КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
NovoNorm 2 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 2 mg репаглинид.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Таблетките репаглинид са прасковени, кръгли и изпъкнали с гравирано лого на Novo Nordisk (бик Apis).
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Репаглинид е показан за възрастни със захарен диабет тип 2, при които хипергликемията вече не може да бъде задоволително лекувана с диета, загуба на тегло и упражнения. Репаглинид е показан и при възрастни със захарен диабет тип 2 в комбинация с метформин, когато самото лечение с метформин е недостатъчно.
Лечението трябва да започне като хранителна добавка и упражнения за понижаване на кръвната захар в зависимост от храната.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Репаглинид се прилага непосредствено преди хранене и се титрува индивидуално за оптимизиране на гликемичния контрол. В допълнение към обичайния контрол на глюкозата в кръвта и/или урината, нивото на кръвната захар трябва да се следи редовно от лекар, за да се определи минималната ефективна доза за пациента. В отговор на лечението се следи нивото на гликиран хемоглобин на пациента. Необходимо е редовно наблюдение, за да се установи недостатъчно понижаване на кръвната захар при препоръчителната максимална доза (така наречената първична недостатъчност) и да се установи загубата на адекватен отговор на понижаване на кръвната захар след началния период на ефективност (така наречената вторична недостатъчност).
Краткосрочното приложение на репаглинид може да е достатъчно по време на преходна загуба на контрол при пациенти с диабет тип 2, обикновено добре компенсирано от диета.
Дозата трябва да бъде определена от лекаря според нуждите на пациента.
Препоръчителната начална доза е 0,5 mg. Трябва да има една до две седмици между двете стъпки на титриране (в зависимост от отговора на кръвната глюкоза).
Ако пациентите преминават от друг перорален хипогликемичен агент, препоръчителната начална доза е 1 mg. Поддържаща доза
Препоръчителната единична максимална доза е 4 mg, приета с основно хранене. Общата максимална дневна доза не трябва да надвишава 16 mg.
Не са провеждани клинични проучвания при пациенти на възраст> 75 години.
Репаглинид не се повлиява от бъбречно заболяване (вж. Точка 5.2).
Осем процента от еднократна доза репаглинид се екскретира през бъбреците и общият плазмен клирънс се намалява при пациенти с бъбречно увреждане. Инсулиновата чувствителност се повишава при пациенти с диабет с бъбречно увреждане, поради което трябва да се внимава при титриране на дозата при тези пациенти.
Не са провеждани клинични проучвания при пациенти с чернодробна недостатъчност.
Отслабени или недохранени пациенти
При изтощени или недохранени пациенти началните и поддържащите дози трябва да бъдат внимателно титрирани и необходимата доза внимателно подбрана, за да се избегне хипогликемия.
Пациенти, лекувани с други перорални хипогликемични средства
Пациентите могат да преминат директно от други перорални хипогликемични средства към репаглинид. Не е установена точната връзка между дозирането на репаглинид и други перорални антидиабетни средства. Препоръчителната максимална начална доза за тези пациенти е 1 mg, приета преди основно хранене.
Репаглинид може да се използва в комбинация с метформин в случаите, когато метформин сам по себе си не може да контролира нивото на глюкозата в кръвта. В тези случаи трябва да се поддържа дозата на метформин и да се прилага едновременно репаглинид. Началната доза репаглинид е 0,5 mg, приложена преди основно хранене, като се проследяват нивата на кръвната захар, както при монотерапията.
Безопасността и ефикасността на репаглинид при деца под 18-годишна възраст не са установени. Няма данни.
Репаглинид се приема преди основно хранене (т.е. непосредствено преди хранене).
Дозите обикновено се приемат 15 минути преди хранене, но могат да се приемат от 30 минути преди хранене до непосредствено преди хранене (т.е. непосредствено след второто, третото или четвъртото хранене за деня). Пациентите, които са пропуснали хранене (или са добавили допълнително хранене), трябва да бъдат инструктирани да пропуснат (или да добавят) доза с това хранене.
В случай на едновременна употреба с други лекарствени продукти, вижте точки 4.4 и 4.5 за определяне на дозата.
4.3 Противопоказания
• Свръхчувствителност към репаглинид или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
• Захарен диабет тип 1, отрицателен С-пептид.
• Диабетна кетоацидоза, със или без кома.
• Тежки чернодробни проблеми.
• Едновременна употреба на гемфиброзил (вж. Точка 4.5).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Репаглинид трябва да се предписва, ако има лош контрол на глюкозата в кръвта и симптомите на диабет продължават въпреки подходящите усилия с диета, упражнения и загуба на тегло.
Когато пациентът, стабилизиран на перорално антидиабетно средство, е изложен на стрес като треска, травма, инфекция или операция, той или тя може да загуби гликемичния контрол. През този период може да се наложи прекратяване на лечението с репаглинид и временно преминаване към инсулинова терапия.
Репаглинидът, подобно на други вещества, които влияят върху секрецията на инсулин, може да причини хипогликемия.
Комбинация с инсулинови секретагоги
Ефектът на понижаване на кръвната захар може да бъде намален с течение на времето по време на лечението с перорални хипогликемични средства при пациенти. Това може да се дължи на прогресиращата тежест на диабета или намаления отговор на лекарството. Това явление е известно като вторична недостатъчност, за разлика от неуспеха на първичното лечение, когато лекарството е неефективно при пациенти, получаващи го за първи път. Възможно е само да се прецени дали пациентът има вторично неуспешно лечение след коригиране на дозата и след диета и упражнения.
Репаглинидът се свързва с определени места с краткотраен ефект върху ß-клетките. Употребата на репаглинид в случай на вторична недостатъчност на инсулиновите секретагоги не е клинично проучена. Не са провеждани клинични проучвания за изследване на комбинации с други секретагоги на инсулин.
Комбинация с неутрален протамин хагедорн (NPH) инсулин или тиазолидиндиони
Проведени са проучвания на комбинирана терапия с NPH инсулин или тиазолидиндиони. Профилът полза-риск обаче трябва да бъде определен в сравнение с други комбинирани терапии.
Комбинация с метформин
Комбинираната терапия с метформин е свързана с повишен риск от хипогликемия.
Ако пациентът, който е стабилизиран на който и да е перорален хипогликемичен агент, е изложен на стрес, като треска, нараняване, инфекция или операция, може да настъпи загуба на гликемичен контрол. В такива случаи може да се наложи преустановяване на лечението с репаглинид и временно да се насочи инсулиновата терапия. Остър коронарен синдром Употребата на репаглинид може да бъде свързана с повишена честота на остър коронарен синдром (напр. Миокарден инфаркт), вж. Точки 4.8 и 5.1.
Репаглинид трябва да се използва с повишено внимание или да се избягва при пациенти, приемащи лекарствени продукти, които повлияват метаболизма на репаглинид (вж. Точка 4.5). Ако е необходимо едновременно приложение, нивата на кръвната захар трябва да бъдат внимателно наблюдавани и да се извършва внимателно клинично проследяване.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Известно е, че много лекарства повлияват метаболизма на репаглинид. Следователно лекарят трябва да обмисли възможните взаимодействия:
Данните in vitro показват, че репаглинид се метаболизира за предпочитане от CYP2C8, както и от CYP3A4. Клиничните данни при здрави доброволци подкрепят хипотезата, че CYP2C8 е най-важният ензим, участващ в метаболизма на репаглинид с CYP3A4, който играе второстепенна роля, но относителната полза от CYP3A4 може да се увеличи, ако CYP2C8 се инхибира. По този начин метаболизмът и по този начин клирънсът на репаглинид могат да бъдат променени от вещества, които влияят върху цитохром Р-450 ензимите чрез инхибиране или индукция. Трябва да се обърне специално внимание при едновременното приложение на инхибитори на CYP2C8 и 3A4 с репаглинид.
Въз основа на данни in vitro, репаглинидът изглежда е субстрат за ефективна чернодробна абсорбция (органичен анион, транспортиращ протеина OATP1B1). Веществата, които инхибират OATP1B1, също могат да имат способността да повишават плазмените концентрации на репаглинид, както е показано за циклоспорин (вж. По-долу).
Следните вещества могат да увеличат и/или удължават хипогликемичен ефект на репаглинид: гемфиброзил, кларитромицин, итраконазол, кетоконазол, триметоприм, циклоспорин, деферазирокс, клопидогрел, други антидиабетни лекарствени продукти, инхибитори на моноаминооксидазата (МАО betiobenzylbenzylbenzene енантиомери), nesel, НСПВС, октреотид, алкохол и анаболни стероиди.
При здрави доброволци едновременното приложение на гемфиброзил (600 mg два пъти дневно), инхибитор на CYP2C8 и репаглинид (0,25 mg еднократна доза) повишава AUC на репаглинид 8,1 пъти и Cmax 2,4 пъти. Полуживотът е удължен от 1,3 на 3,7 часа, което може да доведе до потенциране и удължаване на понижаващия кръвната захар ефект на репаглинид, а плазмената концентрация на репаглинид след 7 часа е увеличена 28,6 пъти от гемфиброзил. Едновременното приложение на гемфиброзил и репаглинид е противопоказано (вж. Точка 4.3).
Едновременното приложение на триметоприм (160 mg два пъти дневно), слаб инхибитор на CYP2C8 и репаглинид (0,25 mg еднократна доза) повишава AUC, Cmax и t½ (съответно 1,6 пъти, 1,4 пъти и 1,2 пъти) на репаглинид, със статистически незначителен ефект върху нивата на кръвната захар. Този недостатъчен фармакодинамичен ефект се наблюдава при по-ниска от терапевтичната доза репаглинид. Тъй като профилът на безопасност на тази комбинация не е установен за дози репаглинид по-високи от 0,25 mg и 320 mg за триметоприм, трябва да се избягва едновременната употреба на триметоприм с репаглинид. Ако е необходимо едновременно приложение, нивата на кръвната глюкоза трябва да се наблюдават внимателно и да се извършва внимателно клинично проследяване (вж. Точка 4.4).
Рифампицин, потенциален индуктор на CYP3A4, но също така и CYP2C8, действа едновременно като индуктор и инхибитор на метаболизма на репаглинид. Седем дни предварителна обработка с рифампицин (600 mg), последвана от едновременно приложение с репаглинид (4 mg еднократна доза), водят до 50% намаляване на AUC (комбиниран ефект на индукция и инхибиране) на 7-мия ден. Когато репаглинид се прилага 24 часа след последната доза рифампицин, се наблюдава 80% намаление на AUC на репаглинид (ефект само на индукция). Следователно, едновременното приложение на рифампицин и репаглинид може да изисква коригиране на дозата на репаглинид, което трябва да се основава на внимателно проследяване на нивата на глюкоза в кръвта както при започване на рифампицин (остро инхибиране), последващо дозиране (смесено инхибиране и индукция), така и само прекратяване). Приблизително две седмици след спиране на лечението с рифампицин, индуктивният ефект на рифампицин вече не се проявява. Не може да се изключи, че други индуктори, напр. фенитоин, карбамазепин, фенобарбитал, жълт кантарион, могат да имат подобен ефект.
Изследван е ефектът на кетоконазол, прототип на мощен и конкурентен инхибитор на CYP3A4, върху фармакокинетиката на репаглинид при здрави индивиди. Едновременното приложение на 200 mg кетоконазол увеличава репаглинида (AUC и Cmax) 1,2 пъти, като профилите на кръвната захар се променят с по-малко от 8% при едновременно приложение (4 mg репаглинид еднократно). Едновременното приложение на 100 mg итраконазол, инхибитор на CYP3A4, се наблюдава и при здрави доброволци, като AUC се увеличава 1,4 пъти. Няма значителен ефект върху нивата на глюкозата при здрави доброволци.
В проучване за взаимодействие при здрави доброволци, едновременното приложение на 250 mg кларитромицин, мощен инхибитор на механизма CYP3A4, леко повишава AUC на репаглинид 1,4 пъти и Cmax 1,7 пъти и увеличава средната AUC на серума 1,5 пъти и пикова концентрация 1,6- сгънете. Точният механизъм на това взаимодействие не е ясен.
В проучване, проведено при здрави доброволци, едновременното приложение на репаглинид (еднократна доза 0,25 mg) и циклоспорин (повторна доза 100 mg) увеличава AUC на репаглинид 2,5 пъти и Cmax на репаглинид 1,8 пъти. Тъй като не е установено взаимодействие при дози, по-високи от 0,25 mg за репаглинид, трябва да се избягва едновременната употреба на циклоспорин с репаглинид. Ако комбинацията се окаже необходима, трябва да се извърши внимателно клинично и кръвно проследяване на глюкозата (вж. Точка 4.4).
В проучване за взаимодействие при здрави доброволци, едновременното приложение на деферазирокс (30 mg/kg/ден, 4 дни), слаб инхибитор на CYP2C8 и CYP3A4 и репаглинид (еднократна доза, 0,5 mg) води до увеличаване на системната експозиция на репаглинид AUC) до 2,3-кратно (90% CI [2,03-2,63]) контрол, 1,6-кратно (90% CI [1,42-1,84]) увеличение на Cmax и леко значително намаляване на гликемията. Тъй като не е установено взаимодействие с дози репаглинид над 0,5 mg, трябва да се избягва едновременната употреба на деферазирокс с репаглинид. Ако тази комбинация се окаже необходима, трябва да се извърши внимателно клинично и кръвно проследяване на глюкозата (вж. Точка 4.4).
В проучване на взаимодействията при здрави доброволци, едновременното приложение на клопидогрел (300 mg начална доза за насищане), инхибитор на CYP2C8, увеличава експозицията на репаглинид (AUC0-∞) 5,1 пъти и експозицията на репаглинид се увеличава с продължаване на дозата (75 mg дневна доза). (AUC0 - ∞) 3,9 пъти. Наблюдавано е слабо, значително намаляване на кръвната захар. ß-блокерите могат да маскират симптомите на хипогликемия.
Едновременното приложение на циметидин, нифедипин, естроген или симвастатин с репаглинид, всички субстрати на CYP3A4 не променя значително фармакокинетичните параметри на репаглинид.
Репаглинид не е имал клинично значим ефект върху стационарната фармакокинетика на дигоксин, теофилин или варфарин, когато се прилага на здрави доброволци. Поради това не се изисква корекция на дозата за тези средства, когато се прилага едновременно с репаглинид.
Следните вещества могат да намалят хипогликемичния ефект на репаглинид:
орални контрацептиви, рифампицин, барбитурати, карбамазепин, тиазиди, кортикостероиди, даназол, хормони на щитовидната жлеза и симпатомиметици.
Ако тези лекарства са предписани или преустановени от пациент, приемащ репаглинид, пациентът трябва да бъде внимателно наблюдаван за промени в нивата на кръвната захар.
Когато репаглинид се използва в комбинация с други лекарства, които се екскретират предимно в жлъчката, като репаглинид, трябва да се имат предвид възможните им взаимодействия.
Не са провеждани проучвания за взаимодействие при деца и юноши.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Не са провеждани проучвания с репаглинид при бременни жени. Репаглинид не трябва да се предписва на бременни жени.
Не са провеждани проучвания с репаглинид при кърмещи жени. Репаглинид не трябва да се използва при кърмещи жени.
Данните от проучвания върху животни, изследващи ефектите върху развитието на ембриона и потомството, както и екскрецията в кърмата са описани в точка 5.3.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
NovoNorm няма пряко влияние върху способността за шофиране и работа с машини, но може да причини хипогликемия.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да вземат предпазни мерки, за да избегнат хипогликемия по време на шофиране. Това е особено важно при тези пациенти, които имат намалена способност, не са наясно с предупредителните признаци на хипогликемия или които имат честа хипогликемия. При тези обстоятелства трябва да се има предвид способността за шофиране.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Най-често съобщаваните нежелани реакции са промени в нивата на кръвната захар, напр. хипогликемия. Честотата на тези реакции зависи от индивидуални фактори като хранителни навици, дозировка, физическа активност и стрес.
Табличен списък на нежеланите реакции
Въз основа на опита с репаглинид и други антидиабетни средства са съобщени следните нежелани реакции: Честотите се определят като: чести (≥1/100 за връзка Условия за употреба Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки