• Мутация на протромбиновия ген 20210A при здрава популация и при тромбофилни състояния
  • Juraj CHUDEJ, Ivana PLAMEŇOVÁ, Pavol HOLLÝ, Eva MIKUŠKOVÁ, Daniela KOTULIČOVÁ, Juraj SOKOL, Emília FLOCHOVÁ, icaubica VÁLEKOVÁ, JAN STAŠKO, Peter KUBISZ
  • Lek Obz, 60, 2011, бр. 4, стр. 155 - 161.

РЕЗЮМЕ

мутация

Контекст: През последните 20 години бяха разкрити редица причини, водещи до картината на нарушенията на хемостазата, наричани протромботични, респ. тромбофилни състояния. Много от тях са генетично детерминирани с типичното начало на идиопатична тромбоза в млада възраст с фамилна възраст, други са резултат от активиране на хемостаза в присъствието на известна протромботична болест. Протромбиновата мутация (FII 20210A) е вроден дефект, който е по-често при хора с венозна тромбоза. Разстройството се открива при 2% от кавказката популация, при 6% от пациентите с първата венозна тромбоза и при до 18% от пациентите в избрани групи с повтарящи се и фамилни форми на тромботична венозна болест. Рискът от тромбоза не зависи от възрастта и пола. FII 20210A увеличава тромботичния риск, особено в комбинация с други генетични фактори. Това може да доведе до тежка заболеваемост и неговите последици могат значително да повлияят на качеството на живот на засегнатия индивид.

Материали и методи: Изследвахме 2274 пациенти за наличие на вродена тромбофилия при пациенти с мутация FII 20210A, 303 здрави индивида (доброволни кръводарители) формираха контролна група. Изследването на протромбиновата мутация FII 20210A се извършва чрез PCR (полимеразна верижна реакция) анализ (изкуствено усилване на специфична област на съответния ген) на хромозомна ДНК, която се изолира от левкоцити, получени от периферната кръв на пациента.

Резултати: В групата от 2274 пациенти, които изследвахме целенасочено, мутацията FII 20210A беше открита 157 пъти (6,9%), в контролната група беше при 8 пациенти (2,6%). Мутацията FII 20210A най-често се проявява като венозна тромбоза при 122 (78%) пациенти.

Заключение: Въз основа на нашите резултати може да се заключи, че мутацията FII 20210A има значително участие в развитието на главно венозна тромбоза в словашката популация пациенти с клинични прояви на тромбофилия.

Ключови думи: протромбинова мутация FII 20210A - венозна тромбоза - тромбофилия.

  • Разпространение на гена за протромбинова мутация (g-A 20210) при тромбофилни пациенти и при здрава популация
  • Juraj CHUDEJ, Ivana PLAMEŇOVÁ, Pavol HOLLÝ, Eva MIKUŠKOVÁ, Daniela KOTULIČOVÁ, Juraj SOKOL, Emília FLOCHOVÁ, icaubica VÁLEKOVÁ, JAN STAŠKO, Peter KUBISZ
  • Лек Обз, 60, 2011, 4, с. 155 - 161.

РЕЗЮМЕ

Предистория: Цялата скала от причини, водещи до нарушения на хемостазата, посочени като протромботични или тромбофилни състояния, е открита през последните 20 години. Много от тях са генетични състояния, които обикновено водят до появата на идиопатична тромбоза в млада възраст, с позната положителна поява, докато други се характеризират с активиране на хемостазата в резултат на известно протромботично разстройство. Протромбиновата мутация (FII 20210A) е вроден дефект, който се среща по-често при лица с венозна тромбоза. Тази мутация е налице при 2% кавказка популация, 6% пациенти с първи епизод на венозна тромбоза и до 18% пациенти в избрани групи с ретромбоза и позната форма на венозна тромбоемболична болест. Рискът от тромбоза не зависи от възрастта и пола. FII G20210A увеличава тромботичния риск, особено в комбинация с други генетични фактори. Това може да доведе до значителна заболеваемост и неговите усложнения могат сериозно да повлияят на качеството на живот на пациента.

Пациенти и методи: В групата от 2274 пациенти с тромбоза и в 303 контролна група здрави донори е извършена оценка на протромбинова мутация G20210A чрез PCR анализ (изкуствено размножаване на специфичния генен локус) на хромозомната ДНК, която е изолирана от левкоцитите, получени от периферната кръв на пациента.

Резултати: В групата от 2274 пациенти с тромбоза е била значима често мутация FII 20210A при 157 (6,9%), в контролната група при 8 пациенти (2,6%). FII 20210A мутация е клинично най-често под формата на венозна тромбоза (122 пациенти, 78%).

Заключение: Въз основа на нашите резултати може да се заключи, че мутацията FII 20210A е относително чест рисков фактор, допринасящ за появата на особено венозна тромбоза в популацията на словашки пациенти с клинични признаци на тромбофилия.

Ключови думи: протромбинова мутация FII 20210A - венозна тромбоза - тромбофилия.

Пациентите, подложени на тромбофилен скрининг в NCHT (Национален център по хемостаза и тромбоза) амбулаторно след преодоляване на тромботичното участие, бяха включени в проучвателната група. Тъй като повечето от изследваните параметри могат да бъдат засегнати от остра тромбоза и съпътстваща антикоагулантна терапия, за предпочитане е да се извърши лабораторен преглед след края на антикоагулантната терапия. Скринингът се фокусира върху нарушения на антитромбин III, протеин С (PC) и протеин S (PS), резистентност към активиран PC (със или без мутация на фактор V Leiden), мутация на протромбин 20210A, фактор VIII, FIX, хомоцистеин и антифосфолипиден синдром и синдром на лепкав тромбоцит. Функционалните тестове първо се използват за лабораторна диагностика. Необходимо е също определяне на антиген за по-нататъшно характеризиране на откритото разстройство. За оценка на мутацията на протромбин 20210А е необходим ДНК анализ. Трябва да имаме предвид, че признаването на една грешка не изключва наличието на друга грешка или други. Семействата с изразена тромбофилия са по-склонни да имат две или повече леки, но относително чести аномалии, отколкото една сериозна, но рядка.

При 157 записани пациенти с мутация FII 20210A, ние се фокусирахме в личната история върху появата на тромботично заболяване. Интересувахме се от вида на тромбозата, годината и обстоятелствата на нейната поява или нейното повторение и наличието на други вродени, но също така и придобити рискове от тромбофилия. Клиничните данни включват възраст на пациента, пол.

От откриването си през През 1996 г. (17) съществуването на мутация в гена на протромбин 20210A е свързано с повишени серумни нива на FII като фенотипна проява (17). С течение на времето обаче се появи работа, която започна да поставя под съмнение тази недвусмислена връзка (3, 4, 6, 7, 9, 24). Следователно, използването на функционални тестове, определянето на FII антиген, не е еднозначна процедура за откриване на наличието на тази мутация. Можем да кажем, че няма ясна фенотипна проява на протромбиновата мутация (FII 20210A). Единственият критерий за диагностика на неговото съществуване е резултатът от ДНК анализ на протромбиновия ген (генотипна експресия на вариантния алел на протромбин 20210A).

Полимеразната верижна реакция се използва за идентифициране на генетична аномалия в протромбиновия ген. Генетичният анализ на алела на FII вариант беше извършен чрез PCR амплификация, която включваше използването на праймери (олигонуклеотидни фрагменти): преден 5´-TCT AGA AAC AGT TGC CTG GC-3´ и мутагенен 5´-ATA GCA CTG GGA GCA TTG AAG C-3´, както и рестрикционният ензим HIND III (17). Благодарение на този метод можем да различим здрави индивиди от хетерозиготи/хомозиготи на протромбиновата генна мутация. Периферната кръв на пациента (4 ml венозна кръв, събрана в специална епруветка, съдържаща 400 µl 0,5 mol етилен-диаминотетраоцетна киселина EDTA) се използва за анализ на FII ДНК дефекта.

Различията в появата на отделни параметри се оценяват чрез тест 2 (хи квадрат) и в случаите, когато честотата е по-малка от 5, се използва корекция на Fisher-Yats или точният тест на Fisher. Ние разглеждаме разликите в нивото на значимост на p

  • Пред.
  • Следващия.