това

Подкисляване на организма, алкална диета и заболявания: Всъщност е точно обратното, както твърдят шарлатаните

Киселинната среда на туморите не е причина, а следствие от рак. И леко повишена киселинност на вътрешната среда на човешкото тяло не е универсална кауза болести, но последствие сериозни заболявания.

Има много глупости и конспирации, които твърдят, че са открили най-основните причини за заболяване и предлагат лесни и бързи трикове за лечение. Едно от най-често срещаните е убеждението, че основният виновник за всички възможни здравословни проблеми и заболявания, причинени от смъртта, е подкисляването на организма. И за да могат хората да го избегнат, уж трябва да консумират т.нар алкални храни. Може да научите, че яденето им дори лекува рак.

Глупостите относно подкисляването на организма всъщност са типичен пример за неразбиране на основните механизми на човешкото тяло, изкривяване, селективен подбор на информация и дори пълни лъжи.

Гръбнакът на цялата тази луда концепция е убеждението, че ракът всъщност е патофизиологичният отговор на организма към прекомерно подкисляване на тялото над границата, с която тялото може да се справи. Твърди се, че това подкисляване възниква в резултат на консумацията на т.нар киселинообразуващи храни и се казва, че е свързано с липса на кислород. В подкрепа на своите твърдения, шарлатани (може би най-известният е фалшивият лекар Робърт О. Йънг, който купи докторат и наред с други неща представи по телевизията излекувани от рак хора, които скоро починаха от рак - между другото, нашите скандален месечен „специалист“ по здравеопазване, той го описа като „учен“ в статия за подкисляването и го представи като сериозен авторитет по тази тема, бел. ред.) в допълнение към изобретенията, те използват и усукани научни изследвания на Ото Варбург, който се занимава с енергийния метаболизъм на клетките и туморите.

Нека разгледаме някои от основните твърдения на тази концепция от научна и медицинска гледна точка.

Основни факти: Ако ацидозата продължава по-дълго, това е следствие, а не причина за заболяването

Като начало, няколко реда за рН, метаболизма и киселинно-алкалния баланс в човешкото тяло. От химическа гледна точка, pH изразява концентрацията на водородни катиони в даден разтвор. Чистата вода има рН 7, тъй като съдържа същото количество 1 H + водородни катиони и OH - хидроксидни аниони. Например, ако добавим солна киселина (HCl) към водата, това ще увеличи концентрацията на водородни катиони H + в сравнение с концентрацията на OH - и рН следователно ще падне под 7. Обратно, ако добавим, например, основна натриев хидроксид (NaOH), той ще увеличи концентрацията на OH - т.е. водородните катиони ще бъдат с по-ниска концентрация от хидроксидните аниони и рН ще се повиши над 7.

Оптималното рН в човешката кръв и тъкани 2 е около 7,4. Ако падне под 7.35, говорим за ацидоза, а ако се покачи над 7.45, говорим за алкалоза. Киселинно-алкалният баланс е изключително важен, така че има човешко тяло усъвършенствани механизми за поддържане на споменатия оптимален диапазон на рН. Най-важната от тези системи е т.нар бикарбонатна буферна система в кръвта, чиито основни компоненти са дихидроген-карбоновата киселина (H2CO3) и бикарбонат-анион анион (HCO3 -).

Тази система работи въз основа на просто уравнение, което работи в двете посоки в зависимост от концентрацията на реагентите и продуктите:

Какво означава това уравнение за киселинно-алкалния баланс? Да предположим, че киселинността в кръвта и тъканите се увеличава („подкисляване“), т.е. концентрацията на водородните катиони се увеличава в резултат на енергийния метаболизъм. Тези катиони реагират с карбонатния анион, като временно образуват много слаба въглеродна киселина, от която впоследствие се образува въглероден диоксид в белите дробове, който издишваме.

Най-просто казано, ако киселинността на вътрешната среда леко се повиши, ще започнем да дишаме по-бързо, така че белите дробове да отделят повече въглероден диоксид, като по този начин намаляват концентрацията на водородни катиони. След това системата се връща към киселинно-алкално равновесие. 3

Друга система за отделяне на излишните киселини са бъбреците. Те играят важна роля в отделянето на млечна киселина, например при повишено мускулно натоварване.

И така, как може да възникне ацидоза на практика? По принцип може да има 2 основни причини.

1. Тялото произвежда прекомерно количество водородни катиони. Обикновено е под формата на органични киселини 4, които се образуват по време на ускорения метаболизъм. В случая става въпрос за нормалният физиологичен процес и излишните водородни катиони се елиминират през белите дробове или бъбреците. В най-простия случай това може да е млечна киселина. Това се случва по време на интензивни мускулни усилия, когато кръвообращението не е в състояние да снабди мускулите с достатъчно кислород. Мускулите не могат да получат максимално възможната енергия чрез окисляване (дишане) на вещества, напр. глюкоза, и затова използва т.нар млечна ферментация. Това е по-бърз източник на енергия, но е много по-малко ефективен. Следователно се образува голямо количество млечна киселина, т.е. водородни катиони, които се екскретират като въглероден диоксид в белите дробове или като млечна киселина в бъбреците. Друг пример може да бъде т.нар кетоацидоза при екстремно гладуване.

2. Тялото не може ефективно да се отърве от излишните водородни катиони. Това може да се дължи на намалена дихателна интензивност или бъбречна недостатъчност.

От гореизложеното следва, че може да бъде ацидоза (леко "подкисляване") краткосрочно състояние, причинено от ускорен метаболизъм, но равновесието се е стабилизирало много бързо. От друга страна, ако продължава по-дълго, това е следствие, а не причина за по-сериозни нарушения, което може да доведе до остро увреждане на тялото до смърт.

Ще повлияе ли храната на рН на вътрешната среда на тялото? Глупости

Ако следваме логиката на концепцията за подкисляване на организма, киселинообразуващите храни трябва да се състоят от вещества, които предпочитат да се държат като киселини, освобождавайки по този начин водородния катион. Алкалообразуващите агенти трябва да се състоят от вещества, които имат хидроксиден анион на разположение за неутрализиране на киселинния водороден катион.

Със сигурност поддръжниците на концепцията за подкисляване на организма са те наивно се фокусират върху рН на храната. Но първо трябва да се консумира, усвои и усвои и едва след това може да повлияе на рН на вътрешната среда на човешкото тяло. При смилане преминава през стомаха с изключително кисела среда (рН 1,35 - 3,5) и впоследствие се неутрализира от алкален секрет на панкреаса. Този процес разгражда храната до основни съставки, които се абсорбират и могат теоретично да повлияят на pH.

Всички храни, независимо дали са месо или зеленчуци, се състоят от захари (въглехидрати), мазнини (липиди) и протеини (протеини). В стомаха и тънките черва протеините се разграждат до аминокиселини, захарите до монозахариди, а мазнините до глицерол и мастни киселини. Какъв ефект имат тези вещества върху pH?

Монозахаридите и мастните киселини не влияят на рН на разтвора, така че са неутрални. Просто го тествате. Всичко, което трябва да направите, е да разтворите захарта във вода и да измерите pH с лакмусова хартия. В случай на мастни киселини това ще бъде по-трудно, тъй като такова масло не се смесва с вода. Но резултатът е същият. В случай на захари и мазнини може да се каже, че нито един от тези компоненти не влияе значително на рН на водния разтвор и по този начин във всеки случай, като ги комбинираме, не получаваме храни, които се държат като киселинни или алкални.

А какво да кажем за протеините? От 20-те аминокиселини, открити в живите организми, две (аспартат, глутамат) са киселинни, а три (лизин, аргинин, хистидин) са основни, а останалите са неутрални. Протеините се състоят от десетки до хиляди аминокиселини и нито един от растителните или животинските протеини не се състои само от кисели или основни аминокиселини. Винаги е комбинация от всичките 20 аминокиселини. Това означава, че на практика ефектът от протеините върху разтвора ще бъде близо до неутралност.

Промените в рН на урината не говорят нищо за промяна в рН на вътрешната среда на тялото

Както видяхме, твърдението, че има храни, които имат по-голям ефект върху рН на вътрешната среда на човешкото тяло, всъщност е неоснователно. Това е чист плод на въображението.

Промените в рН на урината, причинени от диетата, понякога се представят като предполагаемо доказателство за подкисляване на организма. Всъщност рН на урината може да варира доста значително. И също така се променя в зависимост от консумираната диета - богатите на протеини храни понижават pH на урината, а плодовете или зеленчуците увеличават pH. Тези промени се дължат на наличието на сяра и фосфати в протеини или минерали като калций, магнезий или калий в плодовете и зеленчуците.

Урината обаче е отпадъчен продукт от човешкия метаболизъм.

Както е споменато по-горе, бъбреците са важен орган за поддържане на оптималното рН на човешкото тяло. Следователно е логично, че ако по време на метаболизма се образуват повече водородни катиони и бъбреците спомогнат за тяхното отделяне, урината ще бъде по-кисела и обратно, ако консумираме много плодове и зеленчуци с алкални минерали, излишъкът ще се отдели в урината и тя ще бъде по-алкална.

Дори е установено, че уринирането има по-ниско pH при събуждане, защото дишането се забавя по време на сън - отделя се по-малко въглероден диоксид, което означава, че повече бъбречни катиони се отделят през бъбреците в урината. В някои случаи продължителните промени в рН на урината могат да показват определени здравословни проблеми. Ако урината е твърде алкална, това може да означава бъбречна недостатъчност или инфекция на пикочните пътища. А твърде киселата урина може да показва метаболитна или респираторна ацидоза или диабет.

Кислород, рак и Ото Варбург: Как да изкривим последиците от причината

По-нататък концепцията за подкисляване на организма гласи, че повишената киселинност на вътрешната среда, заедно с липсата на кислород, който я придружава, е единствената или основната причина за рак. Искове от този тип са те се основават на изкривените твърдения на германския учен Ото Варбург от началото на 20 век.

Тези глупости могат да бъдат много просто опровергайте резултатите от повече от два века изследвания. Те ясно показаха, че по-голямата част от раковите заболявания са причинени от увреждане на ДНК, причинено от различни химикали или физически ефекти от т.нар мутагени, а останалата част се причинява от вируси. 5

Нека да видим сега как е в действителност с рака и киселата среда и какво наистина е измислил Ото Варбург.

Както бе споменато по-горе, промените на pH са тясно свързани с метаболизма на клетъчната енергия. На всички е ясно, че човек не може да съществува дълго време без кислород. И така, каква е съдбата и ролята на кислорода в тялото?

След вдишване кислородът се транспортира от хемоглобина до клетките, където преминава през мембраната и участва в процеса на т.нар. клетъчно дишане. Този процес може да бъде разделен на три подпроцеса (гликолиза, цикъл на krebs и производство на АТФ в митохондриите с помощта на водороден градиент), при което клетката извлича енергията, съдържаща се в молекули като напр. глюкоза и я съхранява в по-малки молекули, наречени АТФ (аденозин трифосфат), който служи като универсална енергийна валута за всички ензими - нещо като пари в човешкия свят. С пълното окисляване на глюкозата с помощта на кислород тялото може да получи 36 такива молекули. Гореспоменатият Ото Варбург също участва в изясняването на този процес и през 1931 г. той получава Нобелова награда за работата си по изясняване на функцията и механизма на ензимите в енергийния метаболизъм.

Ако обаче по някаква причина клетката няма достатъчно наличен кислород, само първият процес - гликолизата - се осъществява от споменатия тристепенен процес, докато клетката получава само 2 АТФ молекули. След това продуктът на гликолизата - пируват - се превръща в млечна киселина, която, както беше споменато по-горе, повишава киселинността на тъканите, тъй като може да разцепи водородния катион и да понижи рН. Аналогията на този процес е алкохолната ферментация, чрез която едноклетъчните организми получават енергия в отсъствие на кислород.

А какво да кажем за енергийните нужди на раковите клетки? Тук отново стигаме до Ото Варбург. Той забеляза, че раковите клетки използват само първия етап на клетъчното дишане - гликолизата, дори при наличието на достатъчно кислород в кръвта. Това явление се нарича ефект на Варбург в негова чест и е един от белезите на раковите клетки.

Може да изглежда неинтуитивно, че бързо разделящите се ракови клетки няма да използват пълния енергиен потенциал на погълнатите молекули. Установено е обаче, че гликолизата е напълно достатъчна, за да покрие енергийните нужди на клетъчното делене, независимо дали е рак или нормални клетки. От друга страна, гликолизата осигурява не само енергия, но и голям брой други молекули, които се използват за синтезиране на градивните елементи на клетките - липиди, нуклеотиди, аминокиселини. Те са необходими за растежа на тумора. По този начин използването на гликолизата от раковите клетки в крайна сметка е адаптивен процес.

Освен това се поддържа стабилно ниво на глюкоза в кръвния поток, така че раковите клетки да имат достъп до високоенергийни глюкозни молекули практически непрекъснато. Следователно ефектът на Варбург е причина за факта, че туморната среда е кисела - както бе споменато по-горе, гликолизата води до производството на млечна киселина и по този начин до повишаване на киселинността на средата. С други думи, киселинната среда на тумора се причинява от рак. Не ракът поради киселата среда на тялото - както е заблуден от шарлатаните.

Фалшиви обещания, без доказателства

Концепцията за прекалено подкисляване на организма като основна причина за рак е простата оферта от прости, но напълно неправилни към опасни решения, с които не можете да постигнете нищо. В същото време става въпрос за предизвикване на фалшиви усещания по начина на различни други широко разпространени измами.

Освен това ракът е резултат от увреждане на ДНК, а не от прекалено подкисляване на организма. За повишаване на киселинността на вътрешната среда, докато го правите в по-голяма степен дори не може да се случи, защото бихте умрели.

Като цяло е така напротив, както твърдят шарлатаните или някои списания за начина на живот. Всъщност това не е причината. Повишаване на киселинността на вътрешната среда, т.е. ацидозата е следствие метаболитни нарушения или в резултат на установен рак и свързания с него ефект на Варбург.

Разбира се, трябва да се признае и подчертае, че балансираната диета, съчетана с редовни упражнения, може само да помогне за предотвратяване на различни заболявания - включително рак. Въпреки това е наивно за опасно да се мисли, че само със здравословен начин на живот или уж алкални храни хората могат да излекуват рака.

Авторът изследва рака в Йейлския университет.

Бележки:
1 Всъщност това са т.нар оксониеви катиони H3O +. За простота обаче ще спомена H +
2 Всъщност в кръвната плазма и тъканната течност
3 Карбонатният анион (HCO3 -) се образува в клетките по време на процеса на клетъчно дишане - следователно вдишваме кислород и издишваме въглероден диоксид.
4 Киселината е само обозначение за вещество, което може да разцепи водороден катион във вода - увеличава концентрацията на водородни катиони, т.е. киселинността на разтвора.
5 Напоследък се появиха няколко изследвания за ролята на случайността чрез някакви „мутации на лош късмет“. Въпреки това, няколко учени, работещи в тази област, са скептични относно ползите от тези произведения - наред с други, авторът на тази статия, който счита констатациите само като стара известна информация, „преопакована в нови дрехи“. По-подробна дискусия обаче е извън обхвата на тази бележка:)