БЛОГОВЕ SISA! Уф, той ме затрудни тази седмица! От умора, през болка и пак нещастни лекари.
Като домакиня, която не работи, мислех, че ще имам достатъчно време за всичко, което мога, особено за бебе. Но дори не знам как минава времето. Седмиците текат толкова невероятно бързо. Не знам дали ми се струва само сега, поради бременност или някой наистина ускорява часовника.
Нормалният ми ден изглежда сякаш ще ставам сутрин, ако успея да стигна до нормален час, да се наема и след това отново да ме хване тази ужасна умора. Чувствам се като след упорита работа, която напълно ме събори. Ако нямам нищо на робота, пак ще подремна. Ако не готвим, ще сготвя нещо. Изненадан съм така го правя, защото преди година живеех с родителите си и наистина готвех само когато трябваше, което е наистина изключително. Но аз наистина се радвам на вкуса на моя малък човек и че децата няма да умрат от глад.
Все още чакам супер енергията и свежестта, които четох навсякъде, че през 2-ри триместър една жена е толкова жизненоважна. Е, сигурно няма да видя нищо и ще приспя цялото нещо и поне ще имам какво да запомня, когато ще храня малкия през нощта. И тогава мързелувам или се занимавам с мъжа с някои неща за апартамента и т.н., че изведнъж е вечерта и изобщо не искам нищо. Всичко звучи така, сякаш съм толкова мързелива и просто говоря за бременност. Е, така беше 😀
Болка
В сряда вечеряхме и седяхме пред телевизора, гледахме филм. Веднага щом ядох, усетих, че нещо не е наред. Боли ме коремът. Не само долната част на корема, но и целия корем правилно. Беше болка, сякаш можех да избухна с вътрешностите си (знам ужасна идея). Пронизваща, силна болка премина чак до гърба ми, когато излъгах и се опитах да вдигна само единия крак, бях бит.
Мъжът ми направи чай за бременна, взе магнезий, лекарствата ми по лекарско предписание и изчака какво ще се случи. За щастие след няколко часа бях във форма и можех да ям отново. Засега не знам какво би могло да бъде, може би червата или аз съм ял, само вторият вариант е може би най-малко вероятният, тъй като от първите месеци ми прилошава, сякаш стомаха ми се е свил и не мога напълно да "ям" въпреки че се чувствам така, но наистина ям само малки порции, защото веднага усещам, че съм изядена и това ми стига. Може би затова все още не съм спечелила това, което съм отслабнала в началото на бременността си. Ако малкият няма нищо против, аз съм просто щастлив.
Прочетете също:
ЕКГ
Тази седмица ме чакаше и задължителна ЕКГ. Въпреки че вече веднъж бяха работили за мен в болницата, тъй като документите от болницата не ми даваха и не исках да се включвам в тях, отидох на ЕКГ при моя областен лекар. Когато стигнахме до чакалнята, сестрата ни бие, че коляното на лекаря изгърмя и тя не знае кога ще предписва следващата. Но се радвах, че преувеличавахме ненужно. Разбира се, съжалих доктора и й пожелах скорошно възстановяване. Сестрата ни каза, че не знае как се справя и кога ще може да работи.
Поне си спомних PNka с моята медицинска сестра, тя имаше възражения, че препоръката от гинеколога не съдържа всичко, което трябва и следващия път да информирам гинеколога си за това. След това започнах да търся някои ЕКГ, където не е нужно да поръчвам, за да го направя възможно най-скоро. За щастие лекарят беше в състояние за няколко дни и успях да отида при нея. Беше толкова ужасно в чакалнята, болни хора около мен, но трябваше да чакам, защото тя имаше пациенти през цялото време. Не обичам да злоупотребявам с предимството, че имам предимство, но понякога трябва да се използва, особено що се отнася до здравето. Така че не искам да боледувам и най-важното не мога да бъда.
Така че в крайна сметка успях всичко хубаво, все пак не съм болна, но бременна. Бавно започваме да разглеждаме яслите, не знам защо току-що започнахме с яслите, вероятно защото трябва някак да го покрием с новото си голямо легло - иначе е страхотно! Тя е голяма, мека, новата ми любов.
О, благодаря на Бог за това красиво време. J