Давала ги е на поети, текстописци, романисти, музиканти и в същото време хуситски свещеник. Но не се притеснявайте, той не пише прекалено „тайнствено“. Йордания е човек на алтернативната култура и ъндърграунда. Всяка година той отива на богослужения за рокери и пънкари на най-стария чешки фестивал "open air" Трутнов. Още на единадесетгодишна възраст той основава първата музикална група "hard stamping". По-късно той е активен рок музикант и композитор. От средата на 90-те години започва да композира народни книги и да пише книги.

дете-гъска

Текущ акт Аз съм дете на Хусак е дебютът му в романа. Довала пише книгата през 1999 г. и е пълна с герои от различни субкултури: металисти, пънк, анархисти, скинари, наркомани, наркомани, бездомни ...

Няма нищо по-лошо от сигурността, че нещата са вечно неизменни. Комунизмът и неговите слуги определят живота на хората в източния блок. По това време идва ново поколение, което търси свои пътища и не вярва в червените фрази на родителите.

Главният герой Йозеф и приятелите му обичат всичко, което държавата мрази - рок концерти, свобода, стихове на Крил, Висоцки и Магор. Един от тях се самоубива в знак на протест срещу "команчите". Други получават „само“ след папулата за непокорството си. Личните истории на героите израстват на фона на последните години на нормализация. Почувствайте странното напрежение във въздуха. След това идва революцията, която ще повлияе основно на живота на хората в Чехословакия. Последният остатък от социалистическото образование, т.нар застой на мозъка - основна военна служба. Тук Йосиф осъзнава, че лудостта на терора не се поражда само от болни идеологии. Вината е на конкретни хора в конкретни ситуации. Довала изобразява в детайли и осветен живот в херметически затворено казармено пространство, където бруталността и тормозът са ежедневна реалност.

Нова книга на Юрай Джордан Довал Аз съм дете на Хусак е задълбочено и необходимо свидетелство за 80-те и 90-те години на 20-ти век. Както Брашо Йобус пише за книгата: става дума за това, което наистина се е случило и ние не сме мечтали за това. Става въпрос и за намиране на собствен път и смисъл в живота. Това обаче не е „бисквита“ от факти, а живо написан роман, който се чете и оставя незаличими следи в душата.