Принадлежите ли към група хора, чието „копаене“ в някаква дейност отнема цяла вечност и творчески оправдания, защо например започвате ли с фитнеса до утре (или след седмица) ще паднете от ръкава си? Добре дошли в клуба на мързеливите хора. Това свойство обаче не трябва да се възприема само негативно, което се потвърждава от ново изследване с изненадващи резултати.

това

Изследователи от Университета на Флорида са предприели експеримент, който открива нови връзки между мързела и интелигентността. По-специално, той добавя към карата теорията, че внимателните и внимателни индивиди са много по-склонни към мързел, отколкото техните активни колеги.

Хората с висок коефициент на интелигентност са по-малко отегчени, което - парадоксално - води до повече време, което се прекарва безцелно в излизане. Обратно, физически активните индивиди се нуждаят от физическа активност, защото са склонни да се отегчават много по-бързо.

Тези новаторски резултати - между другото, в ярък контраст с това, което други психологически изследвания предполагат досега - са резултат от студентски експеримент, проведен от група психолози в САЩ. Първо изследователят раздели извадката от 60 респонденти на две групи въз основа на подробни въпросници - „мислители“ и „немислещи“. Ключовите фактори бяха подходът към решаването на проблеми или креативността при намирането на решения.

На следващата седмица всеки експериментатор получи устройство, което непрекъснато и внимателно наблюдаваше тяхната физическа активност. Резултатите на учените изненадаха: „мислене“, т.е. по-креативна и очевидно по-интелигентна група показа много по-ниско ниво на физическа активност от другата половина.

Констатациите са публикувани в Journal of Health Psychology, където д-р Тод Макълрой, ръководител на изследването, посочва в своя експертен коментар на изследването, че това е първото доказателство за връзка между интелигентността и мързела. Според МакЕлрой по-малко интелигентните и по-малко мислещи хора са по-склонни да посегнат към физически дейности от скука - резултат от опита да избягат.

Напротив, по-умните хора могат лесно да запълнят времето си с други дейности, които не изискват физически усилия. Всъщност те дори знаят как да защитават творчески своя мързел пред себе си.

Това обаче ги прави рискова група, когато става въпрос за здравословен начин на живот. Да не говорим, че по-голямата част от интелигентните хора работят главоломно и следователно в заседнала работа. Следователно те се нуждаят от движение още повече.

Експериментът на психолозите ясно посочи възможна връзка между мързела, който в днешното общество се възприема като негативна черта, с по-висока интелигентност.

От друга страна, това е само първият изстрел, който също може да бъде поставен под съмнение поради малкия брой респонденти. Ако обаче резултатите му потвърдят по-нататъшни изследвания, мързеливите вероятно ще получат добро оправдание.