Томаш Форо, заедно с полските журналисти Каролина Бака-Погожелска и Михал Потоцки, разследваха как въглищата, добивани в окупираните територии на Украйна, незаконно навлизат на международния пазар и в крайна сметка стоманодобивните заводи и компаниите от държавите-членки на ЕС в Централна Европа. Словашката част от разследването е финансирана от Фонда за разследваща журналистика.
Взех документ с пратки с въглища до Словакия и Чехия. Те трябваше да пристигнат от Донбас по същата измамна схема, използвана от компаниите на проруския олигарх Курченко. За железопътните работници и митническия персонал проверяваме колоните с тегла, митнически кодове, доставчици, посредници и накрая получателите в нашите страни. Всеки ред в документа означава една пратка. Само от 2018 г. има десетки от тях.
Каролина и Михал получиха подобен документален филм. Засяга Полша - още безкрайни десетки редове. Стотици хиляди тонове.
Те разкриха как въглищата от Донбас влизат в ЕС и печелят пари за бунтовниците
Беларус, въглища без мини
В предишния раздел описахме как се добиват въглища в мините на Донбас, пътуват с влак през границите на Руската федерация и фалшифицират произхода си в документи. След това влаковете продължават: първата транзитна държава е съседна Беларус.
Каролина и Михал на белоруско-полския железопътен прелез се обръщат към митнически служители и частни митнически декларатори, които при анонимност сравняват нашата информация за вноса на контрабандни въглища с техните регистри.
Според получените данни, само в случая на антрацит, повече от 330 000 тона трябва да попаднат в Полша от март 2017 г. до края на 2018 г. Още 20 000 тона в Словакия. Това се съгласува с резултатите от митническата проверка: поляците тук преброиха приблизително еднакъв обем за своята страна. Ние проверяваме други видове въглища, като кокс, по подобен кръстосан начин.
В същото време може да изглежда, че Беларус се използва само за транзит и администрацията им може да няма представа, че милиони тонове откраднати въглища се транспортират по местните железници. Това обаче далеч не е вярно. Според статистическата си служба Беларус се е превърнал в един от най-големите износители на твърди въглища в Европа през 2018 г.
Това е изключително интересна информация, тъй като тази държава няма нито една мина на твърди въглища на територията си и изобщо не е високоенергиен антрацит. И все пак те успяха да изнесат 107,3 хиляди тона през същата година. За сравнение, през 2017 г. Беларус е изнесъл 300 тона антрацит. Това е 357-кратно увеличение на годишна база.
И така, откъде е дошъл „белоруският“ антрацит? Статистиката за 2018 г. ще разкрие това отново, този път внос: Беларус е внесъл 172,8 хил. Тона от тази стока от Русия, т.е. повече, отколкото е изнесъл.
На пръв поглед това няма смисъл: защо да купуваме антрацит и други видове твърди въглища от Русия, за да ги препродадем на държави, които също ги купуват от Русия и без беларуски посредници, със сигурност по-евтино? Има отговор: въглищата, които Беларус купува и след това препродава, са много по-евтини от пазарната цена на руските въглища и всъщност изобщо не идват от Русия.
Фактът, че това не е продукт на фантазия, беше потвърден от никой друг, а бившият лидер на сепаратистката Луганска народна република Игор Плотники. В интервю за руския вестник „Известия“ той се похвали, че те успешно водят преговори за търговия с въглища със страни като Беларус и Турция (Турция наистина е друг основен вносител на незаконни въглища в Донбай).
Бивш лидер на самопровъзгласилата се Луганска народна република Игор Плотницки. TASR/AP
Това, че въглищата в Донбас са по-евтини от руските, не е нищо ново. Освен факта, че има по-висок дял сяра и следователно е с по-лошо качество, работната ръка е по-евтина в обедняващия Донбас, никой не е принуден да реинвестира пари в мините си, а освен това Източна Украйна е значително по-близо до сибирските мини по отношение на транспорта.
Транспортът е важен елемент в цената на въглищата за крайния клиент. Това се доказва и от факта, че според много достоверни източници директно от руски компании, техните железопътни линии RŽD са тихо финансово подкрепени от държавата, за да осигурят ненадминато ниски цени за транспортирането на техните въглища. В резултат на това всеки руски въглища, не само от Донбас, може да се продава по-евтино на международните пазари.
Когато обаче се върнем в Беларус, далеч не е единственият път, когато тя е служила като посредник за заобикаляне на санкциите. Започна поне през 2014 г., когато Русия наложи ембарго върху вноса на западни храни, като френски сирена, норвежка сьомга и полски ябълки.
Поне на хартия, защото продуцентът им изведнъж се случи по чудо -