пилот

Екзюпери не можеше да живее без летене или писане. Петте му книги са свързани с петте места в света, където услугата го е довела.

Париж/Братислава, 30 юли (TASR) - Френският писател, есеист и пилот Антоан дьо Сент-Екзюпери почина преди 70 години на 31 юли. Един разузнавателен полет над окупираната тогава Франция стана фатален. Останките от самолета са открити едва през 2004 г.

Това е един от най-изявените и внушаващи явления във френската литература на 20-ти век. Във всичките си книги Екзюпери той развива философски и морални идеали. Най-известната му творба е приказка за деца, но и за възрастни Малкият принц. Известни са и други негови творби като „Земята на хората“ или „Цитаделата“.

Той е роден на 29 юни 1900 г. в Лион, Франция, като потомък на древно аристократично семейство, чиито корени датират от 11 век. След смъртта на баща му семейството живеело последователно в замъците Сен Морис дьо Ремен и Ла Мол с роднини от страна на майка си. Учи в Швейцария, след това в лицея във френската столица Париж. Завършва през 1917 г. След неуспешен приемен изпит във Военноморското училище започва да учи архитектура в Художествената академия. Той обаче не продължи да преследва този отдел.

През 1921 г. той започва да работи като редовен войник в ремонтни самолетни работилници в Нойхоф, където също завършва летателно обучение по пилотиране. Бил е пилот в различни компании, включително Air France. След сериозно нараняване той е лекуван в Гватемала, по време на гражданската война стига до Испания, откъдето пише доклади за парижките ежедневници. От 1943 г. служи като военен пилот във Френската освободителна армия в Северна Африка.

Прозаик, есеист, философ, хуманист, но и запален авиатор, се превръща в съдбоносен разузнавателен полет над френска Корсика, от който не се връща на 31 юли 1944 г.

Екзюпери не можеше да живее без летене или писане. Петте му книги са свързани с петте места в света, където услугата го е довела. Поща на юг до Африка до нос Джуба, Нощен полет до Буенос Айрес, Аржентина, Земя на хората до Гватемала, Военен пилот до горящия френски град Арас и посмъртната Цитадела до Африка. Той описва събитията, които са му се случили във въздушната служба, колеги, хора, които е срещнал случайно, и хора, с които е бил обвързан с дълбоки емоционални връзки. За него те бяха стимули за мислене за положението на човека в света, за неговата отговорност за другите. Той се противопостави на войната с цялото си изкуство.

Истории от живота на пилотите

Пише романи и разкази предимно от живота на пилоти. Той разбира живота като героизъм и жертва за другите. Дебютира през 1926 г. с разказа Letec, последван от романите Post to the South и Night Flight. Пощата на юг се опира на темата за престоя си на летището в Сахара - главният герой е транспортен пилот, който превозва поща до Франция и умира след аварийно кацане в пустинята. Изменението говори за смелост, приключения и любов. Нощен полет е роман, вдъхновен от работата на автора на летището в Буенос Айрес, Аржентина. Той говори за героизма и смелостта на пионерите на нощните полети, които допринесоха за първата авиокомпания по ред между Франция и Аржентина.

Най-известните романи на Екзюпери са „Земята на хората“ и „Малкият принц“. Земята на хората е фактическа литература - набор от спомени, доклади, размисли за отговорността на пилотите, тяхната самота, чувство на страх и героизъм. Романът изразява съдбовното желание на Екзюпери - да излети, за да види по-добре земята и хората. „Малкият принц“, най-известната и най-превежданата творба на Екзюпери, е философска приказка за възрастни за основните ценности на живота - приятелството, преодоляване на самотата, за отговорността и изкуството да спечелите любовта на хората. Авторът допълни книгата със собствени рисунки.

Романи Военен пилот и Цитадела

Освен това той публикува романите „Военен пилот“ и „Цитадела“. По време на войната книгата „Военен пилот“ дава на сънародниците му надежда за освобождението на Франция. За разлика от други книги, работата на Цитаделата не черпи директно от темата за авиацията. Тя не е закотвена във времето, няма ясна история. Сент-Екзюпери го пише от 1936 г. до последните дни от живота си. Освен това пише проза Дневник, писмо до заложника и дава смисъл на живота.

Голямата му страст към летенето разби и първия му брак с Луиза Вилморин, която след сериозното му нараняване през 1923 г. не му пожела да продължи да лети. Екзюпери обаче избра да лети.