КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
HEMANGIOL 3,75 mg/ml, перорален разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml разтвор съдържа 4,28 mg пропранолол хлорид, еквивалентно на 3,75 mg база пропанолол. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър безцветен до леко жълтеникав перорален разтвор с плодов мирис.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
HEMANGIOL е показан за лечение на пролиферативни хемангиоми при новородени, изискващи системно лечение:
· Застрашаващи живота хемангиоми или функции,
· Язвен хемангиом, свързан с болка и/или неадекватен отговор на прости мерки за грижа за рани,
· Хемангиоми с риск от трайно образуване на белези или обезобразяване.
Лечението трябва да започне при кърмачета на възраст от 5 седмици до 5 месеца (вж. Точка 4.2).
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечението с HEMANGIOL трябва да започне от лекари, които имат опит в диагностиката, лечението и наблюдението на хемангиоми при бебета, в контролирана клинична обстановка, където е на разположение подходящо оборудване за управление на нежелани събития, включително нежелани реакции, които изискват спешни действия.
Дозировката се изразява на базата на пропранолол.
Препоръчителната начална доза е 1 mg/kg/ден, която се разделя на две отделни дози от по 0,5 mg/kg. Препоръчва се дозата да се увеличи до медицинско контролирана терапевтична доза, както следва: 1 mg/kg/ден в продължение на 1 седмица, след това 1 mg/kg/ден в продължение на 1 седмица и след това 3 mg/kg/ден като поддържаща доза.
Терапевтичната доза е 3 mg/kg/ден, която се прилага в 2 отделни дози от 1,5 mg/kg, една сутрин и една ранна вечер, с минимален интервал от 9 часа между дозите. Трябва да се дава по време или малко след хранене.
Ако детето не яде или се връща, се препоръчва пропускане на дозата.
Ако детето изплюе доза или не приеме цялото лекарство, не трябва да се дава допълнителна доза преди следващата планирана доза.
По време на фазата на титриране на дозата всяко повишаване на дозата трябва да се ръководи и наблюдава от лекар при същите условия, както при даване на началната доза. След фазата на титриране на дозата, дозата се коригира от Вашия лекар въз основа на промените в телесното тегло на Вашето дете.
Клиничното проследяване на състоянието на детето и коригиране на дозата трябва да се извършва поне всеки месец.
Продължителност на лечението:
HEMANGIOL трябва да се прилага за период от 6 месеца. Прекратяването на лечението не изисква постепенно намаляване на дозата.
Симптомите се повтарят при малка част от пациентите след спиране на лечението. Лечението може да започне отново при същите условия със задоволителен отговор.
Специални групи пациенти
Поради липсата на данни за клинична ефикасност и безопасност, HEMANGIOL не трябва да се използва при деца на възраст под 5 седмици.
В клинични изпитвания с HEMANGIOL няма налични данни за клинична ефикасност и безопасност, които да препоръчват употребата му при деца над 5-месечна възраст.
Бебета с нарушена чернодробна или бъбречна функция
Поради липсата на данни, този лекарствен продукт не се препоръчва за кърмачета с чернодробно или бъбречно увреждане (вж. Точка 4.4).
За перорално приложение
HEMANGIOL трябва да се дава по време или малко след хранене, за да се избегне рискът от хипогликемия. Лекарството трябва да се прилага директно в устата на детето, като се използва спринцовка за перорално приложение с скала от mg пропранололова основа, която се доставя с флакона с перорален разтвор (за инструкции вижте точка 3 от листовката).
Не разклащайте флакона преди употреба.
Ако е необходимо, лекарството може да се разрежда в малко количество бебешко мляко или в ябълков или портокалов сок, подходящ за възрастта. Не поставяйте лекарството в цялата бутилка.
При деца с тегло под 5 kg лекарството може да се смеси с една чаена лъжичка (приблизително 5 ml) мляко или, при деца с тегло над 5 kg, със супена лъжица (приблизително 15 ml) мляко или плодов сок и да се дава като бебешко шише. Сместа трябва да се приема в рамките на 2 часа.
HEMANGIOL трябва да се прилага и храни от един човек, за да се избегне рискът от хипогликемия. Когато се администрира от няколко души, добрата комуникация е от съществено значение, за да се гарантира безопасността на детето.
4.3 Противопоказания
· Недоносени бебета, които все още не са достигнали коригираната възраст от 5 седмици (коригираната възраст се изчислява чрез изваждане на броя седмици на преждевременно раждане от действителната възраст).
· Кърмещи деца, ако майката се лекува с лекарства, които са противопоказани с пропранолол.
· Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
· История на астма или бронхоспазъм.
· Втора или трета степен атриовентрикуларен блок.
· Нарушение на синусовия възел (включително синоатриален блок).
· Брадикардия под следните прагове:
Възраст
Сърдечен ритъм
(удара/мин)
· Ниско кръвно налягане под следните граници:
Възраст
Кръвно налягане (mmHg)
· Неконтролирана от лекарства сърдечна недостатъчност.
· Тежки нарушения на периферната артериална циркулация (феномен на Рейно).
· Кърмачета, склонни към хипогликемия.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Рисковете, свързани с пропранолол, трябва да бъдат прегледани преди започване на лечение с пропранолол. Трябва да се направи анализ на медицинските досиета и пълен клиничен преглед, включително пулс, сърдечно и белодробно прослушване.
Ако се подозира сърдечна аномалия, преди започване на лечението трябва да се консултира със специалист, за да се установят всички свързани противопоказания.
В случай на остра бронхопулмонална аномалия, началото на лечението трябва да се отложи.
Поради фармакологичното си действие, пропранолол може да предизвика или да влоши брадикардия или аномалии на кръвното налягане. Ако сърдечната честота спадне от изходното ниво с повече от 30 удара в минута, трябва да се диагностицира брадикардия. Брадикардията се определя от следните граници:
Възраст
Сърдечен ритъм
(удара/мин)
След първата употреба и след всяко увеличаване на дозата, клиничното проследяване, включително кръвното налягане и сърдечната честота, трябва да се проследява поне веднъж на час в продължение на поне 2 часа. В случай на симптоматична брадикардия или брадикардия под 80 удара в минута, незабавно трябва да се потърси специалист.
В случай на тежка и/или симптоматична брадикардия или хипотония, настъпили по всяко време на лечението, лечението трябва да бъде прекратено незабавно и да се консултира със специалист.
Пропранолол инхибира отговора на ендогенните катехоламини за коригиране на хипогликемията. Той маскира адренергичните предупредителни признаци на хипогликемия, особено тахикардия, тремор, тревожност и глад. Може да влоши хипогликемията при деца, особено в случай на глад, повръщане или предозиране.
Тези случаи на хипогликемия, свързани с употребата на пропранолол, могат по изключение да се появят под формата на гърчове и/или кома.
Ако се появят клинични признаци на хипогликемия, детето трябва да изпие подсладения разтвор на течност и лечението трябва да бъде временно прекратено. Необходимо е правилно наблюдение на детето, докато симптомите отшумят.
При деца със захарен диабет честотата на проследяване на кръвната захар трябва да се увеличи.
Респираторни нарушения
В случай на инфекция на долните дихателни пътища, свързана с диспнея и диспнея, лечението трябва да бъде временно прекратено. Може да се прилагат бета2 агонисти и инхалационни кортикостероиди. След пълно възстановяване на детето може да се обмисли повторно приложение на пропранолол. Ако симптомите се повтарят, лечението трябва да бъде спряно за постоянно.
В случай на изолиран бронхоспазъм, лечението трябва да бъде окончателно прекратено.
При пациенти със застойна сърдечна недостатъчност симпатиковата стимулация може да бъде съществен компонент за подпомагане на кръвоносната функция и инхибирането от бета-блокадата може да доведе до по-тежък неуспех.
Налични са много ограничени данни за безопасността на пропранолол при пациенти с PHACE.
При пациенти със синдром на PHACE с тежки мозъчно-съдови аномалии, пропранолол може да увеличи риска от инсулт чрез понижаване на кръвното налягане и отслабване на потока през запушени, стеснени или стенотични съдове.
Поради възможна артериопатия, свързана със синдром на PHACE, бебетата с големи инфантилни лицеви хемангиоми трябва да преминат задълбочен преглед на главата и шията с магнитно-резонансна ангиография и сърдечно изобразяване, включително аортната дъга, когато обмислят лечение с пропранолол.
Необходима е консултация със специалист.
Пропранолол преминава в кърмата. Майките, лекувани с пропранолол, които кърмят децата си, трябва да уведомят лекаря си за кърменето.
Печене или бъбречна недостатъчност
Пропранололът се метаболизира в черния дроб и се екскретира през бъбреците. Поради недостатъчни данни при деца, пропранолол не се препоръчва при пациенти с бъбречно или чернодробно увреждане (вж. Точка 4.2).
При пациенти със склонност към тежка анафилактична реакция, независимо от произхода, особено при йод-съдържащи контрастни вещества, терапията с бета-блокери може да доведе до влошаване на отговора и резистентност към лечение с адреналин при нормални дози.
Бета-блокерите ще доведат до отслабване на рефлекторната тахикардия и повишен риск от хипотония. Анестезиологът трябва да бъде посъветван, че пациентът се лекува с бета-блокери.
Ако се планира операция при пациенти, терапията с бета-блокери трябва да бъде прекратена поне 48 часа преди операцията.
Съобщавани са случаи на хиперкалиемия при пациенти с обширен улцерозен хемангиом. При тези пациенти трябва да се извърши мониторинг на електролитите.
Съобщава се за влошаване на заболяването при пациенти с псориазис. Следователно необходимостта от лечение трябва да бъде внимателно обмислена.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Поради липсата на специфични проучвания при деца, само онези лекарствени взаимодействия, които се наблюдават при възрастни, са известни с пропранолол. За комбинации трябва да се имат предвид следните 2 ситуации (които не се изключват взаимно):
· Бебета, на които се дават други лекарства, особено лекарствата, изброени по-долу,
· Кърмачета, които кърмят от майки, приемащи други лекарства, особено лекарствата, изброени по-долу. В този случай трябва да се обмисли прекратяване на кърменето.
Необходимо е подробно клинично проследяване на нарушена поносимост на пропранолол.
Не се препоръчва едновременната употреба
Блокери на калциевите канали, причиняващи брадикардия (дилтиазем, верапамил, бепридил) Едновременното приложение на пропранолол може да предизвика промяна в автоматизма (прекомерна брадикардия, спиране на синусите), синоатриални и атриовентрикуларни нарушения на проводимата система и повишен риск от камерни аритмии с торс.
Тази комбинация трябва да се използва само по време на внимателно клинично и ЕКГ мониториране, особено в началото на лечението.
Взаимодействия, изискващи внимание
Лекарства, засягащи сърдечно-съдовата система
· Пропрафенонът има отрицателни инотропни и бета-блокиращи свойства, които могат да добавят към свойствата на пропранолол, въпреки проучване за потвърждаването им при здрави доброволци.
· Метаболизмът на пропранолол се намалява от едновременното приложение на хинидин, което води до дву- до трикратно повишаване на концентрацията в кръвта и до клинична бета-блокада с по-висок клас.
· Амиондаронът е антиаритмик с отрицателни хронотропни свойства, които могат да бъдат
добавете към ефектите, наблюдавани с β-блокери като пропранолол. Очакват се неизправности в автоматизацията и проводимата система поради потискане на симпатиковия компенсационен механизъм.
· Метаболизмът на интравенозния лидокаин се забавя от едновременното приложение на пропранолол, което води до 25% повишаване на концентрациите на лидокаин. Съобщава се за токсичност на лидокаин (неврологични и сърдечни нежелани събития) след едновременно приложение с пропранолол.
Гликозидите на дигиталис, както и бета-блокерите забавят атриовентрикуларната проводимост и намаляват сърдечната честота. Едновременната употреба може да увеличи риска от брадикардия.
Трябва да се внимава, когато се прилага дихидропиридин на пациенти, приемащи бета-блокери. И двете лекарства могат да причинят хипотония и/или сърдечна недостатъчност при пациенти, чиято сърдечна функция е частично контролирана поради адитивни инотропни ефекти. В случай на прекомерна дистална вазодилатация, едновременната употреба може да намали реакцията на симпатиковия рефлекс.
Антихипертензивни средства (АСЕ инхибитори, антагонисти на рецепторите на ангиотензин II, диуретици, алфа-блокери, независимо от показанията, централно действащи антихипертензивни средства, резерпин и др.)
Когато се комбинират с бета-блокери, лекарствата, които намаляват артериалното налягане, могат да причинят или повишат хипотонията, особено ортостатичната хипотония. За централно действащи антихипертензивни средства бета-блокерите могат да изострят феномена на отскок при хипертония след рязко спиране на клонидин и пропранолол трябва да се прекрати няколко дни преди спирането на клонидин.
Лекарства, засягащи не-сърдечно-съдовата система
Пациентите с хемангиом за новородени могат да бъдат изложени на риск, ако приемат или приемат едновременно кортикостероиди, тъй като потискането на надбъбречната жлеза може да доведе до загуба на регулация на кортизола и повишен риск от хипогликемия. Това се отнася и за кърмачета, които са кърмени от майки, приемащи кортикостероиди във високи дози или при продължително лечение.
Нестероидни противовъзпалителни лекарства
Съобщава се, че нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС) намаляват антихипертензивния ефект на бета-блокерите.
Лекарства, които причиняват ортостатична хипотония
Лекарствата, които индуцират постурална хипотония (нитратни производни, тип 5-фосфодиестеразни инхибитори, трициклични антидепресанти, антипсихотици, допаминергични агонисти, леводопа, амифостин, баклофен ...), могат да усилят ефекта на бета-блокерите.
Едновременното приложение на ензимни индуктори като рифампицин или фенобарбитал може да намали нивата на пропранолол.
Всички бета-блокери могат да маскират определени симптоми на хипогликемия: сърцебиене и тахикардия. Трябва да се внимава при едновременното прилагане на пропранолол с хипогликемична терапия при пациенти със захарен диабет, тъй като може да удължи хипогликемичния отговор на инсулин. В този случай информирайте своя болногледач и увеличете честотата на проследяване на кръвната захар, особено в началото на лечението.
Лекарства за понижаване на липидите
Едновременното приложение на холестирамин или колестипол с пропранолол води до 50% намаление на концентрациите на пропранолол.
Халогенираните анестетици могат да потиснат контрактилитета на миокарда и компенсаторния съдов отговор при едновременно приложение с пропранолол. Бета-рецептор стимулиращи лекарства могат да се използват за предотвратяване на бета-блокада.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Не е от значение
Кърмещи майки: вижте точка 4.4 и точка 4.5.
Въпреки че в литературата са съобщени някои обратими ефекти върху фертилитета при възрастни мъжки и женски плъхове, получаващи високи дози пропранолол, проучване при млади животни не показва ефект върху фертилитета (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не е от значение.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
В клинични проучвания при пролиферативен хемангиом за кърмачета най-често съобщаваните нежелани реакции при кърмачета, лекувани с HEMANGIOL, са нарушения на съня, влошаване на инфекции на дихателните пътища, напр. бронхит и бронхиолит, свързани с кашлица и треска, диария и повръщане.
Нежеланите реакции, съобщени в спешната програма и в литературата, обикновено са свързани с хипогликемия (и свързано събитие като хипогликемичен пристъп) и обострени инфекции на дихателните пътища с дихателен дистрес.
Табличен списък на нежеланите реакции
Следващата таблица изброява нежеланите реакции, съобщени при всяка доза и продължителност на лечението в три клинични проучвания, включващи 435 пациенти, лекувани с HEMANGIOL.
в доза от 1 mg/kg/ден или 3 mg/kg/ден за максимална продължителност на лечението от 6 месеца.
Честотата им се определя съгласно следното правило: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до