимите минерали.

Водата съставлява 60% от човешкото тяло. Той е уникален и неразделен компонент на организма. Липсата му води до смърт за много по-кратко време от глада. Средният дневен прием на вода трябва да бъде 1,5 - 2 литра. Количеството взета вода зависи от климата, физическата активност, диетата.
Той се екскретира от тялото чрез уриниране, фекалии, след това, кожа и дишане. Водата не е енергиен източник, не съдържа калории, не печели от нея. Може да се пие натурално или газирано. Така нареченият твърда вода, която освен че подпомага разграждането на холестерола и мазнините от червата, предпазва от остеопороза и камъни в бъбреците.

• Избор и приготвяне на храна Фондация "Словашко сърце"
• Фондация за здравословно упражнение „Словашко сърце“
• Направете диетичен план за Словашката фондация за сърце
• Ефекти от тютюнопушенето Фондация „Словашко сърце“
• Здравословна диета - това е списание за митове