Тя седеше на пейка пред жилищен блок и държеше кутия за обяд в ръка. „Чакам обяда“, казва ми той. "Отивах в Дома за пенсионери за обяд. Недалеч, зад ъгъла. Но знаете ли - въздъхна лелята, - пилето. Слагаха го там всяка седмица. Но само да го сменят и дават други части от пилето. Но че все още имаше само краката ви. Ще го изядете няколко пъти. Но ако го поставят в чинията ви за пета поредна седмица, не можех. И не можехте да избирате от ястия там. Имаше само едно. И само това. Ако имаше онзи пилешки бут, те го нарязаха, месото беше неварено. И имаше и кървави вени, нали знаеш. Но стомахът ми вече се вдигаше ", свива леля ми леля.
"Не знам защо не готвят тези крака. Отидох и при управителя на кухнята, но тя винаги ми казваше, че е толкова добре. След това отидох при директора. Реката, месото все още е наполовина сурово, Казвам й. И тя го каза. Че нищо не може да се направи по въпроса. " Само че? Не каза ли нищо повече? Попитах аз. "Не, нищо. Затова се отказах. Сега ми носят обяд от ресторант тук в града. Избирам между три хранения всеки ден, както месни, така и немесни. И винаги е вкусно и най-важното, приготвено. Сега щастлив съм. "
Хм, а какво да кажем за тези, които живеят в този дом, дали тази диета им подхожда? "Е, и те се оплакаха. Но знаете ли, когато възрастна жена с осем кръста на гърба или стар брадат чичо каже нещо, обикновено им казват, че преувеличават или си измислят и т.н."
"И нека ви кажа още нещо. Въпреки че в младите ми дни имаше бедност, не можахме да приготвим толкова разнообразна диета, каквато правим днес, но храната, която приготвяхме, винаги се прави, както трябва, приготвя се и се пече. Дали ядеха го деца или възрастни хора. „И нямаше да намерите пилешки бутчета, които да искат да скочите от чиния с нас“
Леля ми е права, мисля. Кой знае защо всяка седмица в този дом има онези варени пилешки бутчета,/ако това беше някаква модерна здравна вълна. яде полусурово месо /, кой знае защо е толкова добре и защо с това, че са неварени, уж няма какво да се направи. Ако тези пилешки бутчета някога дойдат да ги вкусят направо от нещата, които домовете за пенсионери имат под техния патронаж, и ако просто изскочат от чинията и започнат да бягат, кой знае какъв отговор ще получат от шефа на кухнята и от управлението на самия дом.