Той е наистина великолепен, но е не само исторически, информативен и интересен като историята на балета, но е и балет или постановка за 21 век. В пролога се озоваваме на заснежена улица в германски град, където голяма компания се събира, за да отпразнува къщата на семейство Силберхаус, за да отпразнува Бъдни вечер. Сред гостите ще бъде и главният съветник Дроселмайер, който извика малки подаръци за бедни деца, стоящи на улицата.
Във второто действие ние сме посрещнати от ангели, които се движат механично като в коледен рождествен пир, а има и анимирани кукли. Те приветстват Klára и Luskáčik на шейна и ги водят до царството на сладките (Confiturembürg). Целият замък посреща кралицата и нейните дъщери и се радва на завръщането на принца, който е неин син. Той говори за това как Клара го е спасил от Мишия крал. За да отпразнува Клара, като спасител на единствения си син, кралицата ще проведе голямо тържество. Балетният дивертисмент се организира от Дроселмайер в ролята на церемония. Испански танц, ориенталски танц, китайски танц, танцов танц и танцов танц. La Mere Gigogne, която крие деца и Златния валс под пола. Оригиналните имена в партитурата, като арабско кафе, са логично преведени в сценичния образ на отделните танци. След грандиозния Pas de deux Kláry - Fée dragée и Prince Coqueluch, следва епилог. Коронация на Клара и Принс. Дроселмайер се сбогува и си тръгва. Двойката остава. Не се връщаме към въведението, към къщата на семейство Силберхаус. Това е рядко решение. Приказка. Чудото или мечтата продължават.
Краткото резюме е важно за познаване на либретото и създаване на идея. Когато споменах, че продукцията е вълшебна, това е и броят на ефектите и заклинанията. Изящно растящи мебели, електрически крушки, дърво, уголемена стая, експлозии, стрелба с оръдия, преддверието на Мишия крал, снеговалеж, грандиозни номера, подвижна шейна във формата на златен лебед. Живописната реконструкция на декора е базирана с изключително въздействие. Впечатляващи брошури в перфектна перспектива, нежни орнаменти и нюанси. За по-късната мечта на Klára, значителна част, като две картини, които се намират като стенописи по стените в салона, а именно: зимна пейзажна живопис и царството на сладките, които след това се цитират в голямо увеличение за цялата сценография. Впечатляващи, дълбоки руски цветове, комбинации от червено и синьо, златни орнаменти и перли, диадеми и ленти за глава. Символичен момент като Краля на мишката свежда Лешникотрошачката до обикновен инструмент за черупки на ядки, който по-късно оживява и става принц, след като цитира костюми от 1-во действие на принцесата и принца за великия па дьо де Клер и Принц във 2-ро действие.
Всичко се преплита като насън, като по детски образ. Нищо не е скучно или статично, всичко има своя вътрешен живот. Интересен е първият акт, който израства изключително драматургично, от двата уводни танца на децата, към които родителите се присъединяват в собствения си граждански танц, през куклената игра на Принц, Принцеса и Миши крал, която предвещава бъдещи приключения, до сцената в гората, която вече е виртуозен балет. И така в една история на Бидермайер виждаме няколко самолета. Реалният свят на хората, както във филма за костюми, преходът към фантастичен балет, високата култура на топ танци към сладкия дивертисмент в Акт 2, който показва съвременния контекст на царския балет. Великолепни предястия, шествия, представления, до твърдящи танци. В същото време, благодарение на сцената, можем да възприемаме отделни премиери. Електричество като част от сцената, пиротехнически ефекти, използване на детски художници, мотиви в сценографията, които цитират съвременен реализъм, съвременна мода в дрехите на родителите, до сладкарницата, произведена по това време и от тях се изгражда сладко царство през втората част.
Не е от съществено значение да се занимаваме с анализа на кои части е построил Бурлак и кои на Медведев, като отделните числа съвпадат като точни пъзели. Бурлак, който реконструира, Медведев, който с изключителни чувства и знания изгражда липсващи фрагменти или неясни места в духа на старите майстори и оформя страниците на книга с приказки. Може да се съмняваме в някои от днешните материали или цветове на костюмите, но невярващо гледаме на изисканото използване на цветове, детайли, орнаменти. Например до такава подробност, че мишките нямат мечове. Къде биха ги отвели мишките във въображението на децата им, но те имат малки триони, които несъмнено правят бъркотия във въображението на малки клонове в домакинствата и ядат всичко, напиват се.
Най-голямото разочарование от толкова важен ансамбъл обаче е представянето на оркестъра под диригентската палка Робърт Раймър. Мистерия е дали е акустиката на модерната сграда на Deutsche Oper, но оркестърът звучеше скучно, скучно. За Чайковски толкова важен поклон, романтично вълнение, страстта, съдържаща се в музиката, остава на километри от Берлин. Детският хор звучеше като гробище, без легата и цвета на гласовете. Топ инструментариумът на Чайковски за танци във второто действие, неговата изтънченост и звуков финес, които трябва да бъдат изразени от отделните нации, останаха само музикален съпровод на танцьори. Контрастната позиция на диригента като цяло липсваше. От "прелюдия" прелюдия до почти никакъв марж и изграждане на напрежение между отделните числа. Симфоничният звук на композиторите, с който той оборудва триото на своите гениални балети, не се състоя и диригентът не дирижира нито пиано, нито монументална сила. Жалко. Хореографите биха заслужили за своята мравка добре подбран състав, който танцува с радост и по-добър оркестър, или поне диригент.
Още една бележка, този път на вътрешния марж на националния низ. В програмата той е посочен на уводната страница точно под хореографите като асистент хореограф Станислав Фечо. Какво е това, което кара този отличен учител, хореограф и много опитен асистент да работи „само“ в най-добрите чуждестранни състави? Това не е малко бъркотия за чешкия балетен свят?
Берлин със сигурност заслужава подобна продукция на „Лешникотрошачката“, не само в памет на Антониета дел Ера, особено след развалената „Лешникотрошачка“ от Патрис Барт (1999). А именно, именно на такъв хореографски перфектен „Лешникотрошачка“ ансамбълът може да расте и да се развива. Това е най-успешната версия на балета през последните десетилетия. Завладяващата и все пак близка до Европа класическа форма на изкуството, базирана на нашите традиции и виртуозни танци, няма да остави студени, нито детски, нито възрастни зрители. Успехът и уникалността на продукцията се потвърждават от DVD запис и чести повторения на Mezza или Arte.