Докато споразуменията за контрол на оръжията от Студената война престават да се прилагат, Кремъл разработва нови оръжия.
Ако смятате, че Европа е напрегната в момента, изчакайте, докато се изправи пред нова надпревара във въоръжаването. Очакват ни след решението на САЩ и Русия през уикенда да се оттеглят от Споразумението за унищожаване на ракети със среден и малък обсег INF.
Този договорен крайъгълен камък в контрола на оръжията води началото си от времето, когато Съветският съюз поддържаше поразително военно превъзходство в Европа. Ако тогава Варшавският договор нахлуе на запад на континента, САЩ ще имат само две лоши възможности: да приемат поражението или да атакуват с ядрено оръжие. Това беше причината, поради която през 80-те години те решиха да поставят ракети със среден обсег „Круиз“ и „Першинг“ в Обединеното кралство, Западна Германия и други съюзнически страни.
По времето на Михаил Горбачов Съветският съюз се отказа от надпреварата във въоръжаването и през 1987 г. подписа INF. И двете страни оттеглиха повече от 2600 кръга от континента и резултатът беше, че всички бяхме в по-голяма безопасност.
Руски глупости, американска незаинтересованост, европейско бездействие
Но този свят се промени. Днес Китай е единственият сериозен противник на САЩ. Русия може да сплаши отделни европейски държави, особено тези, до които може лесно да пътува, като Украйна. Той също така помогна на сирийския режим с кръвопролитие. Но той няма привързаност към обединен НАТО. Русия харчи само малко повече за отбрана от Обединеното кралство, десета от цената на САЩ.
Естествено, ниските заплати, евтината земя и многото материали означават, че Русия може да получи повече грохот за своите рубли. Но всички удивителни хиперзвукови ракети от космическата ера, ядрени торпеда и други оръжия, така гордо представени от Владимир Путин, служат предимно за предизвикване на възхищение и гордост, а не за използване в истинска война. Те съществуват, за да успокоят руснаците, че страната им все още е суперсила, въпреки застоялата икономика, основана на добив, развалена инфраструктура, ужасни обществени услуги и намаляващо население.
Далеч най-успешната тактика на външната политика на Кремъл е да внесе разединение в и между отделните западни държави. Нашето собствено поведение само помага. Администрацията на Буш привлече европейските съюзници в катастрофалната война в Ирак. Администрацията на Обама жертва техните интереси в името на наивно нулиране с Русия. Доналд Тръмп смята, че съюзите са за глупаци и предпочита срещи с диктатори.
Що се отнася до дейностите на самите европейци, повечето от тях игнорират увеличаването на разходите за отбрана, както и американските резерви към бизнеса им с Китай, Иран или Русия.
Тричленна надпревара във въоръжаването
От американска гледна точка броят на причините за напускане на договора за INF само нараства. Русия разработва нова ракета 9M729 от 2008 г. (кодовото име на НАТО е SSC-8), което е явно нарушение на договора. Тайните служби отдавна изтъкват това, но администрацията на Обама се характеризира с факта, че когато е трябвало да говори публично срещу Кремъл, тя е приклекнала в ъгъла в продължение на години.
Белият дом на Тръмп, от друга страна, е много щастлив. Отчасти защото иска да разработи собствени ракети със среден обсег, изстреляни от земята, които не иска да поставя в Европа, а в Азия, където това би му помогнало да възпрепятства нарастващото регионално господство на Китай.
Русия също е уморена от споразумението INF. Предвид състоянието на руските самолети и кораби, ракетите, изстреляни от земята, са особено привлекателни за него и споразумението е особено обвързващо. Споразумението също не попречи на разполагането на американски ракетни технологии в Полша и Румъния. Но тези съоръжения имат малко влияние върху ядреното възпиране на Русия и са насочени предимно към бъдещата иранска заплаха. Но Кремъл вече не харесва присъствието на каквото и да било високотехнологично западно оръжие в бившата им империя.
Такова просто отказване от споразумението за INF би могло да възвести нова, този път надпревара с три въоръжения между САЩ, Русия и Китай, особено в сектора на големите стратегически оръжия - междуконтинентални балистични ракети, които са в основата на ядреното възпиране.