много

Често се случва, че при пациенти, които се оплакват от определени здравословни проблеми, лекарят не намира причина да ги обясни дори след щателен преглед. Трудностите или спират сами или изчезват за известно време, или продължават и са необходими допълнителни прегледи от специалисти лекари. Ако лекарят отново не открие нищо (няма инфекция, възпаление, патологично явление, травма, кръвната картина е нормално), обикновено се предписват симптоматични лекарства, т.е. такива, които облекчават от специфични симптоми, напр. болкоуспокояващи, стомашна киселина, някои хранителни добавки.

Смята се, че само 15-20% от здравословните проблеми, които карат пациентите да посещават лекар, могат да идентифицират основните органични причини. Усещаме това много значително, особено в областта на гастроентерологията. Диспепсия (обобщение на трудностите, свързани с лошо храносмилане като анорексия, чувство на натиск и пълнота, метеоризъм, подуване на корема, нередовно изпражнения) Страдат 25% -50% от населението, от които около 25% търсят помощта на лекар, от които над 60% нямат доказан произход на проблема.

Не всяка бактерия, вирус, алерген, нетолерантност или дори тумор може да стои зад всяко заболяване. Голяма група от заболявания, които неуморно се увеличават поради начина на живот, е класифицирана като психосоматична. Психосоматичното заболяване е това, което се проявява с физически симптоми (напр. коремна болка, мигрена, диария, алергия, гинекологични проблеми, хипертония), обаче не е открита органична причина, в произхода и хода им участват психологически фактори. Това означава, че основно сте здрави на базата на прегледа, но въпреки това се чувствате зле.

Често може да се наблюдава връзка във времето между появата или влошаването на здравословен проблем и напр. житейски събития, с които пациентът трябва да се справи (загуба на любим човек), вътрешни борби и конфликти (събитията не се случват според нашите представи), междуличностни отношения, разочарование и други подобни.

Често наблюдаваме психосоматични заболявания в детска възраст и са свързани със семейните отношения, липсата на хармонична среда, когато може да има отклонение в регулацията на централната нервна система и промяна във функцията на невронните мрежи и невроендокринната регулация. Поведението на родителите към детето в ранна детска възраст е важно за изграждането на поведенчески характеристики в зряла възраст. От около две години са консолидирани основните модели на поведение, които се развиват при взаимодействия с околната среда и постепенно се разработват механизми за адаптация към ситуации, които не знаем или не можем да разрешим. Психосоматични проблеми се наблюдават при 10-25% от децата и юношите. Смята се, че те са отговор на стрес, като най-често срещаните стресови фактори са, освен семейни проблеми, трудности в училище, голям натиск върху децата, оттегляне, психиатрични заболявания на родителите и други подобни. Децата най-често се оплакват от хронична умора, главоболие, болки в корема, алергии, екзема, по-често боледуват.

При възрастни психосоматичните заболявания засягат предимно храносмилателната система, говорим за функционални нарушения на храносмилането, които представляват комбинация от различни симптоми, засягащи храносмилателната система без доказани органични, биохимични, ултразвукови или ендоскопски находки и отклонения. Храносмилателните проблеми обикновено се появяват за първи път в млада възраст. Характерно е например, че трудностите не се появяват през нощта, подобряването и влошаването на симптомите е свързано с психосоциални ефекти (те се влошават при стрес), обикновено им липсват предупредителни признаци, типични за органични заболявания на храносмилателната система като нощни проблеми (напр. диария), значителна загуба на тегло, кръв в изпражнения или повръщане, анемия и други подобни.

Някои експерти твърдят, че гастритът (възпаление на стомаха) не боли и следователно не причинява коремна болка, подобно на наличието на Helicobacter pylori при функционална диспезия не е причина за антибиотично лечение, ясната индикация е наличието на стомашен или дуоденален язви.

Честите психосоматични разстройства включват синдром на раздразнените черва, където повече от половината от пациентите страдат и от тревожно разстройство (обикновено нелекувано или недиагностицирано). Други симптоми като мигрена, затруднено уриниране, гинекологични проблеми и др. Също могат да бъдат свързани.

Раздразнителен стомах или функционална диспезия е друго психосоматично стомашно разстройство, което подобно на раздразнените черва засяга жените по-често. Може да възникне неволно повръщане, причинено от емоционален стрес или психическо напрежение. Стомашни спазми, причинени от напрежение в мускулите на стомаха или болки в стомаха в резултат на недостатъчно кръвоснабдяване на стомашната стена.

Сред психосоматичните заболявания също откриваме функционална киселини, когато изследванията изключват рефлукс или езофагит. Податливостта към гастрит се увеличава с психическо претоварване, могат да се появят симптоми като анорексия, гадене, чувство на ситост.

Храносмилателната система често отразява психични проблеми, вътрешни конфликти, нарушени отношения или проблеми при справяне с различни ситуации. Според експерти проблемът е и забавянето на проявата на афект, който след това се проявява соматично - тоест чрез някакъв физически симптом.

Хроничният стрес също допринася за развитието на заболявания, които не класифицираме като психосоматични - прегледите разкриват патологично явление-увреждане, болестта може да бъде ясно назована и лекувана. По този начин дългосрочното претоварване, особено при хора с ограничена способност да се справят, може да допринесе за алергични (много чести), автоимунни, сърдечно-съдови, храносмилателни, психиатрични, хронична умора или хронична болка.

Как да лекуваме психосоматични заболявания?

За съжаление психосоматичната медицина се използва минимално у нас. Според мен самата психотерапия на пациенти със соматични прояви е сложна, тъй като такива пациенти не се чувстват психически болни и им е безсмислено да лекуват например коремната си болка с психолог или психиатър. Освен това лечението на психосоматични заболявания е съответно по-взискателно и продължително за хората. по-нестандартни. Обикновеният пациент си представя, че идва на лекар, той разбира какво не е наред с него, започва терапия, предписва лекарства и е след проблем. Въпреки това, в случай на психосоматични заболявания, самият пациент трябва да положи големи усилия. Той трябва да разпознае връзката между физическите симптоми и психичните процеси. Според мен подкрепата от лекари също е слаба в това отношение.

Но ние разполагаме и с Психосоматичната клиника на FZaSP на университета Трнава в Пезинок в Словакия, която освен всичко друго осигурява и диагностика и лечение на пациенти с психосоматични заболявания, особено тези, които се нуждаят от по-интензивна и продължителна терапия. Фармакологичното лечение (лекарства) има тенденция да се допълва в случай на психосоматични заболявания (напр. Успокоителни), като основната роля играе психотерапия, упражнения за релаксация, CBT (когнитивно-поведенческа терапия), техники за управление на стреса, психообразование, хипноза, биологична обратна терапия. Може би най-често срещаният метод за лечение на психомазомични заболявания е автогенното обучение. Автогенно обучение е упражнение, което всеки може да научи и да го използва, за да стане по-устойчив на стресови ситуации, да се справи със стреса, да се научи да се отпуска. По време на упражнението работим с психическо напрежение, функционално състояние на автономната нервна система и мускулно напрежение. Целта е да се използва мускулна релаксация за постигане на умствена релаксация и да се повлияе на функцията на органите, които контролират автономната нервна система.

Свързани статии:

Информацията, предоставена на сайта, не замества инструкциите за употреба на лекарството или замества посещението при лекар. Прочетете внимателно листовката, преди да приемете това лекарство.