КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
Това лекарство подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързо да се получи нова информация за безопасност. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция. Вижте точка 4.8 за информация как да съобщавате за нежелани реакции.
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Wakix 4,5 mg филмирани таблетки
Wakix 18 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Wakix 4,5 mg филмирана таблетка
Всяка таблетка съдържа 5 mg питолисант хидрохлорид, еквивалентни на 4,45 mg питолисант.
Wakix 18 mg филмирана таблетка
Всяка таблетка съдържа 20 mg питолисант хидрохлорид, еквивалентно на 17,8 mg питолисант. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка
Wakix 4,5 mg филмирана таблетка
Бяла, кръгла, двойноизпъкнала, филмирана таблетка с диаметър 3,7 mm, маркирана с "5" от едната страна.
Wakix 18 mg филмирана таблетка
Бяла, кръгла, двойноизпъкнала, филмирана таблетка с диаметър 7,5 mm, с надпис „20“ от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Wakix е показан при възрастни за лечение на нарколепсия със или без катаплексия (вж. Също точка 5.1).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението трябва да започне от лекар, който има опит в лечението на нарушения на съня.
Wakix трябва да се използва в най-ниската ефективна доза, в зависимост от отговора и поносимостта на отделния пациент, като се използва титриране нагоре, за да не се надвишава доза от 36 mg/ден:
- Седмица 1: начална доза от 9 mg (две таблетки от 4,5 mg) дневно,
- Седмица 2: Дозата може да бъде увеличена до 18 mg (една таблетка от 18 mg) на ден или намалена до 4,5 mg (една таблетка от 4,5 mg) на ден,
- Седмица 3: Дозата може да бъде увеличена до 36 mg (две таблетки от 18 mg) на ден.
Дозата може да бъде намалена (до 4,5 mg на ден) или увеличена (до 36 mg на ден) по всяко време въз основа на преценката на лекаря и отговора на пациента.
Общата дневна доза трябва да се дава като една доза сутрин по време на закуска.
Тъй като данните за дългосрочната ефикасност са ограничени (вж. Точка 5.1), лекарят трябва редовно да преценява дали лечението все още е ефективно.
Налични са ограничени данни за употребата при пациенти в напреднала възраст. Следователно дозата трябва да се коригира в зависимост от тяхната бъбречна и чернодробна функция.
Бъбречна недостатъчност
Максималната дневна доза при пациенти с бъбречно увреждане трябва да бъде 18 mg.
Чернодробно увреждане
При пациенти с умерено чернодробно увреждане (клас B по Child-Pugh) дневната доза може да бъде увеличена до максимум 18 mg две седмици след началото на лечението (вж. Точка 5.2).
Pitolisant е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh) (вж. Точка 4.3).
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане.
Безопасността и ефикасността на питолисант при деца на възраст от 0 до 18 години не са установени. Няма данни.
По-висока системна експозиция (до 3 пъти по-висока) се наблюдава при слаби метаболизатори на CYP2D6 в сравнение с екстензивни метаболизатори на CYP2D6. Повишаването на дозата трябва да отчита тази по-висока експозиция в схемата за титриране на възходящата доза.
За перорално приложение.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Тежко чернодробно увреждане (клас С по Child-Pugh).
Кърмене (вж. Точка 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Pitolisant трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за психични разстройства, като тежка тревожност или тежка депресия с риск от суицидни идеи.
Чернодробно или бъбречно увреждане
Pitolisant трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с бъбречно увреждане или умерено чернодробно увреждане (клас B по Child-Pugh) и режимът на дозиране трябва да се коригира в съответствие с точка 4.2.
Стомашно-чревни разстройства
Съобщава се за стомашни разстройства при употребата на питолисант, поради което той трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със стомашни разстройства, свързани със стомашната киселина (вж. Точка 4.8) или при едновременно приложение със стомашни дразнители като кортикостероиди или НСПВС.
Pitolisant трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежко затлъстяване или тежка анорексия (вж. Точка 4.8). В случай на значителна промяна в теглото, лекарят трябва да преоцени лечението.
Сърдечни и сърдечни нарушения
В две проучвания, изследващи QT интервала, надтерапевтичните дози питолисант (3 до 6 пъти терапевтичната доза, т.е. 108 mg до 216 mg) водят до леко до умерено удължаване на QTc интервала (10-13 ms). В клинични изпитвания не е идентифициран специфичен сърдечен сигнал за безопасност при терапевтични дози питолисант. Пациенти със сърдечни заболявания, които се лекуват едновременно с други лекарства за удължаване на QT интервала или лекарства, за които е известно, че повишават риска от нарушения на реполяризацията, или пациенти, които се лекуват едновременно с лекарства, които значително повишават Cmax и AUC на питолизанта (вж. Точка 4.5)., Или пациентите с тежко бъбречно увреждане или умерено чернодробно увреждане (вж. точка 4.4) трябва да бъдат внимателно наблюдавани (вж. точка 4.5).
Съобщава се за гърчове при животински модели при високи дози (вж. Точка 5.3). В клинични проучвания се съобщава за влошаване на епилепсията при един пациент с епилепсия. Трябва да се внимава при пациенти с тежка епилепсия.
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и най-малко 21 дни след спиране на лечението (въз основа на полуживота на питолизанта/метаболитите). Питолизантът може да намали ефективността на хормоналната контрацепция. Следователно, ако пациентът използва хормонална контрацепция, трябва да се използва алтернативен метод за ефективна контрацепция (вж. Точки 4.5 и 4.6).
Трябва да се избягва комбинацията от питолисант със субстрати на CYP3A4 с тесен терапевтичен диапазон (вж. Точка 4.5).
В клиничните изпитвания не се съобщава за възстановителен ефект (връщане на симптомите след прекратяване/прекратяване на лечението). Въпреки това, пациентите трябва да бъдат наблюдавани след спиране на лечението.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Трицикличните или тетрацикличните антидепресанти (напр. Имипрамин, кломипрамин, миртазапин) могат да влошат ефикасността на питолизанта, тъй като имат антагонистичен ефект върху хистаминовия Н1 рецептор и е вероятно да нарушат ефекта на ендогенен хистамин, секретиран в мозъка в резултат на лечението.
Антихистамините (Н1 рецепторни антагонисти), които преминават през кръвно-мозъчната бариера (напр. Фенирамин хидрогенмалеат, хлорфенирамин, дифенидрамин, прометазин, мепирамин), могат да влошат ефикасността на питолизанта.
Средства за удължаване на QT интервала или вещества, за които е известно, че повишават риска от нарушения на реполяризацията
Когато се комбинира с питолисант, пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван (вж. Точка 4.4).
Лекарства, повлияващи метаболизма на питолисанта
Едновременното приложение на питолисант с рифампицин в многократни дози значително намалява средната Cmax на питолисанта с приблизително 39% и неговото съотношение AUC с приблизително 50%. Поради това трябва да се внимава при едновременно приложение на питолисант със силни индуктори на CYP3A4 (като рифампицин, фенобарбитал, карбамазепин, фенитоин). Трябва да се внимава при едновременно приложение на жълт кантарион (Hypericum perforatum) с питолисант поради силния му индуциращ ефект върху CYP3A4. В случай на комбинация от двете лекарства, пациентът трябва да се наблюдава клинично и да се коригира дозата по време на тази комбинирана терапия и една седмица след края на индукторната терапия.
Комбинацията от питолисант с пробенецид намалява AUC на питолисант с приблизително 34% в клинично проучване с многократни дози.
Едновременното приложение на питолизант с пароксетин значително увеличава средната Cmax на питолизанта с приблизително 47% и неговото съотношение AUC0-72h с приблизително 105%. Трябва да се внимава поради двукратно увеличаване на експозицията на питолизант при едновременно приложение с инхибитори на CYP2D6 (като пароксетин, флуоксетин, венлафаксин, дулоксетин, бупропион, хинидин, тербинафин, синакалцет). По време на тази комбинирана терапия може да се обмисли корекция на дозата.
Лекарства, чийто метаболизъм може да бъде повлиян от питолизанта
- Подложки CYP3A4 и CYP2B6
Въз основа на данни in vitro, питолисантът и неговите основни метаболити могат да индуцират CYP3A4 и CYP2B6 при терапевтични концентрации и CYP2C, UGT и P-gp чрез екстраполация. Няма налични клинични данни за степента на това взаимодействие. Поради това трябва да се избягва комбинацията от питолисант със субстрати на CYP3A4 с тесен терапевтичен диапазон (напр. Имуносупресори, доцетаксел, киназни инхибитори, цизаприд, пимозид, халофантрин) (вж. Точка 4.4). За други субстрати на CYP3A4 и CYP2B6 (напр. Ефавиренц, бупропион), CYP2C (напр. Репаглинид, фенитоин, варфарин), P-gp (напр. Дабигатран, дигоксин) и UGT (напр. Морфин, парацетамол, иринотекан) трябва да се внимава наблюдавани клинично.
Трябва да се избягва комбинацията от орална контрацепция с питолисант и да се използва друг надежден метод за контрацепция.
Питолизантът в количество 1,33 vkazuje M показва инхибиране на OCT1 (транспортьори на органични катиони 1) по-високо от 50%, докато екстраполираната стойност на IC50 на питолизанта е 0,795 µM.
Въпреки че клиничното значение на този ефект не е установено, се препоръчва повишено внимание при прилагане на питолисант със субстрат от OCT1 (като метформин (бигуаниди)) (вж. Точка 5.2).
Комбинацията от питолисант с модафинил или натриев оксибат като конвенционално лечение за нарколепсия е оценена при здрави доброволци в терапевтични дози. Не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични лекарствени взаимодействия с модафинил или натриев оксибат.
Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Жени с детероден потенциал
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението и най-малко 21 дни след спиране на лечението (въз основа на полуживота на питолизанта/метаболитите). Питолизантът/метаболитите могат да намалят ефективността на хормоналната контрацепция. Следователно, ако жената използва хормонална контрацепция, трябва да се използва алтернативен метод за ефективна контрацепция (вж. Точка 4.5).
Няма или има ограничено количество данни за употребата на питолисант при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност, включително тератогенност. Доказано е, че питолисант/метаболити преминават през плацентата на плъхове (вж. Точка 5.3).
Питолисант не трябва да се използва по време на бременност, освен ако потенциалната полза не надвишава потенциалния риск за плода.
Проучванията при животни показват екскреция на питолисант/метаболити в млякото. Поради това кърменето е противопоказано по време на лечение с питолисант (вж. Точка 4.3).
Проучване при животни показва ефекти върху параметрите на сперматозоидите, без съществен ефект върху репродуктивните способности на мъжете и намаляване на процента на живите плодове при третирани жени (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Pitolisant има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
Пациенти с необичайни нива на сънливост, приемащи питолисант, трябва да бъдат уведомени, че нивата им на будност може да не се нормализират. Пациентите с прекомерна сънливост през деня, включително тези, които приемат питолисант, трябва често да бъдат изследвани за нива на сънливост и да бъдат съветвани, според случая, да не шофират или да извършват други потенциално опасни дейности.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Най-честите нежелани лекарствени реакции, съобщени при употреба на питолизант, са безсъние (8,4%), главоболие (7,7%), гадене (4,8%), тревожност (2,1%), раздразнителност (1,8%), замаяност (1,4%), депресия (1,3 %), треперене (1,2%), нарушения на съня (1,1%), умора (1,1%), повръщане (1,0%), световъртеж (1,0%), диспепсия (1,0%), наддаване на тегло (0,9%), болка в горната част на корема (0,9%). Най-сериозните нежелани лекарствени реакции са необичайна загуба на тегло (0,09%) и спонтанен аборт (0,09%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции, съобщени при употребата на питолисант в клинични изпитвания, включващи повече от 1 094 пациенти с нарколепсия и други показания, са изброени по-долу като предпочитани термини на MedDRA по системо-органни класове и честота. Честотите се определят както следва: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до 90%) и приблизително еднакво разпределение между червените кръвни клетки и плазмата.
Метаболизмът на питолисант при хората е напълно характеризиран. Основните неконюгирани метаболити са производни, хидроксилирани в различни позиции и разцепени форми на питолизанта, което води до неактивния основен метаболит под формата на карбоксилна киселина, намираща се в урината и серума. Те се образуват от действието на цитохроми CYP3A4 и CYP2D6. Идентифицирани са няколко конюгирани метаболита, като основните (неактивни) два глицинови конюгата на киселия метаболит на питолизанта и глюкуронидът на кетонния метаболит на монохидроксилирания ненаситен питолисант.
Върху чернодробните микрозоми питолисантът и неговите основни метаболити не инхибират значително действието на цитохромите CYP1A2, CYP2C9, CYP2C19, CYP2C8, CYP2B6, CYP2E1 и CYP3A4 и изоформите на уридин дифосфат-глюкуронозил UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT UG UT в терапевтичната доза. Pitolisant е инхибитор на CYP2D6 с умерена сила (IC50 = 2.6 µM).
Питолизантът индуцира CYP3A4, CYP1A2 и CYP2B6 in vitro. Очакват се клинично значими взаимодействия със субстрати CYP3A4 и CYP2B6 и екстраполация към субстрати UGT, CYP2C и P-gp (вж. Точка 4.5).
Проучванията in vitro показват, че питолисантът не е нито субстрат, нито инхибитор на човешкия Р-гликопротеин или протеин, отговорен за устойчивостта на рак на гърдата (BCRP). Питолизантът не е субстрат на OATP1B1, OATP1B3. Питолизантът не е важен инхибитор на OAT1, OAT3, OCT2, OATP1B1, OATP1B3, MATE1 или MATE2K в концентрацията на теста. 1,32 цМ питолизант показва по-голямо от 50% инхибиране на OCT1 (транспортен органичен катион 1), с екстраполирана стойност на IC50 на питолизанта от 0,795 цМ (вж. Точка 4.5).
Питолисантът има плазмен полуживот 10-12 часа. След многократно приложение, стационарно състояние, когато серумните нива се повишат до приблизително 100%, се достига след 5-6 дни на приложение. Междуиндивидуалната вариабилност е относително висока, като някои доброволци намират профил с отдалечени високи стойности (без проблеми с толерантността).
Елиминирането се извършва главно чрез урина (приблизително 63%) чрез неактивния неконюгиран метаболит (BP2.951) и конюгирания с глицин метаболит. 25% от дозата се екскретира в издишания въздух и малка част (Контакт Условия за употреба Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки