Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2018/02298-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
всяка таблетка съдържа 3 mg глимепирид.
Помощно вещество с известен ефект: лактоза монохидрат
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
жълти, непокрити, капсуловидни таблетки със скосен ръб, с делителна черта от едната страна.
Таблетката може да бъде разделена на две равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Таблетките глимепирид са показани за лечение на захарен диабет тип 2, ако само диета, упражнения и намаляване на теглото не са достатъчни.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Основата на успешното лечение на диабета е правилната диета, редовната физическа активност, както и редовните изследвания на кръвта и урината. Пероралните антидиабетни средства или прилагането на инсулин не могат да компенсират, ако пациентът не спазва препоръчаната диета.
Дозировката се определя от резултатите от определянето на глюкозата в кръвта и урината.
Началната доза е 1 mg глимепирид дневно. След като се постигне добра настройка с тази доза, тя също трябва да се използва по време на поддържащо лечение.
Ако настройката е недостатъчна, дозата трябва да се увеличава постепенно на стъпки от около 1 до 2 седмици между всяка стъпка до 2, 3 или 4 mg глимепирид, въз основа на гликемичния контрол.
Дози над 4 mg дневно дават по-добри резултати само в изключителни случаи.
Максималната препоръчителна доза е 6 mg глимепирид дневно.
При пациенти с неадекватен контрол върху максималната дневна доза метформин може да започне едновременно лечение с глимепирид. Докато се поддържа дозата на метформин, лечението с глимепридий започва с ниска доза и след това се коригира в съответствие с желаната степен на метаболитна компенсация до максималната дневна доза. Комбинираната терапия трябва да започне под строг медицински контрол.
При пациенти с недостатъчен контрол върху максималната дневна доза глимепирид може да се започне съпътстваща инсулинова терапия, ако е необходимо. Докато дозата на глимепирид се поддържа, лечението с инсулин се започва с ниска доза и след това се коригира в зависимост от степента на метаболитна компенсация, необходима за максималната дневна доза. Комбинираната терапия трябва да започне под строг медицински контрол.
Като цяло е достатъчна еднократна дневна доза глимепирид. Препоръчва се тази доза да се приема малко преди или по време на обилна закуска или, ако пациентът не закусва, малко преди или по време на първото основно хранене.
Пропуснатата доза не трябва да се коригира чрез последваща употреба на по-висока доза.
Таблетките трябва да се поглъщат цели с много течност.
Ако пациентът има хипогликемична реакция към 1 mg глимепирид дневно, това означава, че състоянието може да бъде компенсирано само чрез диета.
По време на лечението, като подобрена компенсация на диабета, свързана с повишена чувствителност към инсулин, нуждата от глимепирид може да намалее. Трябва да се има предвид временно намаляване на дозата или прекратяване на лечението, за да се предотврати хипогликемия. Може да се наложи и промяна в дозировката, ако има промяна в теглото или начина на живот на пациента или други фактори, които увеличават риска от хипо- или хипергликемия.
Преминаване от други перорални хипогликемични средства към глимепирид
По принцип е възможно преминаването от други перорални хипогликемични средства към глимепирид. При преминаване към глимепирид трябва да се вземат предвид силата и полуживотът на предишни лекарства. В някои случаи, особено за антидиабетици с дълъг полуживот (напр. Хлорпропамид), се препоръчва процедура на измиване от няколко дни, за да се сведе до минимум рискът от хипогликемични реакции поради адитивния ефект. Препоръчителната начална доза е 1 mg глимепирид дневно.
Въз основа на реакцията на организма, дозата на глимепирид може постепенно да се увеличава, както е описано по-горе.
Преход от инсулин към глимепирид
При пациенти със захарен диабет тип 2, лекувани с инсулин, в изключителни случаи може да се посочи преминаване към глимепирид.
Преходът трябва да се извършва под внимателно медицинско наблюдение.
Употреба при увреждане на черния дроб или бъбреците
Деца и юноши
Няма данни за употребата на глимепирид при пациенти под 8-годишна възраст. Има ограничени данни за употребата на монотерапия с глимепирид при деца на възраст от 8 до 17 години (вж. Точки 5.1 и 5.2).
Наличните данни за безопасност и ефикасност при деца и юноши са недостатъчни и поради това употребата не се препоръчва.
4.3 Противопоказания
Глимепирид е противопоказан при пациенти със следните състояния:
- свръхчувствителност към глимепирид, към други сулфанилурейни продукти или сулфонамиди или към някое от помощните вещества,
- инсулинозависим диабет,
- тежко бъбречно или чернодробно увреждане. В случай на тежко бъбречно или чернодробно увреждане е необходимо превръщане в инсулин.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Таблетките GLIBEZID трябва да се приемат малко преди или по време на хранене.
Когато храненето се дава нередовно или се пропуска, лечението с глимепирид може да доведе до хипогликемия. Възможните симптоми на хипогликемия включват: главоболие, парещ глад, гадене, повръщане, слабост, сънливост, нарушения на съня, безпокойство, агресия, нарушена способност за концентрация, внимание и забавени реакции, депресия, объркване, нарушения на говора и зрението, афазия, тремор, пареза, сензорни нарушения, виене на свят, безпомощност, загуба на самоконтрол, делириум, мозъчни припадъци, сънливост и загуба на съзнание, включително кома, плитко дишане и брадикардия.
Освен това могат да присъстват признаци на адренергична контрарегулация, като изпотяване, влажна кожа, тревожност, тахикардия, хипертония, сърцебиене, ангина пекторис и сърдечни аритмии.
Клиничната картина на пристъп на тежка хипогликемия може да наподобява инсулт.
Симптомите почти винаги могат да се управляват бързо чрез незабавно приложение на въглехидрати (захар).
Изкуствените подсладители са неефективни.
От опита с други сулфанилурейни продукти е известно, че въпреки успешните първоначални контрамерки, хипогликемията може да се повтори.
Тежката хипогликемия или продължителната хипогликемия, която само временно е контролирана с нормална захар, изисква незабавна медицинска помощ и понякога хоспитализация.
Факторите, допринасящи за хипогликемията, включват:
- нежелание или (особено при възрастни хора) неспособност на пациента да сътрудничи,
- недохранване, нередовно хранене или пропускане на хранене или периоди на гладуване,
- дисбаланс между физически разходи и прием на въглехидрати,
- диетични колебания,
- консумация на алкохол, особено в комбинация с пропускане на хранене,
- нарушена бъбречна функция,
- тежко чернодробно увреждане,
- предозиране с глимепирид,
- някои некомпенсирани нарушения на ендокринната система, засягащи въглехидратния метаболизъм или контрарегулация на хипогликемия (като някои нарушения на функцията на щитовидната жлеза и недостатъчност на предната хипофизна или надбъбречна медула),
- едновременно приложение на някои други лекарствени продукти (вж. точка 4.5).
Лечението с глимепирид изисква редовно проследяване на нивата на глюкоза в кръвта и урината. Освен това се препоръчва да се определи делът на гликозилирания хемоглобин.
По време на лечението с глимепирид е необходимо редовно проследяване на чернодробните и хематологичните параметри (особено на левкоцитите и тромбоцитите).
При стресови ситуации (например злополуки, остра хирургична интервенция, инфекции с висока температура и т.н.) може да се посочи временно преминаване към инсулин.
Няма опит с употребата на глимепирид при пациенти с тежко чернодробно увреждане и при пациенти на диализа. Преминаването към инсулин е показано при пациенти с тежко бъбречно или чернодробно увреждане.
При пациенти с дефицит на G6PD, лечението със сулфанилурейни продукти може да доведе до хемолитична анемия. Тъй като глимепирид принадлежи към групата на сулфанилурейните продукти, трябва да се внимава при пациенти с дефицит на G6PD и да се обмислят алтернативни терапии, различни от сулфонилурейни.
Това лекарство съдържа лактоза монохидрат.
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Когато глимепирид се прилага едновременно с някои други лекарства, може да настъпи нежелано увеличаване или намаляване на хипогликемичния ефект на глимепирид. Следователно, други лекарства трябва да се приемат само със знанието (или по лекарско предписание).
Глимепирид се метаболизира от цитохром P450 2C9 (CYP2C9). Неговият метаболизъм се влияе от едновременното приложение на индуктори на CYP2C9 (напр. Рифампицин) или CYP2C9 инхибитори (напр. Флуконазол).
Резултатите от проучване за взаимодействие in vivo, съобщено в литературата, показват, че AUC на глимепирид се увеличава приблизително 2 пъти при едновременно приложение с флуконазол, един от най-мощните инхибитори на цитохром CYP2C9.
Въз основа на опита с глимепирид и други сулфанилурейни продукти, трябва да се имат предвид следните взаимодействия.
Потенцирането на хипогликемичния ефект, което в някои случаи води до хипогликемия, може да възникне с едно от следните лекарства, например:
- фенилбутазон, азапропазон и оксифенбутазон,
- инсулин и перорални антидиабетици като метформин,
- салицилати и р-амино-салицилова киселина,
- анаболни стероиди и мъжки полови хормони,
- хлорамфеникол, някои дългодействащи сулфонамиди, тетрациклини, хинолонови антибиотици и кларитромицин,
- кумаринови антикоагуланти,
- фенфлурамин,
- дизопирамид,
- фибрати,
- АСЕ инхибитори,
- флуоксетин, МАО инхибитори,
- алопуринол, пробенецид, сулфинпиразон,
- симпатолитици,
- циклофосфамид, трофосфамид и ифосфамид,
- миконазол, флуконазол,
- пентоксифилин (високи парентерални дози),
- тритоквалин.
Отслабването на хипогликемичния ефект, водещо до повишени нива на глюкоза, може да настъпи с някое от следните лекарства, например:
- естрогени и прогестагени,
- салуретици и тиазидни диуретици,
- стимулиращи щитовидната жлеза лекарства, глюкокортикоиди,
- производни на фенотиазин, хлорпромазин,
- адреналин и симпатомиметици,
- никотинова киселина (високи дози) и производни на никотинова киселина,
- слабително (дългосрочна употреба),
- фенитоин, диазоксид,
- глюкагон, барбитурати и рифампицин,
- ацетазоламид.
Антагонистите на Н2 рецепторите, бета-блокерите, клонидинът и резерпинът могат да доведат или до усилване, или до отслабване на хипогликемичния ефект.
Под въздействието на симпатолитични лекарства като бета-блокери, клонидин, гуанетидин и резерпин, признаците на адренергична контрарегулация на хипогликемия могат да бъдат намалени или да липсват.
Консумацията на алкохол може непредсказуемо да засили или отслаби хипогликемичния ефект на глимепирид.
Глимепирид може или да усили, или да отслаби ефекта на кумариновите производни.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност
Риск, свързан с диабет
Ненормалните нива на глюкоза в кръвта по време на бременност са свързани с по-висока честота на вродени аномалии и перинатална смъртност. За да се избегне тератогенен риск, нивата на кръвната захар трябва да се наблюдават внимателно по време на бременност. При такива обстоятелства се изисква употребата на инсулин. Пациентите, които планират да забременеят, трябва да информират своя лекар.
Риск, свързан с глимепирид
Няма достатъчно данни за употребата на глимепирид при бременни жени. Проучванията при животни са показали репродуктивна токсичност, която вероятно е свързана с фармакологичния ефект (хипогликемия) на глимепирид (вж. Точка 5.3).
Следователно, глимепирид не трябва да се използва през цялата бременност.
В случай на лечение с глимепирид, ако пациентът планира да забременее или ако бременността бъде потвърдена, лечението трябва да се промени на лечение с инсулин възможно най-скоро.
Кърмене
Екскрецията в кърмата при хора не е известна. Глимепирид се екскретира в кърмата при хора. Тъй като други сулфонилурейни продукти се екскретират в кърмата при хора и тъй като съществува риск от хипогликемия при кърмачета, кърменето не се препоръчва по време на лечение с глимепирид.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Способността на пациента да се концентрира и да реагира може да бъде нарушена поради хипогликемия или хипергликемия, или например поради нарушено зрително възприятие. Това може да представлява риск в ситуации, когато тези способности са важни (например способността за шофиране или работа с машини).
Пациентите трябва да бъдат инструктирани да вземат предпазни мерки, за да избегнат хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно при тези, които имат симптоми или липсват или намаляват хипогликемията, или при тези, които имат чести епизоди на хипогликемия. При тези обстоятелства трябва да се обмисли дали е подходящо да се шофира или да се работи с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Следните нежелани реакции от клинични проучвания се основават на опит с глимепирид и други сулфанилурейни продукти и са изброени по-долу по системо-органни класове и с намаляваща честота.
За класифициране на нежеланите реакции се използва следната конвенция:
Много чести:> 1/10
Чести:> 1/100 и 1/1000 и 1/10 000 и 99%) и нисък клирънс (приблизително 48 ml/min).
При животните глимепирид се екскретира в млякото. Глимепирид преминава през плацентата. Преминаването на кръвно-мозъчната бариера е ниско.
Биотрансформация и елиминиране
Средният доминиращ серумен полуживот, който е важен за серумните концентрации при многократни дози, е около 5 до 8 часа. След високи дози се наблюдава малко по-дълъг полуживот.
След еднократна доза радиомаркиран глимепирид, 58% от радиоактивността се възстановява в урината и 35% във фекалиите. Не е открито непроменено вещество в урината. В урината и изпражненията са открити два метаболита - вероятно получени от чернодробния метаболизъм (основният ензим е CYP2C9) - хидрокси производно и карбокси производно. След перорално приложение на глимепирид, крайният полуживот на тези метаболити е бил съответно 3 до 6 часа и 5 до 6 часа.
Сравнението на еднократно и многократно дозиране веднъж дневно не показва значими разлики във фармакокинетиката и интраиндивидуалната вариабилност е много ниска. Не е намерена съответна кумулация.
Фармакокинетиката при мъжете и жените е сходна, както и при младите и възрастните пациенти (над 65 години). Пациентите с нисък креатининов клирънс са склонни да имат повишен клирънс на глимепирид и намалени средни серумни концентрации, най-вероятно поради по-бърза екскреция поради по-малко свързване с протеини. Бъбречното елиминиране на двата метаболита е нарушено. Като цяло не се очаква допълнителен риск от натрупване на глимепирид при тези пациенти.
Фармакокинетиката, наблюдавана при пет пациенти без диабет след операция на жлъчните пътища, е подобна на тази при здрави индивиди.
Деца и юноши
В проучване на фармакокинетиката, безопасността и поносимостта на единична доза глимепирид от 1 mg при 30 деца и юноши (4 деца на възраст 10-12 години и 26 деца на възраст 12-17 години) с диабет тип 2 след хранене наблюдава, че: средната AUC (0-терминална), Cmax и t1/2 са подобни на тези, наблюдавани преди при възрастни.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Ефектите, наблюдавани в предклиничните проучвания, се дължат на появата им при дози, по-високи от максималната доза при хора при клинични изпитвания, което предполага малко значение за клиничната употреба, или поради фармакодинамичния ефект (хипогликемия) на компонента. Това откритие се основава на обичайните проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност, карцерогенност и репродуктивна токсичност. При вторите тестове (обхващащи ембриотоксичност, тератогенност и токсичност за развитието), наблюдаваните нежелани реакции се считат за вторични спрямо индуцираните от лекарството хипогликемични ефекти при женските и малките.