риска
Източник на снимки: Shutterstock.com

Стресът е "внезапна буря в тялото"

За да осъзнаем значението на острия или дългосрочен стрес, за появата на патологични процеси и заболявания в психиката и организма, не е достатъчно да знаем само дефиницията му в учебника. Тя казва, че става въпрос фактор на адаптация (адаптация). Това не говори много за възможните му - положителни или отрицателни ефекти върху здравето и въздействие върху развитието на различни заболявания, включително рак. Необходимо е да се разбере биологичната и психологическата природа и значението на прекомерния, хроничен стрес върху тялото и психиката. Подходящото сравнение и аналогия с буря ще ни помогнат най-много. Стресът е внезапен психологически стимул, който причинява разстройство или вълнение и психо-метаболитна „буря“ в спокойно работещ организъм. Тази внезапна стресираща емоционална буря и внезапна психическа възбуда води до каскада от умствена и метаболитна защита или адаптивни реакции в тялото - и стресови механизми.

За да се справим с от време на време спорадични стресове, дори и прекомерни, разполагаме с психично и генетично оборудване. въпреки това Твърде чести, прекомерни и дългосрочни стресови стимули, психиката и организмът вече не могат да се адаптират (адаптиране). Функционалността на психичните, физическите и метаболитните защитни бариери намалява и те постепенно се нарушават (нарушават), преодоляват.

Механизъм на прекомерни фактори на стрес

Понастоящем са известни клиничните последици от продължителното излагане на прекомерен негативен стрес. Вече знаем пряка връзка между стреса и появата на много, т.нар психосоматични заболявания, тяхното свързване и отрицателно въздействие върху инициирането (началото) и влошаването на други физически заболявания, включително рак.

Йерархията на централната регулация в тялото е нарушена и хаотична. Случва се за намаляване на цялостната психическа, физическа, имунна стабилност. ДНК възстановяваща (коригираща) устойчивост и нейният капацитет е намален. Това ще позволи влизане и излагане на всички вредни ефекти с по-висока интензивност както върху психиката, така и върху физическите и метаболитните функции.

Хомеостазата на организма също се нарушава от стреса. Хомеостазата (балансът) е централно контролирано, автономно поддържане на стабилността на вътрешната среда на организма. Всяко психическо вълнение (дори приятно) е психологическа суматоха - т.е. стресът действа върху мозъка. Той предизвиква генетично обусловена каскада от адаптивни или защитни - психични и метаболитни реакции на организма и натоварва и изчерпва механизмите на хомеостазата.

Прекомерен и чест негативен стрес

Това е значителен здравен рисков фактор или по-скоро кофактор (заедно фактор) на много психически обусловени психосоматични заболявания. Спорадичният, краткосрочен стрес сам по себе си не може да причини едно често срещано физическо заболяване веднъж и веднага, а само нарушава психиката и метаболизма за известно време. Като част от наследения механизъм за подготовка за бой винаги ще се използват редица специфични механизми - храносмилането е прекъснато, сърцето бие, кръвоносните съдове се свиват и по-късно те се освобождават, докато хормоните за борба - окситоцин и адреналин - постепенно се елиминират, човекът първо пребледнява (кръвта тече в мозъка), след това зачервяване и кръв притича към мускулите и ако стимулът на стреса е преминал, всичко ще се нормализира, но в психиката всяка психотравма ще остави трайна следа.

Цялата тази реакция на стрес също е изключително взискателна и обременяваща за тялото и психиката и ако това се случва всеки ден или няколко пъти на ден и продължително, резултатът е все още психологическо напрежение и доклад първите симптоми на все още преходна невроза под формата на напр. главоболие, нервност и раздразнителност, лош сън, хипертония, умора, липса на концентрация и особено дългосрочно чувство на фрустрация, недоволство и нещастие. Дългосрочното чувство на недоволство и нещастие причинява липса или дори липса на хормони на щастието - ендорфини, които имат релаксиращ ефект. Следователно, стрес засегнатите лица се оказват по-често с алкохол или с лекарства или наркотици.

Дългосрочен стрес

Чести реакции на стресовия механизъм

Те изчерпват психиката и физическата сила, възниква постоянно психическо напрежение, страх, притеснения, изтощение и последващите здравни психосоматични последици и заболявания. В стресиран, болен организъм, настоящият риск - генотоксични фактори и вещества също причиняват по-ранното образуване на ДНК увреждане и аномалии в клетките, дори на ниво, което все още не би навредило на здравия организъм. Прекомерен стрес, като комбиниран генотоксичен рисков фактор, значително ускорява започването на канцерогенеза в клетките.

Нека вземем често срещан пример в клиничната практика:

Напр. Често срещаните последици от дългосрочния стрес са храносмилателни проблеми (стомашна невроза), честото прекъсване на храносмилането причинява възпаление на лигавицата и по-късно само напр. някаква язва в стомаха или дванадесетопръстника. На такава възпалена, ерозирана лигавица, напр. Helicobacter pylori и вече е включен в списъка на Международната агенция за изследване на рака (IARC) като канцероген. Ако не се лекува, в крайна сметка може да причини рак на стомаха на пациента. Спектърът на психосоматичните последици и заболявания от стреса е разнообразен, често от много сериозен характер и причинява редица други заболявания (не само стомашни язви). На това ниво бариерите и механизмите за защита и имунитет вече не функционират правилно. Те също включват антимутагенни и антиканцерогенни бариери и механизми срещу генотоксични фактори, причиняващи рак. Като ги повредят, вероятността от поява на това заболяване също се увеличава многократно, особено ако се добавят други рискови хранителни фактори и фактори на начина на живот, лекарства, други заболявания и др. Тук отново действа дългосрочният стрес, макар и като индиректен, но много ефективен рисков фактор, усилващ настоящия генотоксичен риск.

Комбинирани ефекти на стреса и генотоксичните фактори

Тогава стрес в и на спорадично действие не причинява рак при здрав човек. По този начин, ако съществува риск от хроничен стрес, напр. Човек с иначе здравословен начин на живот и хранене, без наличието на повишени нива на химични канцерогени в диетата и околната среда, ще има различни симптоми на невроза, но не и рак. За повишаване на риска от рак при стресиран индивид, действието на опасните "генотоксични" кофактори също трябва да бъде свързано и тогава стресът ще изостри негативните им ефекти и ракът ще се развие по-скоро при стресирания индивид.

Обратното е ситуацията, когато някой живее и се храни по-малко здравословно и има рискови лоши навици, но от друга страна е дългосрочно психическо благосъстояние и има спокоен характер. Неговата нестресираният организъм е по-устойчив и детоксикиран по-ефективно (премахва досадни вещества). Следователно той не развива веднага рак (напр. От тютюнопушене), а първо малко по-малко сериозно, лечимо заболяване в резултат на неговия вреден навик. Само ако не лекува навреме и не уважава това заболяване, рискът от рак се увеличава. В резултат на това вредността на стреса е малко по-различна за всеки индивид и зависи от редица други взаимодействащи - вредни и защитни фактори в неговото хранене, начин на живот и околна среда. Относителните и различни ефекти на стреса, в зависимост от връзката с други фактори, обясняват защо от двама души с един и същ генотоксичен риск (например тютюнопушене) единият се разболява, а другият не, или защо другият се разболява много по-късно и с по-лесни последици .

Поради това хроничният стрес, заедно с други рискове, е значителен "индиректен" кофактор (заедно фактор) на рака. Действа главно чрез нарушаване на защитните и детоксикационни механизми на организма. Той увеличава отрицателния ефект на настоящите химични, биологични и физични генотоксични мутагенни канцерогени, чужди вещества, лекарства, хронични възпалителни процеси, йонизиращо лъчение, рентгенови лъчи и др.)

Все повече хора страдат от стрес

Днес нивото на стрес се увеличава в цялото възрастно население, както и в по-младите възрастови групи, както и броят и дозите замърсители в храните и околната среда за цялото население. Това отрицателна корелация между нарастването на общия популационен стрес и употребата на вредни добавки и лекарства това ясно обяснява защо ракът е все по-често срещано заболяване и втората най-честа причина за смъртност в световен мащаб и защо той вече се измества значително към по-младите възрастови групи. Стресът играе съществена роля в тази възходяща тенденция при рак.

Не се стресирайте и живейте здравословно

Възможно е, но става все по-трудно. Причината е в глобалното създаване на все по-неестествени условия за живота на хората и все повече и повече неестествен начин на живот, хранене на движението и психологическа тежест върху цялото население. Това става преди всичко чрез спазване на принципите на ежедневния начин на живот, психохигиена, хигиена на труда, защитно и здравословно, безрисково хранене и премахване на всички рискови стресове и лоши навици. Това изисква от всеки от нас, преди всичко, достатъчно време инвестиция в психическо и физическо здраве. Важно е обаче принципите на психохигиената да са не само формални, но да водят до вътрешно дълбоки и трайни чувства на удовлетворение и щастие и тези чувства да формират т.нар. преобладаващата тенденция във формирането на нашата психика.

Трябва да бъдем доволни и щастливи дълбоко в себе си за дълго време

Не можем да заблудим това дълбоко психическо подсъзнание. Когато изкуствено, насилствено и само от време на време и за кратко създаваме положителни психически преживявания, настройки и дейности, нашето лошо вътрешно настройване в дълбокото подсъзнание няма да има малък ефект върху него. Това е защото Преобладаващата тенденция при оформянето на психиката ни остава скритият стрес. Настроението ни в подсъзнание ще остане засегнато от постоянно присъстващите стресови чувства и заплахи, които всъщност не сме премахнали от живота (различни кариерни грижи, ангажименти, бизнес, ипотека, изпити, дискриминация, мобинг, дискриминация, потисничество и т.н.). Дори когато се сблъскаме с тях, целта е да се гарантира, че те не са прекомерни и че нашата тенденция на психохигиеничен начин на живот се формира не само от притеснения, страхове и неприятни чувства, но и в достатъчна степен чувство на релаксация, доволство, благополучие, любов, по този начин и ежедневните чувства на щастие.

Лечебен ефект на приятни стресове и чувство на щастие

От клиничната практика на психолози и ревматолози е известно, че ако са успели при психически много фрустрирани пациенти, напр. с ревматоидни проблеми, да се отървете от стреса, страданието и да станете по-щастливи за постоянно, ревматоидни болки в ставите, главоболие и др.

Отрицателният, дългосрочен стрес е причината за неприятните чувства на разочарование и чувство на нещастие, недоволство и дискомфорт. Дългосрочно недоволният, нещастен човек има липса на метаболитни вещества - ендорфини, които се наричат ​​още „хормони на щастието“. Ендорфините имат - освобождаващо напрежението (тонизиращо) - хармонизиращо и следователно лечебно въздействие върху целия организъм и психиката. Техният дефицит води до скованост на целия организъм, спастични проблеми в кръвоносните съдове (мигрена), мускулите и връзките до общ дискомфорт, втрисане, болки в ставите, ревматоидни проблеми и всичко това от своя страна изостря психиката и чувствата на неудовлетвореност и разочарование.

Лекарствата само частично ще ни помогнат, любовта лекува в дългосрочен план

Приятните чувства на щастие, любов, благополучие и безгрижие водят до образуването на ендорфини, които имат лечебен ефект върху всички споменати проблеми - те отпускат и хармонизират тялото и психиката. Как да ги постигнете и да се отървете от перманентния стрес, всеки трябва сам да го разбере, или с помощта на общност от семейство, близки и приятни хора, приятели или с помощта на опитен и чувствителен психолог. Но никога не може да се постигне дълго време с помощта на наркотици, а изобщо не с алкохол или наркотици. Лекарствата ще помогнат на здравословния стрес само частично, временно и винаги в риск от пристрастяване. Освен това много лекарства са директно генотоксични и насърчават започването на канцерогенеза. Следователно, само в много трудни случаи и вече при психично болни хора е оправдано приемането на лекарства за по-дълъг период от време. При дългосрочната медикаментозна терапия на често стресирани хора с психотропни лекарства психиката е застрашена от страничните ефекти на тези лекарства. Това е омагьосан кръг. Следователно, в случай на непоносим стрес е важно да се промени целият начин на живот, понякога дори работа, а в случай на сериозни, неразрешими проблеми в отношенията, понякога и рискови и създаващи стрес хора около тях. Нека помислим дали не сме стресов фактор за някого.

Най-приятното лечебно чувство предизвиква напр. чиста искрена и вярна любов и произтичащите от това чувства на любов между жена и мъж, но също така и любовта на родителите към дете и всички чувства на любов и доброта към другите и прояви на доброта от страна на другите и тези около нас. Любящият свят лекува. Немилият свят ни стресира, унищожава психиката и тялото и води до различни заболявания и в много сериозни случаи води до по-ранна поява на рак при стресирани индивиди с много други лични рискови дейности.

Видове стрес - дистрес, еустрис и дестрес