полусенчесто

Луната трябва да излезе около 18.46 часа (важи за централна Словакия) и ще бъде на 365 000 км от Земята. На изток може да има оранжев цвят, но това се дължи на земната атмосфера, а не на нейното затъмнение.

Любителите на звездното небе ще могат да наблюдават полусенчесто лунно затъмнение в петък, 16 септември. Това се случва, когато Луната, като космически спътник, обикаля Земята само в нейната полусенка, тоест не в сянката на Земята, както в случая на нейното затъмнение. Лунното затъмнение в петък се нарича също плодородно затъмнение на пълнолуние, като прилагателното „плодородно“ се използва за затъмнение на пълнолуние, което се случва през септември. TASR бе информиран за това днес от Павол Рапави от Словашката асоциация на астрономите.

Както ще видим затъмнение в Словакия

Луната трябва да излезе около 18.46 часа (важи за централна Словакия) и ще бъде на 365 000 км от Земята. На изток може да има оранжев цвят, но това се дължи на земната атмосфера, а не на нейното затъмнение. Началото на полусенковото затъмнение се оценява на 18,55 часа, но тази фаза не се наблюдава визуално. Луната постепенно ще потъне в полусенката и горната й лява част леко ще потъмнее. По време на максималната фаза в 20,54 часа, която според астрономите трябва да е най-интересното явление, нейният североизточен ръб ще бъде по-тъмен и може да изглежда сякаш е леко „избледнял“. Краят на затъмнението настъпва след почти четири часа в 22,54 часа. "Най-добре е да видите затъмнението визуално или през бинокъл около половин час преди и след максималната фаза. Ще има повече потъмняване на снимки, изложени на обективи с по-голямо фокусно разстояние, " приближава Рапави.

Поредното затъмнение в полусенки ще се наблюдава в Словакия на 11 февруари 2017 г., по-значително частично затъмнение ще се случи на 7 август 2017 г. и пълно лунно затъмнение ще бъде на 28 юли 2018 г.

Затъмнение от гледката на древните цивилизации

Древните цивилизации възприемали лунното затъмнение по различен начин, някои се страхували от него, други го смятали за добър знак. В Месопотамия например те вярвали, че затъмнението е лоша поличба, която предсказва края на владетеля. Инките се страхували от пълно лунно затъмнение. Те смятаха, че е нападнат от небесен ягуар, който го изяжда и затова е кървав. Племето Луисено в Южна Калифорния вярва, че Луната е болна и се нуждае от помощта им, затова му пеят и се молят здравето му да бъде възстановено. Навахо избягваха да гледат затъмнението, защото се грижеха за равновесието на Вселената, което затъмнението нарушаваше и те можеха да се отклонят от добрия си живот. Черното затъмнение на племето Батаммариба (Того и Бенин) възприема затъмнението положително. Те вярваха, че е точното време за разрешаване на стари спорове и ядове.

Най-старото споменаване на затъмнението е от 15 февруари 3379 г. пр. Н. Е. л. от древните маи, но се казва, че това е само затъмнение, изчислено от тях. Най-старият запис на действителното наблюдение на частичното затъмнение е от 2 февруари 746 г. пр. Н. Е. л. във вавилонците.