МЛЯКОТО е една от онези храни, която е свързана с може би най-противоречивите възгледи и широко разпространени митове - в момента предимно в Интернет. И други храни, направени от мляко - млечни продукти - са тясно свързани с млякото. Има много поддръжници, а също и противници на пиенето на мляко. От наблюдението и ежедневната ми практика ми се струва, че тези, които псуват млякото (поне устно), някак се увеличават.

onlife

От един уебсайт изтеглих обширна статия, озаглавена „Кравето мляко е идеална храна - за телета“. Вторият параграф прави много сериозни твърдения: Последните изследвания потвърждават, че консумацията на краве мляко води до дефицит на желязо и анемия, причинява различни видове алергии, диария, сърдечни заболявания, колики, конвулсии, стомашно-чревно кървене, синузит, кожни обриви, акне, повишено честота на настинки, артрит, диабет, ушни инфекции, остеопороза, астма, автоимунни заболявания и др. Някои изследвания дори свързват консумацията на мляко с рак на белия дроб, множествена склероза и неходжкинов злокачествен лимфом.

Друг много разпространен мит за млякото е тезата, разпространена от миряни за универсалния феномен „доене“ с мляко. В интернет има много подобни негативни статии за млякото. В допълнение, той се разпространява чрез различни обучения за хранителни и хранителни добавки, предназначени за широката общественост. Разбираемо е, че подобни текстове и лекции имат особено внушителен ефект върху по-чувствителните хора, които се притесняват за здравето си, а мнозина спират да пият мляко като цяло, някои дори не консумират сирене и кисело мляко. В плашещия текст дори се посочва, че консумацията на краве мляко причинява рак на белия дроб и лимфом. Следователно в следващите редове представяме някои факти за млякото и млечните продукти и тяхната връзка с рака. Черпим тези факти изключително от професионални източници, научни доклади и препоръки на световни организации, фокусирани върху науката и изследванията. В случай на няколко цитирания ще посочим и техния източник. Всеки, който се интересува от по-подробна информация по тази тема, както и други хранителни и превантивни проблеми, може лесно да търси информация, свободно достъпна в Интернет.

МАЛКО ОТ ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩО

Според литературните данни до края на 19 век животинското мляко се използва почти изключително за кърмачета като заместител на кърмата. Възрастните пият мляко само рядко или само в малки количества. В онези популации, в които се отглеждат млечни животни, се консумират млечни продукти, различни от самото мляко. Едва в началото на 20-ти век кравето мляко започва да се използва в САЩ и Европа под въздействието на различни фактори. Това стана възможно по-специално чрез интензивни индустриални методи за отглеждане на крави и последващо производство на мляко. През 20 век млякото се превръща в една от основните храни, предназначени предимно за деца. Масовото потребление на мляко е подпомогнато и от разработването на подходящи форми за охлаждане и съхранение на млякото (хладилници), както и нови форми на висока термична обработка и последващо охлаждане на млякото (UHT = Ultra Heat Treatment), които значително ще се разширят неговият срок на годност.

Днес консумацията на мляко и млечни храни („млечни продукти“) в света е много различна. Според данни на ООН (FAO, UN, FAOSTAT, 2006), млякото и млечните продукти представляват средно 5% от общия енергиен прием от храна и хранене. Но докато в САЩ и някои европейски държави това е 10-15%, в много страни в Африка и Азия е само 0,5%. Тези данни, както и исторически факти, показват, че млякото и млечните продукти не са от съществено значение за човешкото хранене и могат да бъдат заменени от други хранителни източници. Това обаче не означава автоматично, че консумацията на мляко и млечни продукти не носи хранителни ползи за повечето хора (с изключение на лица, които страдат от различни форми на непоносимост към лактоза и/или млечни протеини).

СЪСТАВ НА МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Млякото съдържа и трите основни хранителни вещества, т.е. j. протеини (албумин, глобулин, казеин), въглехидрати (лактоза) и мазнини. Мазнините доставят около половината от цялата енергия на пълномасленото мляко. Съставът на мастните киселини (МК) в млечната мазнина е неблагоприятен от здравна гледна точка, тъй като 2/3 от МК млечни мазнини са наситени МС (SFA). По същество полиненаситените МК не съставляват дори 4% от млечната мазнина. Следователно млечната мазнина определено не е компонентът на млякото и млечните продукти, които трябва да предпочитаме в диетата си. Това, разбира се, не е щастливо за всички любители на масло, сметана и мазни крема сирена. Както добре знаем, повечето потребители вкусват млечна мазнина. Ние обаче няма да направим нищо по това противоречие. Всички медицински компании, които формират мнение, препоръчват консумацията на млечни продукти с ниско съдържание на мазнини. Според хранителните стандарти млякото съдържа 3,5% мазнини (пълномаслени), 1,5% мазнини (полумазнини) или 0,5% мазнини (нискомаслени, обезмаслени). В някои страни има и мляко, напълно обезмаслено (0% - обезмаслено).

КАЛЦИЙ В МЛЯКОТО И МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

ВИТАМИНИ В МЛЯКОТО И МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ

Водоразтворими витамини. Млякото съдържа витамини от група В, които са разтворими във вода, особено витамин В12, а в по-малки количества също витамини В1 (тиамин) и В2 (рибофлавин), В6 (пиридоксин), ниацин или фолиева киселина, но също така и витамин С.

Мастноразтворими витамини. В млякото има само малко количество витамин D, както и витамин Е и витамин К. Съдържанието на мастноразтворими витамини зависи от съдържанието на мазнини в млякото и млечните продукти. Млякото с ниско съдържание на мазнини и млечните продукти съдържат само символично количество от тези витамини.

Елемент за хранителни вещества Крава Коза Овца Бивол
Вода g 87,8 88,9 83,0 81,1
Протеин g 3.2 3.1 5.4 4.5
Мазнини g 3,9 3,5 6,0 8,0
Въглехидрати g 4,8 4,4 5,1 4,9
Енергийна kcal 66 60 95 110
Енергия kJ 275 253 396 463
Захари (лактоза) g 4,8 4,4 5,1 4,9
Холестерол mg 14 10 11 8
Калций mg 120 100 170 195
Наситени MK g 2,4 2,3 3,8 4.2
Мононенаситени MK g 1,1 0,8 1,5 1,7
Полиненаситени MK g 0,1 0,1 0,3 0,2

МЛЯКО, МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ И РАК

Млякото и млечните продукти имат различно въздействие върху риска от рак в различни тъкани и органи (източник: СВЕТОВЕН ФОНД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАКА/АМЕРИКАНСКИ ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА РАКА 2007). За пълна точност предоставяме буквален цитат за млякото и млечните продукти във връзка с профилактиката и риска от рак: „Млякото вероятно ще предпазва от колоректален рак (CRC). Има ограничени доказателства, че млякото предпазва от рак на пикочния мехур. Съществуват обаче и ограничени доказателства, че сиренето може да е причината за CRC. Богата на калций диета вероятно е причина за рак на простатата. Засега обаче има само ограничени доказателства (подозрения), че високата консумация на мляко и млечни продукти е причина за рак на простатата. Най-силното доказателство, което е „убедително“ или „вероятно“, показва, че млякото е вероятно да предпази дебелото черво и ректума от рак и че богатата на калций диета вероятно ще причини рак на простатата. “

Препоръките за хранене и профилактика на ACS (АМЕРИКАНСКО РАКОВО ОБЩЕСТВО 2006) посочват, че резултатите от няколко проучвания показват, че богата на калций диета може да помогне за намаляване на риска от КРС и че калциевите добавки леко намаляват образуването на аденоми на дебелото черво (полипи) и ректума. В същото време обаче има доказателства, че консумацията на големи количества калций, особено под формата на хранителни добавки, е свързана с по-висок риск от рак на простатата, особено с агресивните му форми. С оглед на това се препоръчва мъжете и жените да получават само общо препоръчителни дневни количества калций, предимно от нормални хранителни източници. Препоръчителният прием на калций е 1000 mg/ден за възрастни на възраст 19-50 години и 1200 mg за хора над 50-годишна възраст. Млечните продукти са отличен източник на калций, както и някои видове листни зеленчуци. Хората, които поглъщат калций предимно от млечни продукти, трябва да избират видове с ниско съдържание на мазнини, за да намалят приема на наситени MC (SFA).

Има все повече доказателства от епидемиологични проучвания при големи групи хора, че витамин D може да помогне за предотвратяване на някои видове рак, включително рак на дебелото черво, простатата и гърдата. Витамин D може да се получи чрез излагане на слънчеви лъчи, както и от храни, обогатени с калций, напр. мляко или зърнени храни, или от хранителни добавки. Според препоръките на ACS, препоръчаният в момента прием на витамин D е недостатъчен (200 - 600 IU на ден) и може да не отговаря на нуждите от прием, особено за хора с недостатъчен престой на слънце, за възрастни хора, за хора с по-тъмна кожа, или. за кърмачета, хранени изключително с кърма. Според експерти по ACS ще са необходими допълнителни проучвания на оптималните дози дневен прием на витамин D във връзка с намаляването на риска от рак. Досега се препоръчва дневен прием от 200 до 2000 IU на ден в зависимост от възрастта и други фактори. Поради рисковете за здравето, свързани със слънчевата UV радиация, насоките на ACS препоръчват излагането на слънчева светлина да бъде ограничено до по-кратки периоди от време в комбинация с балансирана диета, както и калциеви добавки, напр. под формата на обогатени храни.

Забележка: Също така въз основа на базата данни за хранителни анализи на целодневната диета на нашите пациенти, можем да потвърдим, че приемът ни на витамин D е недостатъчен и изостава от общата препоръка.

rBGH - РЕКОМБИНАТЕН ХОРМОН ЗА РАСТЕЖ НА ГОЖДИ/РЕКОМБИНАНТЕН ХОРМОН ЗА РАСТЕЖ

Този синтетичен хормон на растежа е добавен към фуражите на млечните крави, за да увеличи производството на мляко. В САЩ употребата на тази добавка е одобрена от FDA (Food and Drug Authority в САЩ) през 1993 г. и оттогава се използва в рамките на разрешените стандарти. Използването на този хормон на растежа (rBGH) обаче не е разрешено в страните от ЕС или Канада.

• Нито естественият, нито синтетичният говежди растежен хормон BGH действа върху рецепторите на човешкия растежен хормон.
• Нивата на IGF-1 са малко по-високи в млякото на кравите, които са получили rBGH, отколкото при кравите, които не са получили хормон на растежа.
• IGF-1 в млякото не може да бъде денатуриран (инактивиран) чрез пастьоризация. Все още не е ясно до каква степен съдържащият се в млякото IGF-1 се абсорбира в кръвта от стомашно-чревния тракт на човека.
• Преди да одобрят употребата на rBGH през 1993 г., експертите на FDA изчисляват, че дори при много висока (и съвсем малко вероятно) дневна консумация от 1,5 литра мляко на ден при деца и пълна абсорбция на целия растежен хормон IGF-1 в млякото от червата в кръвта, дневното производство на IGF-1 при тези деца би се увеличило със значително по-малко от 1%.

Следователно ACS понастоящем не издава официално становище относно използването на растежен хормон при крави (нито отрицателно, нито положително), но проследява по-нататъшното развитие на научните изследвания по този проблем. В САЩ все още е разрешено употребата на rBGH, но интересът към такова мляко спонтанно намалява от страна на търговците и самите потребители. Проучване от 2007 г. установи, че само всяка пета млечна крава (17%) получава rBGH. В страните от ЕС, а оттам и в Словакия, употребата на този хормон на растежа е забранена.

В чешката професионална литература чета за млякото във връзка с профилактиката на рака, че „все още липсват надеждни резултати от многократни мащабни епидемиологични проучвания и предварителните резултати предполагат защитен ефект на калций и витамин D. От друга страна, високата консумация на мляко и млечни продукти води до активиране на IGF-1, който е потенциален митоген и следователно потенциален рисков фактор. Взаимовръзките все още не са ясни "(В: Klinická dietologie, 2008).

Други чешки автори заявяват в статия за ролята на храненето в превенцията на рака: „Влиянието на млякото и млечните продукти досега е получило относително по-малък интерес от научните изследвания. Досегашните резултати предполагат възможен повишен риск от тумори на простатата и бъбреците с висока консумация на мляко. Тези данни обаче не оправдават конкретни препоръки и следователно общите диетични препоръки, респ. препоръки във връзка със сърдечно-съдови заболявания, които предпочитат нискомаслено мляко и млечни продукти “(Хранителни фактори в превенцията на рака. В: Onkologická риск, 2001).

КАКВО ДА ЗАКЛЮЧИТЕ

Млякото и млечните продукти не са от съществено значение и необходими за човешкото хранене, както се вижда както от историческите факти, така и от липсата на пиене на мляко в различни части на света днес. От друга страна, повечето способности за формиране на мнение и официалните медицински общества подкрепят адекватната консумация на мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини в балансирана смесена диета от животни и растения (с преобладаване на растителния компонент).

Пиенето на мляко (сладко и кисело), ​​кефир и мътеница, консумация на кисело мляко, извара, бриндза и огромно количество отлични сирена има силна традиция у нас и в цяла Европа. Повечето хора са свикнали да консумират мляко и сирене, а млечните храни са неразделна част от ежедневната им диета. Не бива да се забравя, че сред киселите млечни продукти има и пробиотични храни, съдържащи висококачествени пробиотични микробни култури, които поради своите положителни ефекти върху здравето се включват сред т.нар. функционални храни.

Лично аз харесвам млякото и всички млечни храни без изключение. Едва ли мога да си представя да загубя всички тези млечни екстри за една нощ. Лично аз съм убеден, че това дори не е необходимо. Днес обаче консумирам мляко и млечни продукти в значително по-малки дневни порции, отколкото когато бях по-млад. За да предотвратя наднорменото тегло, обикновено предпочитам нискомаслено мляко и консумирам почти изключително нискомаслени млечни продукти.

Въпреки че някои хора не понасят млякото по различни причини (като алергия към млечни протеини или непоносимост към лактоза), повечето хора понасят и смилат добре млякото и млечните продукти. Някои хора отказват мляко, защото изпитват отвращение към него (не им харесва) или някъде са чели или чували, че пиенето на мляко е вредно за здравето им. Лично аз, след като проучих наличната литература, съм убеден, че при балансирано хранене с голям превес на растителните храни, умерената консумация на мляко и млечни продукти, особено с пробиотични бактериални култури и ниско съдържание на мазнини, има положителни хранителни ефекти за хората.