някои

Много е лесно децата да бъдат включени в групата като отхвърлени. Вината за това са недостатъчните социални умения. Какво прави децата популярни и какво, напротив, отхвърля?

Психолозите са съгласни, че децата в училищна възраст вече трябва да имат определени социални умения. Това са способности, които влияят върху функционирането на децата в училищната среда, в различни области като създаване на приятелства или популяризиране на собственото мнение. Липсата на тези умения може да направи детето жертва на тормоз, обект на агресия на съученици или изкупителна жертва. Какво представляват социалните умения, когато говорим за липсата им и какви са възможните последици, описа и клиничният психолог Карен Л. Шилц, д-р.

Представете си училищен двор. Всички деца тичат от страна на страна, играят заедно, полудяват. В средата на детската площадка има група приятели, които играят на криеница, а недалеч има друга група деца, които играят футбол. В средата на двете групи е дете, което привлича вниманието на всички останали. Той е весел, усмихнат, изпълнен с енергия и смело популяризира своите предложения за играта. На детската площадка има още едно дете. Седи обаче тъжно, самотно на пейка, без да играе с никого. Защо така? Защо някои деца нямат проблем да изграждат взаимоотношения и да създават приятелства, докато други се провалят? Каква е разликата между тези деца? Психологът Шилц твърди, че зад всичко стоят социалните умения, които децата са придобили. Въз основа на тази характеристика можем след това да разделим децата в училищната среда на „популярни“ и „отхвърлени“. Какво са те?

„Популярни“ деца, които всички обичат

Популярните деца са придобили не само социални, но и когнитивни и емоционални умения на такова ниво, че да могат да се разбират с повечето си връстници. Това са деца, които са най-популярни в екипа и които другите деца избират за приятели. Психологът Шилц твърди, че децата със социални умения са в състояние да осъзнаят как тяхното поведение може да повлияе на други хора и да се държат колективно в съответствие с това. Например, когато осъзнаят, че скачането в речта на другите е грешно и хората не го харесват, те могат да се контролират толкова много, че просто не го правят. Същото важи и за изслушването на чуждо мнение и изразяването на собственото си. Социалните умения на тези деца също се проявяват в конфликтни ситуации. Дете, което притежава уменията, може да реагира бързо в дадени ситуации. Без да обиждам никого. Той е в състояние да реализира емоциите на другия човек и на базата на това разбиране да реагира адекватно в проблемна ситуация. Може да звучи странно, сякаш дори не сме говорили за деца, но в днешно време децата в училищна възраст са толкова бавни, колкото малките възрастни, които се сблъскват с различни ситуации в заобикалящата ги среда и трябва да се научат да ги преодоляват и управляват.

Отхвърлени деца

  • Не е лесно следването на разговор.
  • Той често нарушава дебата със своите връстници, защото не разбира за какво говорят, не може да разбере контекста на разговора.
  • Предпочита да гледа играта, сякаш е част от нея.
  • Може да бъде атакуван психически или физически от връстници.
  • Той не е в състояние да разбере визуални сигнали като мимики или жестове.
  • Той смята, че всички останали се чувстват така, както го правят.
  • Типично е, че е сам.
  • Често казва, че иска да бъде сам.
  • Той се прави на шефа по време на играта и диктува правилата на другите деца.
  • Той не знае какво е и не трябва да се обсъжда в конкретни ситуации.
  • Прекалено силно е и скача в чуждата реч.
  • Той говори твърде много за себе си.
  • По-често той установява и поддържа контакт с връстници чрез социални мрежи, отколкото на живо.
  • Той се смее неуместно.
  • Пропуска се от съучениците и се отделя от съвместните дейности.

Професоре Джо Моран, д-р. В книгата си „Тайният живот на срамежливостта“ той посочва, че социалните умения не само кристализират в детството и юношеството, но могат да бъдат развити по-късно. Той казва, че социалното умение е умение, което е естествено за човека и затова е ясно, че с напредването на живота рано или късно ще бъде създадено. Учим ги цял живот, но това не е същото като да се научим да удряме топка за голф.

Така че ако вкъщи имате дете, което е тихо, обикновено играе у дома, вместо да излиза с приятели, не се отчайвайте. Може би причината е, че днес той не е в настроение или наистина иска да е у дома. Или може би причината е, че той не знае как да се разбира с връстниците си и не ги разбира. Няма обаче нужда да го насилвате в нещо. Всяко дете е индивидуално и фактът, че не разговаря със съученици, не означава непременно посещение при психолог или психически проблем. Недостигът на социални умения не е психологически проблем. Важно е обаче да обърнете внимание на детето си и да говорите с него, за да не го пропуснете, ако самото дете започне да възприема самотата си като проблем.

Ако обаче детето ви попада в категорията на децата, които биха искали да се впишат, детски психолог и родителски експерт Лорънс Балтер, д-р., препоръчва 4 стратегии за това как можете да подкрепите децата си в социалните умения, необходими за живота:

Научете децата на съпричастност - Преминете през различни ситуации с детето си, които се случват всеки ден. Попитайте как могат да се чувстват хората, които се оказват в ситуацията. По този начин детето трябва да се научи да вижда перспективата на другите, което е много важно и необходимо в живота.

Обяснете на детето въпроса за личното пространство на човека - Важно е да се обясни на децата, че всеки човек има определено лично пространство, свой собствен свят, в който се чувства комфортно и естествено. Най-добре е да го обясните на децата при игра. Добре е да се посочат начините, по които децата биха могли да си сътрудничат и да общуват с други деца, например по време на споменатата игра.

Практикувайте с децата начини за осъществяване на контакт - Научете и практикувайте с децата си адекватни начини да започнете разговор с друг човек, как да привлечете нечие внимание или как можем да присъединим вашето дете към вече играещи деца в групата.

Не на последно място, авторът препоръчва с деца практикувайте ежедневни ситуации като чакане на опашка или в чакалня. Той обаче добавя, че тъй като играта е най-естествената форма на занимание за децата, трябва да се съсредоточите и върху нея. За да не бъде егоист, детето успя да сподели, да се редува и да бъде справедливо.