Този най-известен помощник на имунната система се разгражда бързо дори при силни емоции като гняв или възбуда, по време на които тялото може да изгори 2000 до 3000 mg витамин С.

дози витамин

Витамин С помага за премахване на ефекта на различни канцерогени или предотвратява образуването им. Пациенти с рак, когато се прилагат в по-високи дози (със знанието на лекар), удължава преживяемостта.

Въпреки това, тялото се нуждае от високи дози витамин С преди и след химиотерапията, никога едновременно с химиотерапията. Това може да намали ефекта му, тъй като витамин С помага за намаляване на свободните радикали, а повечето химикали, които убиват раковите клетки, са значителни свободни радикали. Освен всичко друго, витамин С има свойството да разрушава оксида
въглероден оксид (CO), който се образува при несъвършено горене. Ето защо жителите на големите градове трябва да обърнат внимание на редовното му снабдяване.

Недостигът на витамин С може да бъде свързан с неразположение, загуба на апетит, намалена защита на тялото, но също така и работоспособност.

Може да се прояви и с невнимание, податливост към инфекции или продължително зарастване на рани. Той също така причинява възпаление на лигавиците като венците или храносмилателния тракт и тенденция към кървене на лигавиците.

Напротив, неговата адекватност в организма, например, подпомага структурата на кожата, костите и зъбите, понижава холестерола, има положителен ефект върху мозъка, повишава физическата работоспособност и също така играе важна роля в образуването на колаген, който действа в тъканите. Редовният адекватен прием на витамин С активира клетъчния метаболизъм, увеличава енергията, предпазва от настинки и инфекции и намалява тежестта и продължителността на различни заболявания.

Най-често се среща в плодовете в касис, ягоди, портокали, лимони, грейпфрути и червено френско грозде. В зеленчуковата градина може да се намери най-вече в хрян, зелени чушки, магданоз, кели, карфиол, спанак и колраби. За разлика от хората, витамин С може да се синтезира сам, но човек няма това свойство.

Тялото дори не натрупва резервите си. Откривателят на витамин С е унгарският учен Алберт Сент-Гьорджи, който първо го извлича от червен пипер и печели Нобелова награда през 1937 г. за това откритие.

Първото му значение за поддържането на имунната система обаче демонстрира двукратният Нобелов лауреат д-р. Линус Паулиг.

През 1970 г. той препоръчва редовното използване на витамин С в по-високи дози от препоръчваната досега дневна доза, за да се увеличи ефектът му, особено за предотвратяване на настинки и съкращаване на курса му. Лечебното заведение не подкрепи Полинг в теорията му и създаде голямо противопоставяне на идеята. Обикновените хора обаче му повярваха и някои започнаха да приемат повишени дози витамин С.

Много от тях установиха, че честотата и тежестта на настинките намаляват при тях. Идея Dr. Паулинга започна обширни изследвания. Установено е, че повишените дози витамин С не само значително намаляват и съкращават хода на настинките, но и че са ефективна превенция срещу вторични вирусни и бактериални усложнения.