Владимир Фридрих 4.IŽP/2 2004/2005
Съдържание
1. Въведение. 3
2. Мониторинг на водите. 3
3. Програми за мониторинг на водите. 5
4. Мониторинг на количеството повърхностни води. 6
4.1 Черпежи на повърхностни води. 7
4.2 Мониторинг на качеството на повърхностните води в Словакия. 7
4.2.1 Мрежа за мониторинг на качеството на повърхностните води. 7
4.3 Мониторинг на подземните води. 9
4.3.1 Мрежа за наблюдение на количеството подземни води. 9
4.4 Мониторинг на качеството на подземните води. 10
5. Баланс за управление на водите. 11.
5.1 Количествен баланс на повърхностните води. 12
5.2 Баланс за управление на водите на подземните води. 13
Прикачени файлове:
Приложение № 1 Мрежи за наблюдение на качеството и качеството на повърхностните води
Приложение № 2 Мрежи за наблюдение на количеството и качеството на подземните води
Препратки . 15
Да действа бр. 364/2004 Coll., За водите и за изменение на Закон № 372/1990 Сб. са транспонирани разпоредби относно откриването, наблюдението, оценката на състоянието на повърхностните и подземните води .
Основният принцип на предложеното законодателство, който уточнява подробностите за изпълнението
дейности, свързани с откриване, оценка и оценка на състоянието на повърхностните и подземните води, тяхното наблюдение и водния баланс.
В съответствие с процеса на присъединяване Словашката република трябваше да приеме директиви на ЕС в своето законодателство.
Най-важният в момента валиден правен документ за управление на водите е Рамковата директива за водите 2000/60/EC (РДВ), която беше приета през май 2001 г. като задължителен документ. Целта на този стратегически документ е да даде възможност, доколкото е възможно, на последователно и хармонично прилагане на РДВ.
По отношение на техническата сложност на задачата и необходимостта от единен подход, в рамките на ЕК бяха създадени следните работни групи, чиято задача беше да подготвят общи методологични процедури - „насоки“ за справяне с отделните стъпки от изпълнението на RSV. Директивата се състои от девет точки, шестата точка на тази директива е наблюдението на водните тела.
2. МОНИТОРИНГ НА ВОДАТА
Мониторингът на състоянието на водите е придобиване на основни данни с цел осигуряване на пълен преглед на състоянието на водите, съгласно времеви и пространствен план, използвайки сравними и одобрени методи за идентификация, събиране и оценка на съответните данни. Мониторингът на състоянието на водите служи за предоставяне на данни за оценка на състоянието на повърхностните и подземните водни тела и за определяне на ефективността на мерките, предприети съгласно закона за постигане на екологичните цели.
Сред основните данни за количеството и качеството на повърхностните води са данните за:
а) повърхностни водни потоци и обеми,
б) ниво на повърхностните води,
в) физичните, химичните и биологичните свойства на повърхностните води.
Основните данни за количеството и качеството на подземните води включват данни за:
а) изобилие от извор на подземни води,
б) ниво на подпочвените води,
в) налягане в устието на артезианските води,
г) топлинно-енергиен потенциал на геотермалните води,
д) естествени и използваеми количества подземни води,
е) физични, химични и микробиологични свойства на подземните води.
Фактори, които оказват влияние върху основните данни за количеството и качеството на повърхностните и подземните води и са част от процеса на мониторинг на водите, са:
физико-географски условия на речния басейн
хидроморфологични характеристики на повърхностните водни тела,
Свободност и качество на атмосферните валежи и снежната покривка,
Температура на въздуха,
пари от водната повърхност,
обеми вода в тях,
Колебания на Hladinywater в естествени концентрации и промени в повърхността на стоящата водна повърхност,
Взаимодействие на повърхностните и подпочвените води,
количество и качество на черпените повърхностни и подземни води,
Строгост и качество на отпадъчните води и специалните води, зауствани в повърхностните и подпочвените води,
Колебания на гладинира в концентрациите на повърхността на изкуствените стоящи водни повърхности и промени в обемите на водата в тях,
смяна на входящи и изходящи потоци, задържане, прехвърляне или пренасочване на част от водния поток на водотока,
Други антропогенни влияния, посочени в точки (j) и (k), които променят хидрологичния режим,
Porдапор от почвата и растителността,
Хидрогеоложки условия и хидравлични свойства на хидрогеоложкия колектор на подпочвените води.
3. ПРОГРАМИ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДАТА
Редовното наблюдение на нивата на водата в Братислава продължава от 1876 г. До началото на Първата световна война мрежата от водни станции се състои само от няколко наблюдателни обекта на Дунав, Моравия, Бодрог и други по-големи потоци. обекти за наблюдение е между 1960 и 1975 г., водомерните станции достигат почти 500 обекта (най-големият брой станции - 580 е през 1987 г.).
Въз основа на информация за режима, базирана на дългосрочни предишни измервания и наблюдения, хидроложки оценки и експертиза, се изготвят доклади и проучвания (например информация и данни за екологичния доклад, обработка на части от хидроекологичните планове на речния басейн и документи за речния басейн Планове за управление,.) В министерствата на околната среда и земеделието, в строителството, образованието и държавната администрация. Важна дейност на отдела е обработката на документи от Държавния баланс за управление на водите (ŠVHB) - Количествен баланс за управление на водите на Словашката република през изминалата година и обработката на отчета на ŠVHB за годината.
4.1 ВЗЕМАНЕ НА ПОВЪРХНОСТНА ВОДА
Държавният регистър за управление на водите регистрира всички потребители на повърхностни води, чието потребление на вода надвишава 1250 м3 за поне един месец. Данни за водовземания на повърхностни води и зауствания в повърхностни води за оценяваната година се получават от управителя на речния басейн, който е Slovenský vodohospodársky podnik, š.p.
В документа ŠVHB: Количествен баланс за управление на водите на Словашката република през изминалата година всяка година всички потребители са изброени по име, с местоположението на потока и месечните стойности на използваните количества. Годишните колебания в броя на ползвателите на повърхностни води, третирани в ŠVHB, са причинени не само от увеличаването на новите употреби, респ. анулирането им въз основа на водни решения. Определен брой потребители през оценяваната година не използват вода или няма данни за тях. В ŠVHB, ако те не бъдат изключени от регистъра на отделните предприятия от речния басейн тази година, те са включени като пасивни потребители. Не пренебрежимо малък брой потребители през оценяваната година използва по-малко от 1250 m3 на месец и тези потребители са включени в оценяваната година като пасивни потребители, т.е. j. с нулеви стойности.
Мониторингът на хидрологичния режим при граничните потоци се осигурява в съответствие с международните споразумения.
4.2 НАБЛЮДЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ПОВЪРХНОСТНАТА ВОДА
4.2.1 Мрежа за мониторинг на качеството на повърхностните води
През 2001 г. качеството на повърхностните води беше наблюдавано на 179 пункта за вземане на проби, от които 176 бяха основни пунктове за вземане на проби и 3 специални пункта за вземане на проби (ПРИЛОЖЕНИЕ 1).
Раздел. 4.2.2 Брой на наблюдаваните пунктове за вземане на проби от повърхностни води през 2001 г.
Речен басейн Точка на вземане на проби Валидирана дължина на потоците
км Проследен
дължина на потоците
км
BasicSpecial
Басейн на река Дунав 36-610,95746.8
Басейн на река Вах403893.61 298.2
Хронов басейн 37-729,61 176,6
Басейн на Бодрог и Хорнад 63-1 135,81 669,5
Словакия общо 17633 369 954 891,1
Структурата на мрежата за наблюдение на количеството подземни води е създадена в исторически план и все още отразява изискването за възможност за цялостна оценка на режима и промени в естествено срещащите се подземни води под формата на извори, както и промени в режима на нивото на подпочвените води в кватернера и преди -Четвъртични утайки в Словакия.
Общият брой на обектите на мрежата за наблюдение на подземните води - 1532 се състои от извори и сондажи. (ПРИЛОЖЕНИЕ 2)
Мрежите за наблюдение на подземните води (измервания на количествени компоненти на подземните води) могат да бъдат разделени на две групи:
А. Наблюдателна мрежа на нивата на подпочвените води (сондажи, изградени главно в кватернерни седименти (речни, еолийски и флувиглациални седименти), в по-малка степен в предкватернерни скали)
Б. Наблюдателна мрежа на изворите
4.4. МОНИТОРИНГ НА КАЧЕСТВОТО НА ПОДЗЕМНИ ВОДИ
Целта на мониторинга на качеството на подпочвените води, който се осигурява от Словашкия хидрометеорологичен институт, освен техните количествени характеристики, е и:
• оценка на текущото състояние на качеството на подземните води в Словакия
• описват тенденции в развитието на тяхното качество
• предоставяне на документи на органите за управление на водите за процеса на вземане на решения
През 2002 г. качеството на подпочвените води се наблюдава в 26 управление на водите
важни зони (алувиален нанос от реки, мезозойски и неовулканични комплекси).
Наблюдавани са общо 336 обекта, състоящи се от 215 кладенци от основната мрежа SHMÚ, 33 използвани и 18 неизползвани кладенци (проучвателни кладенци), 47 използвани и 23 неизползвани извора с честота на мониторинг веднъж годишно. Наблюдаваните обекти са маркирани в Приложение 2. Раздел. 4.4.1 Обхват на показателите за качество на подземните води, наблюдавани съгласно STN 75 7111
Група показатели Определени показатели
Основен набор от индикатори Калий, натрий, калций, магнезий, манган, Fe-общо, Fe2 +, амониеви йони, нитрати, нитрити, хлориди, сулфати, фосфати, карбонати, бикарбонати, силикати,
Цианиди-общо, COD-Mn, KNK-4.5
Микроелементи Арен, алуминий, хром, кадмий, мед, никел, олово, живак,
Цинк
Общи органични вещества NEL (UV + IR), Феноли летливи с вода (фенолен индекс), TOC
специфични органични вещества Ароматни въглеводороди Бензен, Хлоробензен, Дихлоробензоли,
Толуен, ксилол
Поляроматични въглеводороди Бензо (а) пирен, флуорантен, фенантрен
Халогенирани въглеводороди Тетрахлорометан, 1,2-дихлороетан, 1,1-дихлороетен,
1,1,2-трихлороетен (TCE), 1,1,2,2-тетрахлороетен (PCE)
Хлорирани феноли Дихлорофеноли, Пентахлорофенол, 2,4,5-трихлорфенол,
2,4,6-трихлорофенол (TCP)
Пестициди и PCBDDT, хептахлор, метоксихлор, линдан (HCH), атразин, симазин,
D-103, D-106
Основният набор от показатели, микроелементи и общо органични вещества се определят във всички обекти за наблюдение. Честотата на определяне на отделните показатели за Житен остров е 2 до 4 пъти годишно, а за останалата част от Словакия веднъж годишно.
Специфични органични вещества се определят в избрани обекти по отношение на замърсяването в дадено находище и честотата на тяхното определяне е веднъж годишно.
5. БАЛАНС ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ
Законът за водите въвежда концепцията за водния баланс, който се състои от хидрологичен баланс и баланс на управлението на водите.
Водностопанският баланс оценява връзката между изискванията за вода с използваемото количество вода и тяхното качество през изминалата година, докато изискванията представляват извършените черпения и зауствания на отпадъчни води и специални води
Балансът за управление на водите е основата за бъдещия воден баланс за целите на съставянето на планове за управление на водите и се състои от следните документи:
Balance управление на водите баланс на количеството и качеството на повърхностните води
Balance баланс за управление на водите на количеството и качеството на подземните води
Доклад за водния баланс на водите
Резултатът от водния баланс на количеството и качеството на повърхностните води е:
Обработката на водния баланс на количеството и качеството на подземните води се основава на:
а) резултатите от програмите за мониторинг,
б) от обобщените записи,
в) резултатите от хидрогеоложките изследвания и изследвания.
5.1 КОЛИЧЕСТВЕН БАЛАНС НА ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ
Количественият баланс на повърхностните води се обработва от SHMÚ Братислава, отдел по хидрология на повърхностните води.
SHMÚ публикува публикация за държавния баланс за управление на водите „Количествен баланс за управление на водите на Словашката република през миналата година“
Той съдържа оценка на действително изпълнените изисквания за вода и действителното състояние на повърхностните водни ресурси през изминалата календарна година в 137 профила, избрани по отношение на решаващите източници на замърсяване, постигнатите степени на напрежение на баланса и наличието на хидрологични данни.
Той съдържа следната информация и данни за обработената година:
Неинфектирани средномесечни потоци в балансовите профили
коригирани средномесечни потоци в балансовите профили
Средномесечни потоци в балансовите профили, повлияни от дейността на резервоарите и преносите на вода
минимални балансови потоци в балансовите профили
Средна месечна информация за работа с избрани резервоари
Средна месечна информация за изпаряване от избрани резервоари за съхранение
Средна месечна информация за трансферите на повърхностни води
Назовава всички потребители на повърхностни води, разположени на потока
Средна месечна информация за употребата
хидрологичен и водностопански баланс на преработената година