Aglaja Veteranyi: Защо едно дете готви каша

едно

Братислава, Аспект 2004

Превод от Яна Цвикова

Aglaja Veteranyi беше необичаен автор. Произхожда от румънско-унгарско-ромско семейство, но тя пише цялата си литературна творба на немски. Текстовете й са изключително леки. Авторът се справя с думата възможно най-икономично и в същото време шокиращо. В тази книга тя се опира на опита на семейството си, а трагедията на тази житейска история бележи цялостния й поглед върху света. Той е мрачен и подчертано песимистичен. Честно казано, когато прочетох тази книга, не ме изненада, че всеки, който пише така, ще се самоубие.

Безнадеждността, която рязко контрастира с елегантността и лекотата на тази проза, предизвиква по-скоро състрадание, отколкото разбиране. По този начин авторът много се старае да намери сигурност и близост по ясен начин, докато не изпада във все повече и повече самота, в затворения свят на своите фантазии и идеи, от който не може да излезе. Aglaja Veteranyi не иска да се примирява със света, но не иска да търси изход. Той просто иска да запази нетърпението и невниманието на детето. Той иска да попита, въпреки че знае, че въпросите ще останат без отговор. Затова тя се чуди дали Бог говори чужди езици или детето има вкус на пиле. Явно този чист нихилизъм ще се хареса на някого, но ми се отразява повече като диагноза, отколкото като артистично твърдение.

Тази книга е преди всичко лично признание, обвинението на автора за света. Тя обяснява с безкомпромисна искреност и спешност какво не й харесва тук. Понякога той оживява, понякога имате чувството, че страдате от патологична депресия. Във всеки случай нейната смърт в Цюрихското езеро е обяснение на тази книга, както тази книга е обяснение на нейната смърт. Отчаянието и загубата на вяра в каквато и да е ценност обаче в крайна сметка отслабват огромната сила на свидетелството на жена, която изхвърля илюзии и иска да се справи с реалността възможно най-честно. Ако ръкописът на тази книга беше прочетен от лекар специалист, той можеше да намери отговора.