Данните са извлечени през август 2020 г.

Планирана актуализация на статията: ноември 2021 г.

БВП в ЕС-27 се е увеличил през 2019 г., за шеста поредна година. В еврозоната увеличението беше отчетено и за шеста поредна година.

Диференциално структурно развитие през последните десет години в ЕС27: делът на строителните и финансовите и застрахователните услуги в общата добавена стойност е намалял, а делът на бизнес услугите се е увеличил.

През 2019 г. икономиката на ЕС-27 отчита годишен ръст на инвестициите за шеста поредна година.

Ръст на реалния БВП, 2009 - 2019

  • Забележка: въз основа на верижни обеми.
  • Китай (включително Хонконг): 2019 г., не е налично.
  • Япония и САЩ: 2019, прогнози.
  • Източник: Евростат (онлайн код за данни: naida_10_gdp) и ОИСР

Националните сметки са източникът на редица добре познати икономически показатели, които са описани в тази статия. Брутният вътрешен продукт (БВП) е най-често използваната мярка за общия размер на икономиката, докато получените показатели като БВП на глава от населението - например в евро или коригирани за разлики в нивата на цените (изразени в стандартите за покупателна способност, PPS) - широко се използват за сравняване на жизнения стандарт или за наблюдение на икономическото сближаване или разминаване в целия Европейски съюз (ЕС).

Освен това развитието на специфични компоненти на БВП и свързаните с тях показатели, напр. данните за икономическата продукция, вноса и износа, вътрешното (частно и публично) потребление или инвестиции, както и данни за разпределението на доходите и спестяванията, могат да предоставят ценна информация за основните двигатели на икономическата дейност и да служат като основа за развитие, наблюдение и оценка на конкретни политики на ЕС.

Тази статия се публикува ежегодно с годишни данни. Това издание за 2020 г. описва само ситуацията до 2019 г. Поради тази причина първите констатации за каквито и да било последици, свързани с COVID-19, няма да бъдат достъпни до публикуването на статията през 2021 г., като пълната степен на кризата ще бъде разкрита едва в по-късни издания.

Ръст на БВП в ЕС27: растеж от 2014 г. насам

Световната финансова и икономическа криза доведе до тежка рецесия в ЕС-27 през 2009 г. (вж. Фигура 1), последвана от възстановяване през 2010 г. Кризата започна първо в Япония и САЩ, като отрицателният годишен темп на промяна в БВП (в реално изражение) вече беше регистриран през 2008 г., като се задълбочи през 2009 г. и след това се увеличи през 2010 г. За разлика от тях, икономическата продукция на Китай (включително Хонконг) продължава да расте бързо по време на кризата (почти 10% всяка година), като през следващите години леко се забавя, но все още е много по-висока, отколкото в другите икономики, показани на фигура 1.

Признаците на кризата в ЕС-27 вече бяха очевидни през 2008 г., когато темпът на растеж на БВП спадна рязко и впоследствие през 2009 г. реалният БВП спадна с 4,3%. Възстановяването в ЕС-27 се отразява в увеличение на индекса на БВП (въз основа на обвързани обеми) от 2,2% през 2010 г. и допълнително увеличение от 1,8% през 2011 г. БВП впоследствие намалява с 0,7% през 2012 г. и се променя през 2013 г. незначително, с положителен темп на промяна отново през 2014 г. (1,6%). От 2015 до 2018 г. растежът е относително стабилен, като варира от 2,0% до 2,8% всяка година. Растежът се забави през 2019 г., тъй като ЕС-27 отчете реален ръст на БВП от 1,5%.

В еврозоната (EZ19) бяха регистрирани темпове на промяна, подобни на тези, регистрирани в ЕС-27: спадовете, регистрирани през 2009 и 2012 г., бяха по-изразени (-4,5% и -0,9%), отколкото в ЕС-27, и спадът от 2012 г. се запазва до 2013 г. (-0,2%), докато през 2013 г. няма промяна в ЕС-27. Въпреки че растежът е регистриран в еврозоната всяка година, когато растежът е регистриран и в ЕС27, темпът на растеж в еврозоната обикновено е с 0,1 или 0,2 процентни пункта по-нисък. По този начин реалният растеж на БВП в еврозоната между 2009 и 2019 г. е малко по-слаб, отколкото в ЕС27 като цяло.

статистика

В рамките на ЕС има големи разлики в реалния растеж на БВП, както с течение на времето, така и между държавите-членки на ЕС (вж. Таблица 1). След спад във всички държави-членки на ЕС с изключение на Полша през 2009 г., икономическият растеж се възобновява в 23 държави-членки през 2010 г., докато растежът е регистриран и в 23 държави-членки през 2011 г. Тази тенденция обаче се променя през 2012 г., тъй като икономическото развитие е само повече от половината (14 ) на държавите-членки отчитат икономическо производство, докато в останалите държави-членки икономическото производство е спаднало. По-голямата част от държавите-членки впоследствие отново регистрираха растеж, като броят на страните с положителен темп на промяна достигна 16 през 2013 г. и нарасна до 23 през 2014 г. и 26 през 2015 г. и 2016 г. Всички 27 държави-членки отбелязаха положителен темп на промяна в 2017 г. (за първи път от 2007 г.), както и през 2018 г. и 2019 г. Единствената държава-членка с отрицателен темп на промяна през 2015 г. и 2016 г. е Гърция, която отчита спад от 0,4% и 0,2% след увеличение от 0,7 % през 2014 г. и пет поредни спада на икономическата продукция от 2009 до 2013 г.

Най-високите годишни темпове на растеж на реалния БВП през 2019 г. са регистрирани в Ирландия (5,6%), Унгария (4,9%) и Малта (4,7%), докато най-ниският процент на промени е регистриран в Германия (0,6%) и Италия (0,3% ).

Средният годишен растеж на БВП през последното десетилетие е 1,6% в ЕС-27 и 1,4% в еврозоната

През целия период, показан в таблица 1, Полша, както и Албания, Косово * (данни за 2009-2018 г.) и Китай (данни за 2009-2018 г.) постоянно показват положителни промени сред третите държави, изброени в таблицата. През 2019 г. Белгия, България, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Франция, Литва, Малта и Словакия, както и Обединеното кралство, Норвегия, Швейцария и САЩ, отбелязаха положителен процент на промяна за десета поредна година . През 2018 г. Турция отчете деветия положителен годишен темп на промяна без прекъсване.

Анализ на развитието през последното десетилетие показва, че цялостното представяне на икономиките на държавите-членки на ЕС е намаляло в резултат на световната финансова и икономическа криза. Средният годишен темп на растеж между 2009 и 2019 г. е бил 1,6% в ЕС-27 и 1,4% в еврозоната (EA19) (вж. Таблица 1). Най-високият ръст сред държавите-членки (по тази мярка) е регистриран в Ирландия (средногодишен ръст от 6,0%, което включва извънредно увеличение през 2015 г. поради дейностите на мултинационални компании), следвано от Малта (5,7%), Естония (3, 7%), Полша (3,6%) и Литва (3,5%; трябва да се отбележи, че е имало прекъсване във времевия ред). За разлика от това средногодишният растеж е по-малък от 1,0% в Португалия и Италия, а общият ръст на реалния БВП е отрицателен в Гърция между 2009 и 2019 г.

В страните купувачи често се използват стандарти за покупателна способност (PPS), които представляват стойности, коригирани, за да се вземат предвид разликите в нивата на цените между страните. Цифрите на фигури 2 и 3 и таблица 2 са изразени в текущи цени и не трябва да се използват за изчисляване на темпове на промяна поради инфлация и колебания на обменния курс.

През 2019 г. БВП в ЕС27 достигна 13,9 трилиона PPS (13 900 милиарда PPS) - докато в случая с EU27 един PPS се равнява на едно евро. Това означава, че БВП на ЕС-27, изразен в PPS, е бил по-нисък от БВП на САЩ всяка година от 2009 до 2019 г. (както е показано на Фигура 2; данните за PPS обаче са за сравнения между държави, а не за сравнения по време, тъй като те не могат да бъдат разглеждани като времеви редове по методологични причини). Интересното е, че Китай в миналото е имал по-ниска икономическа продукция от ЕС-27 или САЩ, но тази ситуация се е променила поради бързата трансформация и продължаващия растеж на китайската икономика. През 2013 г. БВП на Китай в PPS достигна ниво, по-високо от това, регистрирано за ЕС-27 за първи път. През 2016 г. БВП на Китай в PPS е подобен на този, регистриран в Съединените щати, а през 2017 г. надвишава американското ниво (това положение се запазва и досега).

През 2019 г. делът на Германия от БВП на ЕС27 в PPS е повече от една пета

Еврозоната представляваше 81,1% от БВП на ЕС27 през 2019 г. (изразено в PPS), спрямо 83,2% през 2009 г. През 2019 г. сумата от четирите най-големи икономики на ЕС27 (Германия, Франция, Италия и Испания)) с малко над три -пети (60,7%) от БВП на ЕС27, което е с 2,0 процентни пункта по-малко от преди десет години (през 2009 г.). През 2019 г. само Германия представлява 22,4% от БВП на ЕС-27, което е увеличение от 21,5% през 2009 г. Делът на останалите три най-големи държави-членки е спаднал между 2009 и 2019 г. с 1,8 процентни пункта в Италия, 1,0 процентни пункта в Испания и 0,1 процентни пункта във Франция.

През 2019 г. средният БВП на глава от населението достигна 31 100 в ЕС-27

БВП на глава от населението обикновено се използва за оценка на жизнения стандарт, с други думи, БВП, адаптиран към размера на икономиката по отношение на населението: през 2019 г. населението на ЕС-27 е 448 милиона. Средният БВП на глава от населението (в текущи цени) в ЕС-27 е бил 31 100 евро през 2019 г. Стойностите, изразени в PPS, са коригирани за разликите в нивата на цените между страните. Относителното положение на отделните държави може да бъде изразено чрез сравнение със средната стойност за ЕС-27, която е определена на 100 (вж. Дясната половина на таблица 2). Според тази мярка най-високата стойност сред държавите-членки на ЕС-27 е отчетена в Люксембург, където БВП на глава от населението, изразен в PPS, е приблизително 2,6 пъти средния за ЕС-27 през 2019 г. (което отчасти може да се обясни с големия брой трансгранични работници от Белгия, Франция и Германия). За разлика от това, в България БВП на глава от населението в PPS е само повече от половината от средния за ЕС27.

Развитието на данните в операторите на преносни системи през последното десетилетие показва, че е налице известно сближаване в жизнения стандарт. Повечето държави-членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., 2007 г. или 2013 г., са преминали от средното за ЕС27 през 2009 г. до ниво, близко до средното за ЕС27 през 2019 г., въпреки известно влошаване по време на финансовата и икономическа криза - виж Фигура 3. изключение беше Кипър, тъй като той спадна от над средното за ЕС27 (106% от средното за ЕС27 през 2009 г.) до позиция под тази средна (89%). Сред по-старите държави-членки Италия и Испания също се преместиха от над средното за ЕС27 под това средно. Гърция и Португалия паднаха дори по-ниско под средното за ЕС-27. Дания, Германия и Люксембург се изкачиха дори над средното ниво за ЕС-27, като Ирландия отбеляза най-значителната промяна. Останалите държави-членки на ЕС-15 - Австрия, Белгия, Франция, Швеция, Финландия и Холандия - спаднаха от ниво над средното за ЕС27 през 2009 г. до ниво, близко до (но все още над) средното за ЕС27 през 2019 г.

Брутна добавена стойност в ЕС-27 по икономическа дейност

Приблизително три четвърти от общата добавена стойност на ЕС27 през 2019 г. е генерирана в сектора на услугите

По отношение на БВП по отношение на продукцията, Таблица 3 предоставя общ преглед на относителното значение на десетте икономически дейности (дефинирани съгласно NACE Rev. 2) по отношение на техния дял от общата брутна добавена стойност по базисни текущи цени.

От 2009 до 2019 г. делът на индустрията в добавената стойност в ЕС-27 се е увеличил с 0,7 процентни пункта до 19,7%, изпреварвайки търговията на едро и дребно, транспорта, настаняването и хранителните услуги като най-голямата от десетте дейности. Делът на общата брутна добавена стойност в търговията на едро и в търговията на дребно, транспорта, настаняването и хранителните услуги през 2019 г. е същият като през 2009 г. на ниво от 19,3%. Най-голямото увеличение, с 1,1 процентни пункта от 10,2% на 11,3%, е регистрирано в професионални, научно-технически, както и в административни и спомагателни дейности (наричани по-долу бизнес услуги), които се превръщат в четвъртата по големина дейност, с изпреварване на реални Имотни дейности. Единствените други дейности, които са увеличили своя дял, са информационни и комуникационни услуги (с 0,3 процентни пункта до 5,0%) и земеделие, горско стопанство и риболов (с 0,1 процентни пункта до 1,8%).

Третата по големина дейност през 2019 г. (по отношение на брутната добавена стойност) е публичната администрация и отбраната, образованието, здравеопазването и социалната работа, чийто дял в общата добавена стойност е спаднал с 0,6 процентни пункта и през 2019 г. е достигнал нивото от 18,7%. Други дейности, които регистрират също толкова голям спад в дела на производството, са строителството (с 0,6 процентни пункта до 5,6%) и финансовите и застрахователни услуги (с 0,7 процентни пункта до 4,5%). И двете останали дейности отбелязват по-малък спад в дела на производството: делът на дейностите с недвижими имоти е спаднал с 0,1 процентни пункта до 10,8%, преминавайки от четвърта на пета по големина дейност; вторият най-малък дял (преди земеделие, горско стопанство и риболов) е в изкуството, развлеченията и други услуги, който намалява с 0,3 процентни пункта до 3,3%.

Делът на услугите в общата брутна добавена стойност на ЕС-27 през 2019 г. е 72,9% при 73,2% през 2009 г. Услугите са били относително важни, особено в Люксембург, Малта и Кипър, Франция, Гърция, Холандия, Белгия и Португалия, където те представляват поне три четвърти от общата добавена стойност. За разлика от това делът на услугите варира от 61% до 66% в Ирландия, Чехия, Румъния, Полша, Словакия, Словения и Унгария, като всички те имат относително висок дял в промишлеността.

Промени в развитието на икономическите дейности през последното десетилетие

Структурните промени са причинени, поне до известна степен, от явления като технологична промяна, относително развитие на цените или възлагане на външни изпълнители и глобализация, които често водят до индустриално производство и някои услуги (които могат да се предоставят от разстояние, например онлайн или чрез обаждане центрове) до региони с по-ниски разходи за труд, както в ЕС, така и извън него. В допълнение, няколко дейности бяха силно засегнати от световната финансова и икономическа криза и последствията от нея, но повечето дейности бяха засегнати главно от кризата през 2007-2009 г., с други думи преди времевите редове, показани на фигури 4 и 5.

През периода 2009 - 2019 г. две дейности в сферата на услугите отбелязват годишен положителен темп на промяна - информационни и комуникационни услуги и дейности с недвижими имоти. Подобна ситуация се наблюдава в бизнес услугите, с лек спад от 0,2% през 2012 г., в публичната администрация и отбраната, образованието, здравеопазването и социалната работа, с изключение на 2012 г., когато няма промяна, и през 2013 г., когато няма до малък спад от 0,1%, както и в областта на търговията на едро и дребно, транспорт и настаняване и хранителни услуги, с изключение на спад от 0,5% през 2013 г. Сред тях най-бързият общ растеж в периода 2009-2019 г. е в областта на информацията и комуникациите, тъй като производството през 2019 г. е с 48,9% по-високо от това през 2009 г. Най-бавният растеж е в публичната администрация, отбраната, образованието, здравеопазването и социалната работа (общо 9,5%) . Двете останали услуги - финансови и застрахователни, както и изкуства, развлечения и други услуги - отчитат тригодишен спад в производството през периода 2009-2019 г. и относително умерен общ ръст от съответно 5,4%. 4,8%.

През 2019 г. в сравнение с 2018 г. се наблюдава увеличение на брутната добавена стойност във всички дейности с изключение на промишлеността в ЕС27. Дейностите с най-голям растеж включват информационни и комуникационни дейности (3,9%) и строителство (3,4%). Промишленото производство е спаднало с 0,5%, докато най-нисък ръст сред останалите дейности е регистриран в земеделието, горското стопанство и риболова (0,4%).