ЗАБЕЛЕЖКА: Всички мнения в тази колона са мненията на автора (авторите), а не мненията на EURACTIV.sk

ужас работното

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp

Важни ли са правата на човека и върховенството на закона за демократичния свят? Не сме свидетели на все повече и повече, че днес е белязан от различни тенденции, за съжаление често негативни.

Едно от тях е преди всичко сложните междуличностни отношения или борбата между хората и групите, завистта, омразата и клеветата. Всички тези факти могат накратко да бъдат наречени новият термин „мобинг“. Той има своето място навсякъде и като една от формите на нежелана агресия в междуличностните отношения, тъй като сериозната деформация на социалните отношения причинява по-дългосрочно до патологично явление, ескалиращо психологическо бреме и опит за избягване на ситуацията по някакъв начин чрез самоубийство.

Разглеждайки историята, думата „мобинг“ е използвана за първи път от Конрад Лоренц за описание на груповото поведение при животните. Той описа атаките на група животни върху индивиди от същия вид. По-късно този термин беше посочен от шведския педиатър Петер Паул Хайнеман, който посочи такова много разрушително поведение при децата, когато група деца атакува друго, обикновено самотно дете.

Научният дебат за тормоза започва едва през 1969 г. в Скандинавия, благодарение на пионера в научните изследвания Нор Дан Олвей. Той определи тормоза като многократна агресия на индивид или малка група агресори срещу индивид или малка група жертви. Тогава той вече посочи, че тормозът е може би най-широко разпространеният от проблемите, които застрашават психическото и моралното развитие на децата в училищна възраст. За тормоза първо се говори във връзка с повишената честота в училищата, а около 15 години по-късно се обръща внимание на тормоза на работното място.

Шведският социолог на труда и пионер на мобинга, професор Хайнц Лейман, също допринесе за по-нататъшното удължаване на този срок, когато забеляза определен вид поведение в работната среда. Въз основа на интензивни изследвания той създава определение за мобинг (1984). За мобинг може да се говори, когато един или повече хора нападат жертвата поне веднъж седмично в продължение на поне половин година. Това е умишлено унижение на човешкото достойнство, увреждане на конкретен служител чрез активен постоянен психологически натиск. Психолозите Мирон Зелина и Михал Паловкин правят първите изследвания върху тормоза през 70-те години.

Опитът ми също така показва, че когато определени групи от хора в малка област или отдели се събират срещу трета страна и се опитват да направят живота неудобен чрез унижение, сочене с пръст, клюки или изолация или дори да го изгонят от екипа - ние имаме проблем, наречен "мобинг".

Терминът mobing идва от английския „to mob“, което в превод означава да обсаждате, обграждате или удряте нещо, потискате, обиждате, атакувате, нахвърляте се върху някого. Може да се характеризира като постоянни, систематични и интензивни атаки, интриги и тормоз на по-голям брой работници или началник (мобилен) срещу дадено лице или по-малка група (жертва), това е терор, задвижван от колеги на работното място.

Тяхната същност е волята да се навреди, унижи, унищожи, саботира работата на жертвата или да се направят неприятни условията на труд, така че жертвата да не може да свърши добра работа. Всичко това се случва чрез психологически ужас. Това е тежко разстройство на комуникацията или взаимоотношенията в екипа от колеги, форма на нежелана агресия в междуличностните отношения, най-сериозните изкривявания на социалните взаимоотношения, ролите и нормите на живот.

Мобингът причинява огромни психологически страдания на жертвите, които могат да навредят на психичното им здраве и често имат трайни последици.

Примери за прояви на мобинг включват:

  • Влизаш в стаята. Вашите колеги веднага ще бъдат заглушени. Те избягват зрителен и физически контакт. Правят се, че не те виждат.
  • Ще откриете, че някой трябва да ви клевети. Вашите приятели и познати ще започнат да се държат странно. Те вече не търсят вашата компания. За тях е досадно да ги виждат във вашата компания.
  • Завършихте проекта и съхранихте хартията в тавата. Пристигате на следващата сутрин - и чекмеджето е празно. Никой нищо не видя. Никой няма да ви помогне да търсите.
  • Шефът ще ви попречи да общувате. Не получавате информация. Вашите задачи са просто нелепи спестявания в сравнение с други. Шефът проверява всяко малко нещо след вас.
  • Всъщност шефът ще започне да свиква срещи, където задачите ви стават контролирани с помощта на други колеги.

Има много повече подобни и подобни примери.

Но в такива случаи защо човек, който постепенно става жертва, не се съпротивлява? Просто защото смята, че на работното място има само един човек, който е тормозен и че ако каже на някого, всеки ще си помисли, че е глупав и не разбира работата и не може да се справи.

Или според информация, която прониква в обществеността, жертвата смята, че само хора, които са различни, напр. цвят на кожата, религия или някакво увреждане.

Основният проблем с мобинга е, че всяко негово проявление изолирано действа като напълно нормално, ежедневно несъгласие. Само вие знаете, че тези разногласия се случват всеки ден и че ситуацията продължава отдавна. Ако започнете да се оплаквате, хората ще ви избегнат след известно време, защото никой не иска да слуша едни и същи оплаквания наоколо. Като жертва на мобинг сте в много лоша ситуация.

Как да характеризирам мобилния телефон, т.е. човек, който атакува?

Мобилните имат определени типични личностни черти - много от тях принадлежат към групата на т.нар социопати, хора, които не признават нищо освен собствените си правила и закона на по-силния или по-силния, който има по-добри връзки на работното място. Мобилният телефон атакува от чувството за подценяване към малоценност. Други потенциални мобилни телефони са т.нар кариеристи. Такива хора се опитват да се утвърдят за сметка на другите, като не изключват формата на стачка под колана. Мобилният телефон не може да предскаже реакцията на жертвата си и той се чувства застрашен от него и затова иска да го отстрани от обкръжението си, той действа настинка, пресмятайки кариеризма без щипка емоции.

Опитът ни показва колко малко мобинг зависи от личностните черти на жертвата. Всеки от нас може да стане жертва на мобинг. Често това е човешко несъгласие или опит да се контролира другия. Жертвата като тип човек е твърде "мека" или твърде ниско изградена, подходящ обект за хора, които трябва да докажат своето превъзходство, те често са конкурент.

Според експерти нарастването на мобинга е свързано с все по-ожесточената борба за съществуване и кариера. Прекалено сте добри и шефът ви се страхува, че ще го надраснете, или сте нежелана конкуренция срещу не толкова трудолюбиви колеги.

Мнозина станаха жертви на мобинг, защото тяхната компания трябваше да се отърве от тях без обезщетение. Звучи парадоксално, но жертвите на психологически терор на работното място обикновено не са некадърни и мързеливи хора. Напротив, те обикновено са прилежни и съвестни хора. Те обаче нямат късмет, защото не се вписват в сивата средна стойност и не се сливат с тълпата. Импулсът може да бъде както над средните резултати, така и прекомерна скромност или стегнатост. Както и да не се вписват в екипа и неговите навици.

Може би се чудите какво може да се направи по въпроса в нашето общество? Ако станете жертва на мобинг, как мога да се защитя ?

За съжаление в нашето общество правната осведоменост на гражданите все още е много ниска и това не е така при трудовите правоотношения. Тогава не е изненадващо, че някои „работодатели“ използват и практики, които често граничат с капитализма на най-грубото зърно по отношение на „човешка експлоатация“.

Подобно незаконно и може да се заяви античовешко поведение понастоящем може да се наблюдава във всички сфери на работната среда, без да се изключва държавната администрация.

Словашкото законодателство обаче не признава тази концепция. Законите не съдържат конкретни препратки към решаването на проблема с мобинг, психологическа тероризация и унижение на работното място.

Следващият пример също показва, че имаме проблем с появата на много нежелано явление в обществото:

"Около месец преди края на договора те започнаха да ми показват по време на работа, че не са доволни от мен." казва жертвата на мобинг. "Бях изненадан, защото ръководех клон на компанията в продължение на две години и постигнахме добри резултати. В крайна сметка се оказа, че приятелят на шефа загуби работата си и той трябваше да си намери място." Жертвата се защити, но не успя в борбата срещу работодателя и поради психологически натиск на работното място трябваше да започне да приема лекарства и загуби 15 килограма.

Вторият пример също посочва жертвата на мобинг: "Изведнъж започнах да получавам безсмислени заповеди от мениджъра. Разбира се между четири очи. И когато ги изпълних, шефката отрече да ми покаже нещо подобно. Колегите бавно започнаха да ме гледат като некомпетентен човек. След това заповядаха аз да си остана вкъщи и исках да подпиша нов договор. Беше ясно, че искат да се отърват от мен, затова се отказах и исках да се споразумея за прилична оставка. Завърши с иск за грубо нарушение трудова дисциплина. "

"Дори в последното интервю шефът ми каза:" Казвам ви повече от две години, потърсете нещо. Дадох ви и предложения от интернет. Има много от тях в интернет "Или:„ Не искате да останете тук за пенсия ... "

Има много подобни и подобни примери за разпространение на мобинг.

Възможно ли е да се справим с подобни ситуации, без да навредим на здравето? Със сигурност не, психологическото насилие, унижението и тормозът ще доведат до сериозно заболяване и продължителна неработоспособност.

Експертите посочват още, че мобингът означава огромни финансови загуби за икономиката - те се оценяват на милиарди евро. Мобинг атаките са силно вредни за жертвата.

Според изследванията много жертви на дългосрочна могинба са страдали от така нареченото посттравматично стресово разстройство. Жертвите дори често се опитват да се самоубият, като до 15% от самоубийствата в Швеция са резултат от мобинг. Във Франция например мобингът се счита за престъпление от 2002 г. и тук са създадени консултативни центрове за мобинг.

И как е при нас? Ами законът? Законите също трябва да защитават психичното здраве на служителите.

Според експерти, базирани на опита на Швеция, Норвегия и Финландия, резултатът от мобинг е психосоциална злополука на работното място, която трябва да бъде оценена толкова сериозно, колкото и други наранявания на работното място.

Не намираме конкретни препратки към решаването на проблема с мобинга в нашето законодателство. Нито една институция няма компетентността да реши този проблем. Но все пак мобингът е много често срещан на работното място, както показват моите истории и преживявания.

Обществото не трябва да толерира това. Крайно време е да се пише публично. То трябва да бъде наказано съгласно параграфа, така че хората да обмислят добре дали ще правят мобинг. Не е честно да унищожавате и нарушавате живота на друг човек на работното място. То трябва да попадне под наказателното право. В крайна сметка това е доказано увреждане на здравето.

Как може да се обърне внимание на подобни прояви и къде да се потърси помощ? За всички е очевидно, че това е начин за „манипулиране“ на човек с друг човек на работното място. Тъй като това е увреждане на здравето, нека го разгледаме от криминална гледна точка, за да бъдат наказани подобни прояви, трябва да бъдат изпълнени две условия за наказателна отговорност, т.е. материална страна и формална страна на престъплението.

Материалният аспект на престъплението се състои във факта, че нарушителят е извършил действие, което отговаря на характеристиките на конкретно престъпление, както е определено в Наказателния кодекс. Формалният аспект на престъплението се крие, от една страна, в намерението на извършителя да извърши такова поведение и степента на социална опасност от неговото поведение да достигне интензивността, посочена в закона.

Но ако го нямаме в закона и го нямаме, тогава жертвата на психологически атаки, интриги, тормоз и насилие на работното място няма къде да се защити или към кого да се обърне. Би било уместно върховенството на закона да се занимава с такива въпроси на заетостта под формата на правна консултация и с позоваване на закона.

Но досега не съм намерил институция, която да е компетентна да се справя и да наказва подобни систематични и интензивни психологически атаки, интриги и тормоз на по-голям брой работници или началници срещу дадено лице или малка група.

Ако жертвата реши да отиде на лекар, той или тя ще я изпрати на специалист психиатър, който ще постави диагноза - депресия, за която ще бъдат предписани лекарства. Но това е нещо друго и различна диагноза. Вярно е, че психологическият ужас на работното място причинява на жертвата психически и физически здравословни проблеми. Лекарите също виждат това. Следователно последиците от психологическия терор на работното място бяха разделени на две основни групи:

  • 1. Психологически последици - те започват въз основа на широко разпространени слухове и клевети за неувереност в себе си, търсене на вина в себе си, загуба на самочувствие и самочувствие. Жертвата е постоянно изложена на огромен стрес, който се отразява негативно на способността за концентрация. Често се появяват депресия, безпокойство, безсъние или анорексия. Психологическият ужас на работното място често води до пълно психическо и физическо изтощение. Случва се, че в някои случаи жертвата вижда само един изход, не може да намери решение и посяга към живота.
  • 2. Психосоматични последици - те се проявяват с нарушения на сърцето и кръвообращението, главоболие, гръбначен стълб, кожни заболявания, заболявания на храносмилателния тракт и червата, нарушения на съня. Човек, който преживява подобна психологическа война на работното място на собствената си кожа, се страхува и живее в постоянно напрежение. Той не може да смекчи това напрежение дори през свободното си време и отсъствието си в неблагоприятна среда. Често се случва жертвата да не може да устои на този натиск и да го разреши чрез уволнение.

Какъв може да бъде мотивът за постоянен психологически ужас на работното място? Каква е целта на хората, които използват този път по време на работа? Според изследванията, проведени по тези въпроси, можем да цитираме няколко основни мотива:

  • социалният статус на извършителя е заложен,
  • неговата работа или функция е заложена,
  • свободата му на действие и решение е застрашена,
  • той иска да се чувства в безопасност и да бъде разпознат,
  • усилие да принуди всеки индивид да се адаптира към него,
  • антипатия, съпротива към индивида,
  • садистични мотиви, психическа атака за удоволствие,
  • предотвратяване на скуката на работното място,
  • комплекс за малоценност.

Целта на психологическите атаки на работното място е:

  • предотвратяване на междуличностната комуникация на жертвите,
  • намаляване на сътрудничеството с жертвата до минимум,
  • блокират нейните социални връзки,
  • увреждат неговата социална сериозност,
  • изгонете жертвата от работния екип или работното място.

Въпреки че в нашите условия все още няма официална институция, която да наказва психологическия терор на работното място, опитът ми показва, че хората често са като вълци в отношенията на работното място. Те просто чакат грешката на другия и са готови да скочат.

У нас по този начин работят по-големите компании, офисите на държавната администрация, армията и др. Именно за тези организации е характерно йерархичното подреждане на длъжностите - функции. Напредването към по-висока позиция се основава, наред с други неща, на „заслуги“, което дава основание за появата на мобинг, особено когато има повече кандидати за заемане на едно работно място.

Не е възможно да отидете при адвокат и да поискате правен съвет. Адвокатът няма възможност да помогне, той няма закон за такова човешко поведение, който да му позволи да действа.

През последните десет години в Словакия бяха създадени много институции, които защитават правата на човека на свое име, като Словашкия национален център за правата на човека или обществения защитник на правата. Но те нямат компетентността да се справят с поведението на някой, който се занимава с психологически ужас на работното място. За това е необходимо законодателство.

От законодателните мерки считам за най-важно да се дефинира точно какво трябва да се разглежда като проява на психологически терор, мобинг, началство на работното място и какво не и да се включи в Наказателния кодекс. Това трябва да включва санкциите на онези, които извършват този психологически терор, и правомощията за разрешаване на отделни случаи и начина, по който се подават жалби (обжалване).

Административните мерки могат да включват къде и под каква форма работниците могат да подават жалбите си, да ги записват и да оценяват пътя напред. Бих включил и консултации в административните си мерки.

След отрицателен опит в разследването на случаи на тормоз, считам за важно анонимността на жалбоподателя да се запази до началото на делото или ако случаят го изисква по време на разследването.

Образователните мерки могат да включват редовно професионално обучение на работници, решаващи проблема с мобинга. Тук не можем да забравим за юридическото образование, обучението за асертивно поведение, за да могат те сами да преценят сериозността на своето поведение, да реагират адекватно на различни стимули или да се откажат от тях. Тук е важно работниците да усвоят определени принципи на психохигиена, да повишат устойчивостта към стресови ситуации. Тук виждам значителни възможности в самоконтрола и в последващото самообразование, където би било възможно да се използват някои други от поведенческите техники.

Много добре знаем, че тормозът, мобингът, шефовете на работното място са сериозен проблем. Често виждаме само щетите, понесени от жертвите на тормоз, тези, които остават в инвалидна пенсия. Ако оценим този въпрос от социална гледна точка, той причинява значителни икономически щети.

Както показват размишленията ми досега, крайно време е да започнем публичен дебат, така че хората да знаят повече, че тук действа психологическият терор и се разпространява все повече сред нас.

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp