Алесь Адамович и Даниил Гранин: Ленинградска блокада

информационен

Братислава, Икар 2009. Превод от Алойз Кениж

Руският писател Даниил Александрович Гранин (истинско име Д. А. Герман) се прочу извън границите на СССР и Книгата на блокадата, въпреки богатите си предишни творби. Написва го заедно с белоруския писател, публицист и литературен критик Алесь Адамович. Публикуван е в две части през 1977 и 1982 г. През 1981 и 1984 г. в Пражското народно издателство са публикувани повече от шест страници епохални творби като Blokádní denníky и Kniha o blokády. Словашката версия на това произведение, озаглавена „Ленинградската блокада“, е по същество съкратена от англоезичното издание, на което Гранин, няколко години след смъртта на Адамович, се съгласи. Така че накратко генезис.

Настоящата книга се основава главно на бележките (от първите три четвърти от годината на войната и най-трудните месеци от блокадата на Ленинград) на трима души от различен социален произход и картини: Георгий Алексеевич Приестев, историк, частично парализиран режисьор на архива на Академията на науките, Юр Риабинкин, петнадесетгодишно момче, което не може да бъде мечтано военноморски кадет, и Лидия Георгиевна Очапкинова, майка на две малки деца, чиито бележки са написани малко след годините на войната, така че че всички ужаси няма да бъдат забравени. Тези бележки само от време на време допълват записите или спомените на други хора, включително Даниил Гранин, който се биеше на фронтовата линия на ленинградските защитници по време на окопната война. Успоредно с това, записите показват първите слухове за войната и постепенно ескалират чрез объркването по време на първите евакуации на деца до трагедията на оцеляването през падащата зима, където децата си завиждат един на друг или родителите и децата на всеки хляб и въпреки това те понякога могат да преодолеят и безкористно да споделят с уговорката, че всеки момент, всеки ден може да бъде последен.

Дори днес много военни паметници не могат да прочетат такива редове. Забележката е мощна. Независимо от това, със сигурност би си струвало да публикуваме и двете части на оригиналната книга на словашки език, може би ще можем да прекараме по-обширна работа. Бях малко изненадан и от по-подробните препратки към английски преводачи в предговора на творбата, отколкото оригиналните автори, които събраха и намериха разпръснати писмени сведения за няколко от над три милиона, оцелели или не оцелели от катаклизма в обсадените смразяващ град, но поне вярваше и се надяваше за ден. Всеки от тях е бил тласкан от различна „движеща сила“, някои от семейната любов, други от съвестността и храбростта, а трети от духа и интелекта. Освен това авторите издирват роднини на бивши „блокади“, както самите ленингради са се наричали в онези години и са водили дълги и болезнени разговори с тях. Книгата за ленинградската блокада в нейния прост и в същото време сложен комплекс от чувства и действия говори за различни аспекти на човечеството, за самото желание на всички, за желанието да живеем. Това е нейната сила.