КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Neulasta 6 mg инжекционен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 6 mg пегфилграстим * в 0,6 ml инжекционен разтвор. Концентрацията е 10 mg/ml само на базата на протеини **.
* Произведено от клетки на Escherichia coli чрез рекомбинантна ДНК технология, последвано от конюгиране с полиетилен гликол (PEG).
** Концентрацията е 20 mg/ml, когато е включен PEG.
Ефикасността на това лекарство не трябва да се сравнява с тази на друг пегилиран или непегилиран протеин от същия терапевтичен клас. Вижте раздел 5.1 за повече информация.
Помощни вещества с известен ефект
Всяка предварително напълнена спринцовка съдържа 30 mg сорбитол (E420) (вж. Точка 4.4). За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Инжекционен разтвор (инжекция).
Инжекционен разтвор (инжекция) с инжектор за тяло (комплект Onpro). Бистър, безцветен инжекционен разтвор.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Съкращаване на продължителността на неутропенията и намаляване на честотата на фебрилна неутропения при възрастни пациенти със злокачествени заболявания, лекувани с цитотоксична химиотерапия (с изключение на хронична миелоидна левкемия и миелодиспластични синдроми).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението на Neulasta трябва да бъде започнато и наблюдавано от лекари с опит в онкологията и/или хематологията.
За всеки цикъл на химиотерапия се препоръчва една доза от 6 mg Neulasta (една предварително напълнена спринцовка), приложена най-малко 24 часа след цитотоксичната химиотерапия.
Безопасността и ефикасността на Neulasta при деца не са установени. Наличните понастоящем данни са описани в раздели 4.8, 5.1 и 5.2, но не позволяват никакви препоръки относно дозировката.
Пациенти с бъбречно увреждане
Корекция на дозата не се препоръчва при пациенти с бъбречно увреждане, включително пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване.
Neulasta се прилага като подкожна инжекция чрез:
· Предварително напълнена спринцовка за ръчно приложение; или
· Предварително напълнена спринцовка с телесен инжектор за автоматично приложение.
Neulasta 6 mg инжекционен разтвор в предварително напълнена спринцовка
Трябва да се правят ръчни инжекции в бедрото, корема или рамото.
Neulasta 6 mg инжекционен разтвор, напълнен в спринцовка с телесен инжектор
Инжекторът за тяло ("инжектор") трябва да се напълни с помощта на предоставената предварително напълнена спринцовка. Инжекторът трябва да се прилага върху непокътната, нераздразнена кожа на гърба на рамото или корема. Задната част на ръката може да се използва само ако присъства болногледач, който следи състоянието на инжектора. Приблизително 27 часа след прилагане на инжектора върху кожата на пациента, Neulasta ще се прилага за около 45 минути. Инжекторът трябва да се прилага незабавно след пълнене и може да се прилага в същия ден, в който се прилага цитотоксичната химиотерапия, при условие че приложението е навреме, за да гарантира, че инжекторът се прилага Neulasta не по-рано от 24 часа след цитотоксичната химиотерапия.
Инжекторът трябва да се използва само с предварително напълнената спринцовка. Опакованата предварително напълнена спринцовка съдържа допълнителен разтвор за компенсиране на остатъчната течност, която остава в инжектора след приложение на лекарството. Ако предварително напълнената спринцовка, предоставена с инжектора, се използва за ръчно подкожно инжектиране, пациентът ще получи по-висока доза от лекарството от препоръчаната. Ако предварително напълнената спринцовка за ръчно приложение се използва с инжектор, пациентът може да получи по-малка доза от лекарството от препоръчаната.
За инструкции относно боравенето преди приложение, вижте точка 6.6.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
За да се подобри проследимостта на факторите, стимулиращи гранулоцит-колонията (G-CSF), търговското наименование на прилагания лекарствен продукт трябва да бъде ясно записано в медицинската карта на пациента.
Според ограничени клинични данни се очаква съпоставим ефект върху времето, необходимо за възстановяване от тежка неутропения за пегфилграстим и филграстим при пациенти с остра миелоидна левкемия (AML) de novo (вж. Точка 5.1). Въпреки това, дългосрочните ефекти на пегфилграстим не са проучени при ОМЛ и трябва да се използват с повишено внимание при тази популация пациенти.
G-CSF може да ускори растежа на миелоидните клетки in vitro и подобни ефекти могат да се наблюдават при някои немиелоидни клетки in vitro.
Безопасността и ефикасността на пегфилграстим не са проучени при пациенти с миелодиспластичен синдром, хронична миелоидна левкемия и при пациенти с вторична ОМЛ, поради което той не трябва да се използва при тези пациенти. Особено внимание трябва да се обърне на разграничаването на обратния взрив при хронична миелоидна левкемия от AML.
Безопасност и ефикасност на пегфилграстим при пациенти с AML de novo на възраст 100 х 109/l) (вж. Точка 4.4).
Обратимо, леко до умерено повишаване на нивата на пикочна киселина и алкална фосфатаза без свързани клинични ефекти се наблюдава по-рядко; обратимо, леко до умерено повишаване на нивата на лактат дехидрогеназа без свързани клинични ефекти се наблюдава по-рядко при пациенти, получаващи Neulasta след цитотоксична химиотерапия.
Много често се съобщава за гадене и главоболие при пациенти, получаващи химиотерапия.
Повишени тестове за чернодробна функция за аланин аминотрансфераза (ALT) или аспартат аминотрансфераза (AST) са наблюдавани нечесто при пациенти, получаващи пегфилграстим след цитотоксична химиотерапия. Тези увеличения са временни и се връщат към първоначалните си стойности.
Съобщени са чести случаи на тромбоцитопения.
Съобщени са случаи на синдром на изтичане на капиляри в постмаркетинговия опит с гранулоцитен колония стимулиращ фактор. Те обикновено се съобщават при пациенти с напреднал рак, сепсис, пациенти, получаващи комбинирана химиотерапия или подложени на афереза (вж. Точка 4.4).
Опитът при деца е ограничен. В сравнение с по-големите деца на възраст 6-11 години (80%) и 12-21 години (67%) и възрастните, по-малките деца на възраст 0-5 години (92%) имат по-висока честота на сериозни нежелани реакции. Най-често съобщаваната нежелана реакция е болка в костите (вж. Точки 5.1 и 5.2).
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Единични дози от 300 микрограма/kg са приложени подкожно на ограничен брой здрави доброволци и пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб без сериозни нежелани реакции. Нежеланите събития са подобни на тези, наблюдавани при пациенти, получаващи по-ниски дози пегфилграстим.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: имуностимуланти, колониестимулиращ фактор; ATC код: L03AA13
Човешкият гранулоцитен колония стимулиращ фактор (G-CSF) е гликопротеин, който регулира производството и освобождаването на неутрофили от костния мозък. Пегфилграстим е ковалентен конюгат на рекомбинантен човешки G-CSF (r-metHuG-CSF) и една 20 kd молекула полиетилен гликол (PEG). Пегфилграстим е по-устойчива форма на филграстим поради намален бъбречен клирънс. Показано е, че механизмът на действие на пегфилграстим и филграстим е идентичен, което води до значително увеличение на неутрофилите в периферната кръв в рамките на 24 часа, с леко увеличение на броя на моноцитите и/или лимфоцитите.
Както при филграстим, неутрофилите, произведени в отговор на пегфилграстим, показват нормални или мощни функции, както е показано в анализите на хемотаксичната и фагоцитната функция. Подобно на други хематопоетични растежни фактори, G-CSF проявява стимулиращи свойства върху човешките ендотелни клетки in vitro. G-CSF може да стимулира растежа на миелоидни клетки, включително злокачествени заболявания, in vitro. Подобни ефекти могат да се наблюдават in vitro върху някои немиелоидни клетки.
В плацебо-контролирано, двойно-сляпо проучване при пациенти с рак на гърдата, ефектът на пегфилграстим върху честотата на фебрилна неутропения след химиотерапевтичен режим е оценен с 10-20% риск от развитие на фебрилна неутропения (доцетаксел 100 mg/m2 на всеки 3 седмици за 4 цикъла). 928 пациенти са рандомизирани да получават единична доза пегфилграстим или плацебо приблизително 24 часа (ден 2) след химиотерапия във всеки цикъл. Честотата на фебрилна неутропения е по-ниска при пациенти, рандомизирани на пегфилграстим, в сравнение с плацебо (1% срещу 17%, p 65 години) и е подобна на тази, наблюдавана при възрастни.
Фармакокинетиката на пегфилграстим е проучена при 37 пациенти с педиатричен сарком, които са получили 100 микрограма/кг пегфилграстим след прекратяване на химиотерапията с VAdriaC/IE. Най-младата възрастова група (0-5 години) е имала по-висока средна експозиция на пегфилграстим (AUC) (± SD) (47,9 ± 22,5 микрограма.ч/мл) от по-големите деца на възраст 6-11 години (22,0 ± 13, 1 микрограма.ч/ml) и 12-21 години (29,3 ± 23,2 микрограма.h/ml) (вж. точка 5.1).
С изключение на най-младата възрастова група (0-5 години), средната AUC при педиатрични пациенти изглежда е подобна на тази при възрастни пациенти с високорисков рак на гърдата II-IV стадий, които са получили 100 микрограма/kg пегфилграстим след химиотерапия с доксорубицин/доцетаксел (вж. точки 4.8 и 5.1).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за токсичност при многократни дози, включително брой левкоцити, миелоидна хиперплазия на костния мозък, екстрамедуларна хематопоеза и разширяване на далака.
Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти при кученца плъхове, на които е прилаган подкожен пегфилграстим по време на бременност, но ембрионална/фетална токсичност (загуба на ембриони) поради пегфилграстим в кумулативни дози е доказана при зайци. Ембрионална/фетална токсичност (загуба на ембриони) не се наблюдава, когато бременни плъхове са били изложени на дозата, препоръчана при хора. Изследвания при плъхове показват, че пегфилграстим може да премине през плацентата. Проучвания при плъхове показват, че подкожното приложение на пегфилграстим не влияе върху репродуктивните способности, плодовитостта, естростния цикъл, чифтосването до половите дни и вътрематочната преживяемост. Значението на тези открития за хората е неизвестно.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
вода за инжекции
* Натриевият ацетат се образува чрез титруване на ледена оцетна киселина с натриев хидроксид.