гъби

Гъбите са отровни, тъй като съдържат отрови. Хората обаче винаги са се чудили защо гъбите въобще съдържат отрови. Много често го приписваха на злите намерения на някаква висша сила (дявол, вещици, магьосници). И те винаги са гледали на гъбите с подозрение, въпреки че често това е единственият им източник на храна и много хора го използват в народната медицина. Гъбите били свързани с тъмната гора, тъмните сили, отровните животни, змиите, краставите жаби и смъртта. Римският учен Плиний твърди, че отровните гъби растат от ръждясало желязо, изгнила кърпа, но особено в непосредствена близост до жилища на змии, където те възникват от тинята на дърветата и от дъжда.

Хората отдавна се стремят да намерят начин безопасно да разграничат отровните гъби от ядливите. И възникнаха толкова много суеверия, които те често оцеляват и до днес. Много хора все още са убедени, че сребърната лъжица почернява, ако смесим ястие с отровни гъби с нея, че добавеният към ястието суров лук става кафяв, а магданозът пожълтява. Те също така вярват, че отровните гъби имат остър, горещ или отвратителен по друг начин вкус, че гъбите, които стават сини, черни или по друг начин се обезцветяват, са отровни и че отровните гъби не са червиви или хапят от охлюви.

Нищо обаче не е по-далеч от истината. Например зелената гъба, най-опасната от нашите гъби, не променя цвета си, вкусът й е отличен и изглежда еднакво вкусен за ларвите на насекомите и охлювите. Няма универсално правило за това как да се разграничат отровните гъби от годни за консумация, така че берачите на гъби нямат друг избор, освен да се научат да разпознават добре видовете, които възнамеряват да събират.

Сатана и червената гъба

Когато попитате хората коя уста смятат за най-отровна, много често ще получите отговора, че гъбата е сатанинска, „Сатана“. Ужасното име на тази гъба е най-ефективната превенция срещу нейното събиране и жалко, че миколозите не назоваха гореспоменатата зелена гъба по подобен въобразителен начин. Факт е, че Сатана е само леко отровен и токсините му се унищожават чрез кипене, така че изобщо няма опасност от по-сериозно отравяне.

Друга гъба, която има по-лоша репутация, отколкото заслужава, е червената гъба, забележима с червената си шапка с бели точки. Намираме тази гъба, изобразена във всяка детска книга като модел на отровна гъба, а за по-сериозно отравяне човек трябва да изяде поне един килограм червени гъби. Леките отравяния с тази гъба напомнят в хода си за последиците от умерената консумация на алкохол. Засегнатият човек има световъртеж и усещане за летене, има желание да се движи и да говори, при по-тежко отравяне също халюцинации и зрителни нарушения. Много рядко тези отрови завършват със смърт, най-често в случай на възрастни или болни или малки деца.

Кралицата е зелена гъба

Истинската черна кралица на отровните гъби в Европа е незабележима гъба с приятно звучащо име, гъбата зелена. Други народи са измислили по-подходящи имена за тази гъба, като „ангел на смъртта“, „убийствена гъба“ или „спирална гъба“. Дори днес тази гъба е отговорна за 90-98% от смъртоносните гъбични отравяния в Европа.

Ще получим най-добрата представа за токсичността на зелената гъба, като сравним ефективността на нейните отрови с други токсични вещества. Например, фалоидинът, съдържащ се в гъбата, е около 100 пъти по-токсичен от арсена и 10 пъти по-токсичен от известните цианиди, свързаният с него фалин е още по-ефективен.

Плюшът е по-лош

Така че защо гъбите са отровни?

Гъбите не са отровни за нас въпреки наказанието. Те са израснали много преди хората и за каквото и да са били използвани отровите им, това е имало малко общо с нас.

Не знаем точно защо някои видове гъби образуват онези много сложни протеинови молекули, които не отговарят толкова много на тялото ни. Според някои теории по този начин гъбите се защитават срещу животни, които ги хапят, но това може да не е вярно, тъй като насекомите и охлювите не увреждат много от тези отрови. Според други теории, гъбите отделят токсични вещества в заобикалящата ги среда, за да се отърват от конкурентите в почвата, особено от бактериите и други гъбички. И според все още други теории, гъбичните токсини са просто странични продукти от техния метаболизъм, вероятно отпадъчни продукти.

Едва през последните години учените започнаха да откриват, че подобно на отровите на някои растения, отровните гъби могат да бъдат източник на ценни лекарства. Следователно гъбите, дори отровни, трябва да предизвикат нашето възхищение и интерес, вместо страх и съпротива.

RNDr. Ивона Каутманова (1961)

Водещият словашки миколог е роден в Братислава. Тя получава професионалното си образование в Факултета по природни науки на Университета Коменски, където се занимава с цитология. По-късно учи микология в Карловия университет в Прага. От 1992 г. работи като миколог в Природонаучния музей на Словашкия национален музей. В допълнение към собствената си професионална дейност, тя организира изложения за гъби и микологична клиника. Тя е секретар на Словашкото микологично дружество, подготвя различни събития, посветени на гъбите и брането на гъби. Той си сътрудничи при създаването на уебсайтове за гъби www.nahuby.sk, като цяло популяризира микологията и опазването на природата. Превела е и няколкостотин природни филма и детски книги за природата.

Статията е създадена въз основа на лекция, изнесена в рамките на проекта за детски университет „Коменски“. Издателството PEREX публикува сборник от сборници от всяка завършена година под формата на цветно илюстрирана книга обобщаващо съдържанието на лекциите от дадената година. Книгата от първата година (2003) вече е разпродадена, можете да поръчате издания от 2004, 2005, 2006, 2007 и 2008 на цена от 5 € (151 Sk) + пощенски на тел. номер 02/4959 6270 от 8 до 14 ч. или по имейл на адрес абонамент @ pravda.sk.

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.