tbl flm 14x20 mg/25 mg (близки OPA/Al/PVC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Одобрен текст на решението за разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт, регистрационен номер: 2011/03944, 2011/03945
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ко-Олиместра 20 mg/12,5 mg филмирани таблетки
Ко-Олиместра 20 mg/25 mg филмирани таблетки
КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Ко-Олиместра 20 mg/12,5 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа 20 mg олмесартан медоксомил и 12,5 mg хидрохлоротиазид.
Ко-Олиместра 20 mg/25 mg филмирани таблетки:
Всяка филмирана таблетка съдържа 20 mg олмесартан медоксомил и 25 mg хидрохлоротиазид.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
20 mg/12,5 mg филмирани таблетки: бели кръгли таблетки с диаметър 9 mm.
20 mg/25 mg филмирани таблетки: бели овални таблетки с размери 12 mm x 6 mm.
КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония.
Ко-Олиместра 20 mg/12,5 mg и 20 mg/25 mg с комбинация с фиксирана доза е показан за възрастни пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само с олмесартан медоксомил.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Възрастни
Co-Olimestra не е предназначен за начална терапия, а за пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само с олмесартан медоксомил 20 mg. Ко-Олиместра се приема веднъж дневно, със или без храна.
Ако се изисква от клиничното състояние на пациента, може да се обмисли директна промяна от монотерапия с олмесартан медоксомил 20 mg към фиксирана комбинация с хидрохлоротиазид. Трябва да се има предвид, че антихипертензивният ефект на олмесартан медоксомил е максимален приблизително 8 седмици след започване на терапията (вж. Точка 5.1). Препоръчва се следното титруване на отделните компоненти:
20 mg олмесартан медоксомил/12,5 mg хидрохлоротиазид може да се използва при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно само на олмесартан медоксомил 20 mg.
20 mg олмесартан медоксомил/25 mg хидрохлоротиазид може да се използва при пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно 20 mg олмесартан медоксомил/12,5 mg хидрохлоротиазид.
Пациенти в напреднала възраст (над 65 години)
При пациенти в напреднала възраст се препоръчва същата доза от фиксираната комбинация, както при възрастни.
Пациенти с нарушена бъбречна функция
Препоръчва се редовно проследяване на бъбречната функция при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30-60 ml/min), приемащи Co-Olimester (вж. Точка 4.4). Co-Olimestra е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 3 g/ден), инхибиторите на COX-2 и неселективните НСПВС могат да намалят антихипертензивния ефект на тиазидните диуретици и ангиотензин II антагонистите.
При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (напр. Дехидратирани пациенти или пациенти в напреднала възраст с нарушена бъбречна функция), едновременното приложение на ангиотензин II антагонисти и инхибитори на циклооксигеназата може да доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност, която обикновено е обратима. Следователно трябва да се внимава при прилагане на комбинацията, особено при пациенти в напреднала възраст.
Пациентите трябва да имат достатъчен прием на течности и трябва да се обърне внимание на проследяването на бъбречната функция в началото на съпътстващата терапия и периодично след това.
Трябва да се има предвид едновременната употреба
Антихипертензивният ефект може да бъде засилен.
Едновременната употреба на други антихипертензивни средства може да засили антихипертензивния ефект на олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид.
Алкохол, барбитурати, наркотици или антидепресанти:
Те могат да потенцират ортостатична хипотония.
Възможни взаимодействия, свързани с олмесартан медоксомил:
Не се препоръчва едновременната употреба
Лекарства, които повлияват калия:
Въз основа на опита с други лекарства, които засягат ренин-ангиотензиновата система, едновременната употреба на калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, съдържащи калий заместители на сол или други лекарства, които могат да повишат серумния калий (напр. Хепарин, АСЕ инхибитори) може да доведе до повишаване на серумен калий (вж. точка 4.4). Когато лекарствени продукти, които влияят на нивата на калий, се прилагат едновременно с олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид, се препоръчва проследяване на плазмените нива на калий.
Повече информация
След лечение с антиациди (магнезиев алуминиев хидроксид) се наблюдава леко намаляване на бионаличността на олмесартан.
Олмесартан медоксомил няма значителен ефект върху фармакокинетиката или фармакодинамиката на варфарин, нито върху фармакокинетиката на дигоксин.
Едновременното приложение на олмесартан медоксомил с правастатин при здрави доброволци не е имало клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на нито едно вещество.
Олмесартан не е имал клинично значими инхибиторни ефекти върху човешки цитохром Р450 ензими 1A1/2, 2A6, 2C8/9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4 ин витро и не е имал или е имал минимални индуциращи ефекти върху активността на цитохром Р450 при плъхове. Не се очакват клинично значими взаимодействия между олмесартан и лекарствени продукти, метаболизирани от горните ензими цитохром Р450.
Възможни взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид:
Не се препоръчва едновременната употреба
Лекарства, които повлияват калия:
Изчерпващият ефект на хидрохлоротиазид върху калий (вж. Точка 4.4) може да се засили при едновременно приложение на други лекарствени продукти, които причиняват изчерпване на калия и хипокалиемия (напр. Други калиуретични диуретици, лаксативи, кортикостероиди, ACTH, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G натриеви производни). Поради това такова едновременно приложение не се препоръчва.
Едновременна употреба, която изисква повишено внимание
Поради намалената екскреция, тиазидните диуретици могат да повишат серумните нива на калций. Ако трябва да се прилагат заместители на калция, нивата на калций трябва да се наблюдават и дозата на калция да се коригира съответно.
Холестирамин и колестипол смоли:
Абсорбцията на хидрохлоротиазид е нарушена в присъствието на смолисти йонообменници.
Индуцираната от тиазид хипокалиемия или хипомагнезия може да ускори появата на индуцирана от дигиталис сърдечна аритмия.
Лекарства, засегнати от серумни калиеви нарушения:
Когато олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид се използва в комбинация с лекарствени продукти, които повлияват серумните калиеви нарушения (напр. Дигиталисови гликозиди и антиаритмици) и със следните лекарствени продукти, които индуцират torsades de pointes (камерна тахикардия) (включително някои антиаритмични наблюдения), се препоръчва серумни нива на калий и ЕКГ; хипокалиемията е предразполагащ фактор за камерна тахикардия (torsades de pointes):
Клас Ia антиаритмици (напр. Хинидин, хидрохинидин, дизопирамид).
Клас III антиаритмици (напр. Амиодарон, соталол, дофетилид, ибутилид).
Някои антипсихотици (напр. Тиоридазин, хлорпромазин, левомепромазин, трифлуоперазин, циамемазин, сулпирид, султоприд, амисулприд, тиаприд, пимозид, халоперидол, дроперидол).
Други (напр. Бепридил, цизаприд, дифеманил, еритромицин IV, халофантрин, мизоластин, пентамидин, спарфлоксацин, терфенадин, винкамин IV).
Недеполяризиращи релаксанти на скелетните мускули (напр. Тубокурарин):
Ефектът на недеполяризиращите скелетни мускулни релаксанти може да се усили от хидрохлоротиазид.
Лекарствени продукти с антихолинергични ефекти (напр. Атропин, бипериден):
Повишаване на бионаличността на тиазидни диуретици чрез намаляване на стомашно-чревната подвижност и забавяне на изпразването на стомаха.
Антидиабетни средства (перорално или инсулин):
Лечението с тиазиди може да повлияе на глюкозния толеранс. Може да се наложи корекция на дозата на антидиабетните средства (вж. Точка 4.4).
Метформин трябва да се използва с повишено внимание поради риск от лактатна ацидоза, предизвикана от възможна бъбречна недостатъчност, свързана с хидрохлоротиазид.
Бета-блокери и диазоксид:
Хипергликемичният ефект на бета-блокерите и диазоксида може да бъде засилен от тиазидите.
Пресорни амини (напр. Норадреналин):
Ефектът на пресорните амини може да бъде намален.
Лекарства, използвани при подагра (пробенецид, сулфинпиразон и алопуринол):
Тъй като хидрохлоротиазид може да повиши нивата на пикочната киселина в серума, може да се наложи корекция на дозата на урикозуричните лекарства. Може да се наложи да се увеличи дозата на пробенецид или сулфинпиразон. Едновременното приложение на тиазиди може да увеличи честотата на реакции на свръхчувствителност към алопуринол.
Тиазидите могат да увеличат риска от индуцирани от амантадин странични ефекти.
Цитотоксични вещества (напр. Циклофосфамид, метотрексат):
Тиазидите могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксични лекарства и да увеличат техните миелосупресивни ефекти.
При високи дози салицилати хидрохлоротиазид може да увеличи токсичния ефект на салицилатите върху централната нервна система.
Съобщава се за редки прояви на хемолитична анемия при едновременно приложение на хидрохлоротиазид и метилдопа.
Едновременното лечение с циклоспорин може да увеличи риска от хиперурикемия и дневни усложнения.
Едновременното приложение на тетрациклини и тиазиди увеличава риска от индуцирано от тетрациклин повишаване на нивата на урея. Това взаимодействие е малко вероятно да бъде свързано с доксициклин.
Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност (вж. Точка 4.3):
Поради ефектите на отделните компоненти на този лекарствен продукт върху бременността, употребата на олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4).
Употребата на олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Употребата на ангиотензин II антагонисти не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4). Употребата на ангиотензин II антагонисти е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след излагане на АСЕ инхибитор през първия триместър на бременността не са категорични; обаче не може да се изключи малко увеличение на риска. Тъй като няма контролирани епидемиологични данни за риска от ангиотензин II антагонисти, може да съществуват подобни рискове за този клас лекарства.
Освен ако не е необходимо продължаване на терапията с ангиотензинови рецептори, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен безопасен профил за употреба по време на бременност. Ако се диагностицира бременност, лечението с антагонисти на ангиотензин II трябва незабавно да се прекрати и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че лечението с антагонисти на ангиотензин II през втория и третия триместър е токсично за човешкия плод (намалена бъбречна функция, предизвикваща олигохидрамниоза, забавяне на осификацията на черепа) и за новороденото (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия). (Вижте също точка 5.3)
Ако пациентът е лекуван с антагонисти на ангиотензин II от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната функция и феталния череп.
Бебетата, чиито майки са приемали антагонисти на ангиотензин II, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. Също точки 4.3 и 4.4).
Опитът с хидрохлоротиазид по време на бременност е ограничен, особено през първия триместър. Проучванията върху животни са недостатъчни.
Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Поради фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, употребата му през втория и третия триместър може да компрометира фетоплацентарната перфузия и да причини прояви като жълтеница, електролитен дисбаланс и тромбоцитопения при плода и новороденото.
Хидрохлоротиазид не трябва да се използва при гестационен оток, гестационна хипертония или прееклампсия поради риск от намален обем на плазмата и плацентарна хипоперфузия без благоприятен ефект върху хода на заболяването.
Хидрохлоротиазид не трябва да се използва за лечение на есенциална хипертония при бременни жени, освен в редки случаи, когато не може да се използва друга терапия.
Тъй като няма налична информация за употребата на Co-Olimestra по време на кърмене, Co-Olimestra не се препоръчва и са за предпочитане алтернативни лечения с потвърден профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.
Хидрохлоротиазид се екскретира в кърмата в малки количества. Тиазидите във високи дози, причиняващи интензивна диуреза, могат да спрат производството на мляко.
Co-Olimestry не се препоръчва по време на кърмене. Ако Co-Olimestra се използва по време на кърмене, дозата трябва да се поддържа възможно най-ниска.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Комбинацията от олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид има слабо или умерено влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Рядко може да се появи световъртеж или умора при пациенти, приемащи антихипертензивни средства, което може да наруши способността им да реагират.
Неблагоприятни ефекти
Най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечението с олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид са главоболие (2,9%), замаяност (1,9%) и умора (1,0%).
Хидрохлоротиазид може да причини или влоши хиповолемия, което може да доведе до електролитен дисбаланс (вж. Точка 4.4).
Крайният полуживот на елмесартан варира от 10 до 15 часа след многократно перорално приложение. Стационарно състояние се достига след първите няколко дози и не се наблюдава по-нататъшно натрупване след 14 дни многократно приложение. Бъбречният клирънс е приблизително 0,5-0,7 l/h и не зависи от дозата.
Хидрохлоротиазид не се метаболизира при хора и се екскретира с урината като почти непроменено лекарство. Приблизително 60% от пероралната доза се елиминира като непроменено лекарство в рамките на 48 часа. Бъбречният клирънс е 250-300 ml/min. Крайният елиминационен полуживот на хидрохлоротиазид е 10-15 часа.
Комбинация от олмесартан медоксомил и хидрохлоротиазид
Системната наличност на хидрохлоротиазид намалява с приблизително 20% при едновременно приложение с олмесартан медоксомил, но това леко намаление не е клинично значимо. Кинетиката на олмесартан не се влияе от едновременното приложение на хидрохлоротиазид.
Фармакокинетика при специална популация
Пациенти в напреднала възраст (на 65 или повече години):
AUC на стационарно състояние на олмесартан се увеличава с приблизително 35% при пациенти с хипертония на възраст 65-75 години и с приблизително 44% при пациенти на възраст над 75 години в сравнение с по-младата възрастова група (вж. Точка 4.2).
Ограничените данни показват, че системният клирънс на хидрохлоротиазид е намален както при здрави, така и при пациенти с хипертония в напреднала възраст в сравнение със здрави млади доброволци.
Бъбречна недостатъчност:
При пациенти с бъбречно увреждане AUC на олмесартан в стационарно състояние се увеличава с 62%, 82% и 179% при пациенти с леко, умерено или тежко увреждане в сравнение със здрави индивиди (вж. Точки 4.2 и 4.4).
Полуживотът на хидрохлоротиазид се удължава при пациенти с нарушена бъбречна функция.
Чернодробно увреждане:
След еднократна перорална доза стойностите на AUC на олмесартан са 6% и 65% по-високи при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане в сравнение със здравите контроли. Несвързаната част на олмесартан 2 часа след приложение на здрави пациенти, пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане, е съответно 0,26%, 0,34% и 0,41%. След многократно приложение при пациенти с умерено чернодробно увреждане средната AUC на олмесартан отново е била приблизително 65% по-висока в сравнение със здравата контролна група. Средните стойности на Cmax на олмесартан са сходни при пациенти с чернодробно увреждане и здрави индивиди. Олмесартан медоксомил не е оценяван при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. Точки 4.2, 4.4).
Нарушената чернодробна функция не влияе значително на фармакокинетиката на хидрохлоротиазид.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Токсичният потенциал на комбинацията олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид е изследван в продължение на 6 месеца в проучвания за токсичност при многократни дози при плъхове и кучета.
Що се отнася до всяко отделно вещество и други лекарства от тази група, основните токсикологични целеви органи на тази комбинация са бъбреците. Комбинацията от олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид причинява промени в бъбречната функция (повишаване на серумния уреен азот и серумния креатинин). Високите дози причиняват тубулна дегенерация и регенерация в бъбреците на плъхове и кучета, вероятно чрез промяна на бъбречната хемодинамика (намалена бъбречна перфузия поради хипотония с тубулна хипоксия и дегенерация на тубуларни клетки). Освен това комбинацията от олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид предизвиква намаляване на параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит) и намаляване на сърдечното тегло при плъхове.
Такива ефекти са наблюдавани и при други AT1 рецепторни антагонисти и АСЕ инхибитори и вероятно са индуцирани от фармакологичните ефекти на високи дози олмесартан медоксомил и не са от значение за хората при препоръчваните терапевтични дози.
Проучванията за генотоксичност с комбинацията на олмесартан медоксомил и хидрохлоротиазид, както и с отделните компоненти, не показват данни за клинично значима генотоксична активност.
Канцерогенният потенциал на комбинацията олмесартан медоксомил и хидрохлоротиазид не е проучен, тъй като по време на клинична употреба не са наблюдавани доказателства за значими канцерогенни ефекти между двата отделни компонента на тази комбинация.
Няма данни за тератогенност при мишки или плъхове, изложени на олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид.
Както е вероятно при този клас лекарства, фетална токсичност се наблюдава при плъхове, както се доказва от значително намалено тегло на плода при бременни плъхове, изложени на олмесартан медоксомил/хидрохлоротиазид (вж. Точки 4.3 и 4.6).