Както заяви Барта, той никога не се е смятал за обективен, защото „пътят към някаква обективност е болезнен и обикновено най-добрият съдия е времето“. Египетският специалист вижда основния проблем на рушащите се държави, особено необразованото поколение и факта, че хората са се примирили с качеството и съзнанието им е залято с баласт в интернет.

светът

Чешкият експерт изрази убеждението, че днешният човек е изместил смисъла на нашето съществуване и смята смъртта за край на всичко. "Ето защо ние изграждаме тунели, стадиони и супермаркети - по същество нищо, което може да надхвърли нас и да оцелее", каза той.

Част от цивилизациите

„Големите кризи (колапси) са неразделна част от всяка цивилизация и не означават непременно нейния край. Напротив, те водят до регенерация на системата в смисъл, че напълно елиминират нефункционалните части ", отговори Барта на въпроса за причините за кризата.

Ученият обаче беше по-конкретен и след 30 години може да се очаква крах на човечеството (голяма криза). "Ще бъдем изложени на климатични колебания, където ще има твърде много вода и топлина твърде често и твърде малко", заключи той.

Хората преживяха повечето колапси

Чешкият египетски учен обаче посочи и други аспекти - демографското изчезване на Европа и също така масовото изсъхване на големи области от Близкия изток. И например глобалният неуспех на реколтата и продължителната суша доведоха, според чешки експерт, през 2001 г. до т.нар. Арабска пролет.

Не на последно място, според Барта, новата миграция на нации например не може да бъде подценявана. „Хората са преживели повечето колапси. Колапсът не означава край, той е лечебен, който е придружен от неприятна загуба на сложност, т.е. спад в жизнения стандарт “, отговори професорът на маржа на голямата криза и алтернативи за евентуална подготовка за нея.

Нека разчитаме на себе си

Но според Барт има ли надежда човечеството? „Нека да възстановим живота на общността отдолу, нека разчитаме повече на себе си и по-малко на държавата, нека подкрепяме развитието на занаятите и истинското образование, нека не толерираме безгрижието в заобикалящата ни среда, да избираме представители с легитимност, да оценяваме природните ресурси, вода, плодородна почва и чист въздух, заключи египтологът.