tbl 100x300 mg (лекарство стъклено кафяво)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 2 за уведомяване за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, ев. №: 2012/08433
Обобщение на характеристиките на продукта (КХП)
ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Милурит 100 mg: Всяка таблетка съдържа 100 mg алопуринол.
Милурит 300 mg: Всяка таблетка съдържа 300 mg алопуринол.
ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
КЛИНИЧНИ ДАННИ
Терапевтични показания
Лечение на първична хиперурикемия.
Профилактика и лечение на първична нефропатия на пикочна киселина със или без симптоми на подагра.
Лечение на вторична хиперурикемия, свързана с хематологични нарушения. При радио- и/или химиотерапия на левкемия, лимфом и други злокачествени заболявания за профилактика и лечение на хиперурикемия, развиваща се в резултат на разрушаване на клетките.
Профилактика и лечение на уролитиаза и развитие на калциево-оксалатни камъни, свързани с хиперурикозурия.
Дозировка и начин на приложение
ВЪЗРАСТНИ: началната доза е 100-300 mg веднъж дневно. Ако е необходимо, дневната доза може постепенно да се увеличава със 100 mg, като същевременно се проследяват серумните нива на пикочна киселина на всеки 1-3 седмици, докато се постигне желаният ефект.
Ако дневната доза е повече от 300 mg, тя трябва да се прилага в 2-4 равномерно разпределени количества.
Един или два дни преди началото на антинеопластичното лечение, лечението с доза от 600-800 mg алопуринол дневно трябва да започне и да продължи 2-3 дни. Поддържащата доза зависи от промяната в нивото на пикочната киселина.
Деца с вторична хиперурикемия след злокачествено хемопоетично или неопластично заболяване, както и ензимни аномалии, обикновено трябва да бъдат лекувани с 10-20 mg/kg телесно тегло дневно. Параметрите за вземане на решение за нивото на дозата са размерът на тумора, периферното увеличение на броя на клетките и скоростта на инфилтрация на костния мозък.
ПАЦИЕНТИТЕ НА ПО-СТРАНИ трябва да имат намалена доза в случай на бъбречна или чернодробна недостатъчност, тъй като съществува повишен риск от токсичност.
Лекарството трябва да се приема след хранене и с много течности.
Противопоказания
Свръхчувствителност към алопуринол и към някое от помощните вещества.
Тежки чернодробни заболявания.
Бременност (вж. Също предупреждения).
Идиопатична хемохроматоза (или фамилна анамнеза).
Лечението с алопуринол не може да започне по време на остри пристъпи на подагра.
Специални предупреждения
При асимптоматична хиперурикемия не е показано лечение с антиуратици и алопуринол, ако серумната пикочна киселина е o C и 0,75 mg/ml при 37 o C. Алопуринол мононатрий е относително разтворим.
Оксипуринолът, метаболит на алопуринол, е по-малко разтворим във вода, отколкото основното съединение. Алопуринол се абсорбира бързо и добре след перорално приложение. Пиковите плазмени концентрации при хората обикновено се достигат 0,5-1,0 часа след приложението. Приблизително 20% от приложената доза се екскретира с фекалиите.
Основният път на елиминиране на алопуринол е чрез урината. Алопуринолът има много кратък плазмен полуживот (около 2 часа), тъй като скоростта на бъбречния клирънс достига скоростта на гломерулна филтрация и в допълнение се променя бързо до оксипуринол. В сравнение с алопуринол, неговият метаболит оксипуринол има много по-дълъг плазмен полуживот (18-30 часа). Метаболитната конверсия на алопуринол от ксантиноксидаза е бърза, като съотношението на алопуринол към оксипуринол в плазмата се променя бързо. При висока i.v. дози алопуринол, само неговото окисление също може да бъде инхибирано.
Алопуринолът и оксипуринолът нямат свързващ афинитет към плазмените протеини и се разпределят в телесните течности.
Нивата на алопуринол в мозъка са ниски, около 1/3 в сравнение с други тъкани. Алопуринолът се екскретира главно чрез гломерулна филтрация, докато оксипуринолът се реабсорбира в бъбречните тубули, подобно на пикочната киселина. При хора с нормална бъбречна функция скоростта на клирънс на оксипуринол е приблизително 16 ml/min (3 пъти по-висока от тази на пикочната киселина). Тръбната реабсорбция на оксипуринол може да бъде инхибирана от урикозурици, напр. пробенецид. Следователно, комбинираното лечение с алопуринол и урикозурици води до по-ниски плазмени нива на оксипуринол и по-ниска степен на инхибиране на ксантиноксидазата, отколкото когато алопуринол се прилага самостоятелно.
Оксипуринолът е активен метаболит на алопуринол с възможен инхибиторен ефект на ксантиноксидазата. Поради лошата си разтворимост и абсорбция при перорално приложение, оксипуринолът няма предимство пред алопуринола.
Пациенти с бъбречно увреждане лошо отделят както пикочна киселина, така и оксипуринол. При пациенти с подагра нефропатия, дозите на алопуринол трябва да се намалят, за да се поддържат адекватни плазмени нива на оксипуринол за инхибиране на ксантиноксидазата. Налични са номограми за изчисляване на адекватни дози алопуринол в случай на променен клирънс на оксипуринол.
При пациенти с нормален уратен клирънс 300 mg алопуринол на ден дава плазмени нива на оксипуринол от около 10/g/ml.
Основният метаболитен краен продукт на алопуринол е оксипуринол. Образуването на алопуринол-1-рибозид и -рибонуклеозид или образуването на оксипурин 1- или 7-рибозид и рибонуклеозид е незначително. След 5-7 дни перорално лечение с алопуринол, 60-70% от дозата може да се намери в урината като оксипуринол. 6-12% от дозата се екскретира с урината като непроменен алопуринол. Само много малко количество (около 3% от приложената доза) се екскретира като алопуринол-1-рибонуклеозид или оксипуринол-7-рибонуклеозид.
Предклинични данни за безопасност
Токсичността на алопуринол при гризачи е много ниска. LD50 през устата е 700-2000 mg/kg при мишки и повече от 6000 mg/kg при плъхове. Поносимостта на женските гризачи към алопуринол е по-добра от поносимостта на мъжете.
Кучетата могат да понасят перорална доза от 30 mg/kg/ден през годината без откриваема токсичност, но
90 mg/kg/ден през годината предизвиква бъбречно увреждане. Лечение на маймуни с много високо i.v. дози алопуринол (1300 mg/m 2/ден) в продължение на 14 дни водят до анемия, депресия на костния мозък и интерстициален нефрит поради отлагане на кристални оксипуринол в бъбреците.
ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
Списък на помощните вещества
Milurit 100 mg: карбоксиметиламил натрикум, магнезиеви стеари, талк, поливидон, солани амил, лактозум.
Милурит 300 mg: целулозен микрокристалин, карбоксиметиламил натрикум, желатина, силициев диоксид колоиден анхидрика, магнезиеви стеари.
Несъвместимости
Срок на годност
Предупреждения за условията и методите на съхранение
Съхранявайте продукта при температура до 25 o C, на сухо място, защитено от светлина.
Свойства и състав на опаковката, размер на опаковката
Вътрешен контейнер: флакон от кафяво стъкло с PE капачка.
Външна опаковка: хартиена папка, писмена информация за потребителя.
Размер на опаковката: 50 х 100 mg,
Предупреждения как да боравите с лекарството
ПРИТЕЖАТЕЛ НА РЕШЕНИЕТО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ
EGIS Pharmaceuticals PLC
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
Милурит 100 mg - 29/0060/72-S
Милурит 300 mg - 29/0515/12-S
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
Дата на регистрация: 26.09.1972 г./без ограничение във времето
10. ДАТА НА ПОСЛЕДНАТА РЕВИЗИЯ НА ТЕКСТА