Тази статия има за цел да приближи читателите до института за издръжка (популярно наричан „издръжка за деца“), да посочи неговите специфики, да определи кръга на участниците в съдебното производство и да анализира правата и задълженията във връзка със задължението за издръжка на родители на деца, статията е изготвена в сътрудничество с Mgr. Лукаш Пешек.

родителите

Издръжка като цяло

Както бе споменато по-горе, темата на статията е задължението за издръжка на родителите към децата. Основният закон, който регулира издръжката, е Закон №. 36/2005 Coll. относно семейството и за измененията на някои закони (наричани по-долу „ZR“). В допълнение към „издръжката за дете“, предвидена в §62 и сл. ZR обаче регулира и други видове издръжка и надбавки, а именно:

§ Задължение за издръжка между съпрузи (§ 71 ZR);

§ Задължение за издръжка между други роднини (§ 68 и сл. ZR);

§ Помощ за издръжка на разведен съпруг (§ 72 и § 73 ZR);

§ Надбавка за издръжка и възстановяване на определени разходи на неомъжена майка (§ 74 ZR).

Задължението за издръжка на родителите спрямо децата е законово задължение и се отнася и за двамата родители. Няма значение дали детето е родено преди или след брака. В случай на смърт на единия от родителите, другият съпруг има задължение за издръжка. Издръжката има предимство пред разходите на други родители. Възникването на задължение за издръжка е свързано с раждането на дете и прекратяването му е свързано със способността на детето да се издържа. Следователно е възможно да се заяви, че прекратяването на задължението за издръжка е индивидуално и съдът го разглежда във всеки отделен случай поотделно. Според съдебната практика способността на непълнолетния да се издържа не може да бъде оценена единствено по отношение на възрастта и степента на физическа и психическа зрялост, но и по отношение на това как непълнолетният е подготвен морално и по характер, по-специално от родителите „за обществено полезен труд (R 74/1969).

Има няколко случая, при които съдът решава (в някои случаи само по движение, в други случаи служебно - служебно и задължително) относно задължението за издръжка:

§ ако родителите живеят заедно, но единият от тях не изпълнява доброволно задължението си за издръжка спрямо непълнолетното дете (§65, ал. 2 ZR);

§ ако родителите на малолетното дете не живеят заедно (65 ал. 1 ZR);

§ в случай на развод и приспособяване на права и задължения към малолетни деца (§24 ал. 1 ZR);

§ при възлагане на непълнолетно дете да замести личните грижи (§45, ал. 8 ZR);

§ при възлагане на непълнолетно дете на приемна грижа (§51 ZR).

Размерът на издръжката

За определяне на издръжката и нейния размер се прилага и индивидуален подход. Съдът разглежда индивидуалните възможности, способности и имуществени отношения на двамата родители. Законът обаче определя минимален лимит за издръжка от 30% от размера на издръжката за дете на издръжка. Следователно понастоящем съдът не може да определи (§62, ал. 3 ZR) задължението за плащане на издръжка в размер под 26,65 евро.

При определяне размера на издръжката съдът взема предвид и отчита не само способностите, възможностите и имуществото на родителите, но и обоснованите нужди на детето, а също и как всеки от родителите и до каква степен се грижи лично за него детето, както и как всеки от родителите се грижи за домакинството. Съдът не взема предвид разходите на родителя, които не са необходими.

Реалните възможности за доходи и възможности на всеки от родителите са определящи за определяне размера на издръжката за непълнолетно дете, които се дават не само от субективните им качества (физическа подготовка, образование, трудов опит и др.), Но и от обстоятелствата на обективен характер, особено наличието на възможности за работа, подходящи за характеристиките на родителите (R 5/1969).

За оценката на способностите и възможностите на родителя решаващите фактори са не реалните му доходи (или дори имущество), а неговите реални доходи (или дори имуществени) възможности, като се вземат, наред с други неща, неговото физическо състояние, талант, сума на придобити знания, трудов опит и др. (R 27/1970).

Пример е, че съдът трябва да се занимава не само с въпроса дали задълженият родител работи или не, но дали той може да работи поради здравословното си състояние, квалификация и други подобни (в региона на Братислава има други възможности за работа, освен в Прешовска област и др.).

За пълнота заявяваме, че издръжката не трябва да бъде строго определяна само от съда, а може да бъде постигната със съгласието на двамата родители. Тогава такова споразумение ще бъде одобрено от съда или не.

Промяна в размера на издръжката

Определената сума (размер) на издръжка не е фиксирана (или неизменна) сума. Условията на живот на двамата родители или на детето непрекъснато се променят и поради това би било нелогично да не се отразява съдебното решение относно размера на издръжката за промени в живота на децата и родителите. Следователно ZR позволява на двете "страни" да представят предложение за увеличаване на издръжката или предложение да не го намаляват.

Ето най-честите причини за увеличаване на поддръжката:

§ Кръгови и спортни занимания на детето

§ Промяна на училището и промяна на нивото на образование (например започване на обучение в средно училище)

§ Здравни проблеми на детето

От друга страна, причините за намаляване на поддръжката могат да бъдат главно:

§ Сключване на нов брак

§ Промяна в здравословното състояние (подобрение в случай на дете или влошаване в случай на задължителен родител)

§ Загуба на работа на задължения родител

§ Раждането на друго дете и свързаното с това възникване на ново (допълнително) задължение за издръжка.

Плащане на издръжка в случай на смърт на задължителен родител

В случай на смърт на задължения родител (т.е. родителят, който е бил задължен да плати издръжка от съда) и виновникът, причинил смъртта на родителя, е известен (наричан по-долу „вредителят“), съгласно § 448 от Гражданския кодекс (OZ), срещу когото починалият е имал задължение за издръжка към момента на смъртта си, има право на пенсия за преживели злополуки. Това право ще бъде оценено и размерът на наследствената пенсия за злополука ще бъде определен съгласно общите разпоредби за социално осигуряване.

Ако по време на живота на починалия задължен родител задължението му за издръжка е било определено по съдебен ред, се предполага, че това съдебно решение вече е установило задължението за издръжка и е определило неговия обхват и следователно не се изискват допълнителни производства. Ако обаче по време на живота на починалия задължен съпруг не е определил размера на издръжката (или договорно, или със съдебно решение), съдът в производство за обезщетение трябва да разгледа съществуването и впоследствие размера на издръжката като т.нар. предварителен въпрос.

Ако издръжката е определена със съдебно решение, съгласно съдебната практика (например Решение на Националния съд на Чешката република от 20 февруари 2002 г., преписка № 25 Cdo 1161/2000), размерът на компенсацията за разходите за издръжка на преживял се дава от разликата между това, което починалият е издръжка по Закона за семейството, или това, което е предоставил доброволно, и между размера на пенсионните обезщетения, получени от преживелия поради смърт от длъжника за издръжка или лицето, осигуряващо издръжката.

Заключение

Въпросът за поддръжката е толкова обширен, че обективно не е възможно да се обобщи в една статия. Поради тази причина решихме да разделим темата за поддръжката на няколко тематични единици. В следващите статии ще намерите отговори на въпроси, касаещи например последиците от неплащане на издръжка (изпълнение, наказателни последици.), Замяна на издръжка или издръжка като искове в производство по несъстоятелност.