Където Къде беше, имаше, имаше едно горчиво и в това горчиво в самата среда имаше хубава зелена поляна. На тази поляна имаше къща, а в нея някога имаше коза Лучка с малки деца.
Когато козата на Лучка отиде да купи мляко, децата останаха сами вкъщи.
Старата коза заповяда на децата:
- Деца мои, не отваряйте за никого! Нося ви мляко само ако крещя. Когато Лука го показа на децата, вълкът се прокрадна и чу всичко.
Децата си играеха, танцуваха, докато изведнъж вълк изтича до вратата и започна да крещи:
- Кози, деца, отворете вратата, нося ви прясно мляко. Децата дойдоха при вълка и почти го подведоха, но най-малката Силвия ги спря. Нашата майка има по-слаб глас. И така, вълкът отиде при ковача, за да изкова по-тънката си врата.
Вълкът хукна обратно към къщата и започна да пее с по-тънък глас:
- Кози, деца, отворете вратата, нося ви прясно мляко. -Няма да ми повярвам, защото майка ни има по-слаб глас. Разгневен вълк хукна към ковача, за да изкова още по-тънко гърло. И така ковачът изкова тънкото си гърло.
Вълкът се върна при децата и извика с тънки гласове:
- Кози, деца, отворете вратата, нося ви прясно мляко.
- Няма да ви отворим вратата, вие не сте нашата майка, - казва най-голямата Ленка.
- Наше е да го имаме! - Децата се караха
- Не - най-старият не може да бъде
- Хей, да тръгваме - Нека просто я пуснем, ние сме гладни. Децата изтичаха до вратата и я отключиха. Но тук вълкът забива глава в стаята.
Децата от мъниста се скриха, някои на масата, някои в страх от фурната, а други във фурната. Но напразно. Вълкът хванал хлапето и преглътнал. Вълкът си тръгна и козата на Лука дойде миг по-късно. Но тя се уплаши, когато намери всичко отворено. Влиза в къщата, гледа, плаче, оглежда се, но никъде никой. Лука отиде при съседа си Лак и заедно тръгнаха да търсят вълк. Вълкът още не беше далеч. Лука и Лако го настигнаха, а Лука го удари толкова силно по рогата, че беше точно след вълка. И хлапето бързо се изпари от корема на вълка. За щастие те все още бяха живи. Началникът на Лука ги заведе у дома. Оттогава децата се подчиняват на майка си и никога повече не отварят вълк.