LycanWitch

Ангелска история за момиче, което трябва да намери вяра в себе си, да се бори със страховете и клопките, които има. | Повече ▼

серафина-детето

СЕРАФИНА-Дете на сибилската книга

Ангелска история за момиче, което трябва да намери вяра в себе си, да се бори със страховете и клопките, които съдбата й е подготвила. Дъщеря на Серафина Дънкан.

ГЛАВА 17: Гняв

Немо гледаше напред, без да разбира, че го е видяла. Лехиес също все още се взираше в очите си като две статуи в градина. Мъчителното мълчание бе нарушено от гласа на момичето, който тичаше в тяхната посока.

-Lechies. Казах ти, че още не съм свършил.

Когато ги видя заедно, тя покри лицето си с длан и изруга около три пъти. Тя беше с обикновен бледосин суичър и сиви дънки. Тя носеше бели маратонки с рози на краката, които все още вървяха в кръг.

-НАПРАВЕТЕ РИТИ. Някой сигурно ще ме убие за това. Какъв някой ?! В крайна сметка, чичо ти Зузана, разбира се, кой друг.

Тя си заговори и промърмори нещо непонятно под носа си.

-Lechies, виждаш ли ме, копеле ?! Имаме примерен прах!

След тези думи Серина насочи вниманието си към момичето, което псуваше като примерен езичник към нейното. приятел? Тя грабна книгата от Лехиес и стана на крака.

-Какво означава това за всички светци?! Как така сте тук?

Накрая се справи с няколко изречения, без да крие гнева си.

-Емм. не. Изненада?

- каза Зузана с ръце на бедрата и завъртя очи. Тя го плесна по тила и му помогна да се изправи.

-Все още не съм получил отговор защо е тук.

Съжалявам, ще ви обясня всичко, но не тук и не сега. Сега трябва да отида да обясня нещо на друг човек.

Зузана погледна обвинението си с убийствен поглед и отново поклати глава. Тогава тя хвана предмишницата му и се дръпна зад себе си. Сера знаеше къде го дърпа по посоката на изражението си. Кабинет на Хенри. Значи той знаеше, че е тук и не й каза нищо за това ?! Тук ли е по негова заповед ?! Веднага след като получи отговор, възникнаха допълнителни въпроси.

Какво възнамеряват да правят с него? Защо беше толкова приятелски настроен.

Чернокосата девойка отвори вратата на кабинета на Хенри и дръпна Лехиес в нея. Не й пукаше, че Хенри не е сам. И фактът, че другият човек беше Алукард, който я гледаше като идиот. Тя седна на празен стол и погледна Хенри с широко отворени очи, погледна я веднъж и след това Алукард. Потупа по дървената маса и въздъхна.

-Освен това. Здравей чичо мога ли да вляза? Да, скъпа племеннице, радвам ли се да видя как правиш? Добре съм, а ти чичо.

Хенри стартира театъра и промени гласовете. Зузана просто седеше и изчакваше да приключи след следващите три изречения, но тя изпусна нервите си и каза:

-Добре, разбирам, Хенри. Тук има нещо важно.

-Липсват ми моментите, когато тичаше след мен и искаше да се ожениш за мен. По това време все още ме наричахте чичо.

-Хенри вече знае.

- попита той съвсем неразбираемо, ровейки му брадичката.

-Серафина знае за Лехиес, току-що се срещнахме в коридора.

-И по дяволите, не ви ли казах двамата да внимавате кога и къде отивате? Но това, което тя трябваше да научи днес, поне имате първата среща зад гърба си.

-Поне не се получи като миналия.

Алукард отбеляза със скръстени ръце и яростно погледна Лехиес. Виждаше се как очите му отново потъмняват. Вие го измерихте, от главата до петите. Искаше да му сложи белезници и да го затвори като всички останали.

-Хенри, как можеш да си сигурен, че можеш да му се довериш? Това е фонен демон!

Лехиес се намръщи и отвърна на ледения поглед. Те бяха като два звяра, готови да се разкъсат взаимно.

-Не съм тази, която почти я е убила.

-Не бих я наранил, но не мога да кажа това за теб, лицемерно копеле. Не го избрах!

Алукард отиде до него и го почеса под яката на сивата му риза. Очите му потъмняха от гняв.

-Чувствате ли се така, сякаш избрах да бъда това ?! Чувствате ли, че ми е приятно да живея с угризения на съвестта, че се радвам да страдам само при мисълта какво ще се случи, ако загубя контрол? Мислите ли, че не се опитах да убедя Хенри да ме остави тук, лесно ли е?! Ти нищо не знаеш! Стойте възможно най-далеч от Дънкан, достатъчно сте пострадали от ваша страна!

-Можете да го забраните, но не мога да гарантирам, че тя ще стои далеч от мен.

Той се усмихна надменно, нервите на Ал се скъсаха и той заби дясната си ръка в долната шейна. Хенри се изправи и създаде блясък с ръце, който ги държеше далеч.

-И стига вече! Действаш като две кученца, които се борят за дупето на майка. Вие Alucard отидете до Seraphina и започнете да призовавате обучение. Не смей да споменеш нещо, за което говорихме преди. Трябва да направим всичко и вече не искам тя да се разстройва.

След тези думи той погледна Лехиес, който държеше възпалената шейна. Ал не щади рани и изобщо не го спасява. Той наблюдаваше от земята как Алукард сви юмруци и излезе яростно от стаята. Той затръшна вратата и се загледа в картината пред нея: стара картина на висок чернокос мъж с момиче на ръце и кръв около устните. Той погледна името: Тепеш.