tbl 90x20 mg/5 mg (близ. PVC/PE/PVDC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Одобрен текст за решението за разрешение за пускане на пазара на лекарствения продукт, ев. №: 2010/06230-REG
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Dironorm 20 mg/5 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 20 mg лизиноприл (като дихидрат) и 5 mg амлодипин (като безилат).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бели до почти бели, кръгли, двойноизпъкнали таблетки, гравирани с „CF2“ от едната страна и обикновени от другата, с диаметър 11 mm.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония при възрастни.
Dironorm е показан като заместителна терапия за възрастни, чието кръвно налягане се контролира адекватно върху лизиноприл и амлодипин, прилагани в същите дози.
Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната доза е една таблетка на ден. Максималната дневна доза е една таблетка. Тъй като диетата не влияе върху усвояването на лекарството, Dironorm може да се приема със или без храна, напр. преди, по време или след хранене.
Фиксираните комбинации обикновено не са подходящи за започване на лечение.
Dironorm е показан само при пациенти, при които оптималните поддържащи дози лизиноприл и амлодипин са титрирани съответно до 20 и 20%. и 5 mg.
Ако е необходимо коригиране на дозата, може да се обмисли титриране с отделните компоненти.
Пациенти с бъбречно увреждане
За да се определи оптималната начална и поддържаща доза при пациенти с бъбречно увреждане, пациентите трябва да бъдат индивидуално титрувани, като се използва свободната комбинация от лизиноприл и амлодипин.
По време на лечението с Dironorm трябва да се проследяват бъбречната функция, плазмените нива на калий и натрий. В случай на бъбречно увреждане Dironorm трябва да се преустанови и да се замени с лечение с подходящи компоненти. Амлодипин не може да се диализира.
Пациенти с чернодробно увреждане
Не са установени препоръки за дозиране при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане; следователно изборът на дозата трябва да бъде внимателен, започвайки от по-ниския диапазон на дозата (вж. точки 4.4 и 5.2). За да се определи оптималната начална и поддържаща доза при пациенти с чернодробно увреждане, пациентите трябва да бъдат индивидуално титрирани, като се използва свободната комбинация от лизиноприл и амлодипин.
Фармакокинетиката на амлодипин не е проучена при тежко чернодробно увреждане. При пациенти с тежко чернодробно увреждане амлодипин трябва да се започне с най-ниската доза и да се титрира бавно.
Педиатрични пациенти (65 години)
Пациентите в напреднала възраст трябва да се лекуват внимателно.
Няма клинични проучвания на свързани с възрастта промени в профила на ефикасност или безопасност на амлодипин или лизиноприл. Пациентите в напреднала възраст трябва да бъдат индивидуално титрувани, като се използва свободната комбинация от лизиноприл и амлодипин, за да се намери оптималната поддържаща доза.
Противопоказания
Свързани с лизиноприл:
Свръхчувствителност към лизиноприл или към който и да е друг инхибитор на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ).
Анамнеза за ангиоедем, свързан с предишна терапия с АСЕ инхибитори.
Наследствен или идиопатичен ангиоедем.
2-ри и 3-ти триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
Свързани с амлодипин:
Свръхчувствителност към амлодипин или друго производно на дихидропиридин.
Шок (включително кардиогенен шок).
Обструкция на изходния тракт на лявата камера (напр. Високостепенна аортна стеноза).
Хемодинамично нестабилна сърдечна недостатъчност след остър миокарден инфаркт.
Свързани с Dironorm:
Всички противопоказания на отделните компоненти, описани подробно по-горе, се отнасят и за фиксираната комбинация от Dironorm.
Свръхчувствителност към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Когато се използва фиксирана комбинация Dironorm, трябва да се имат предвид предупрежденията за отделните компоненти, описани подробно по-долу.
Свързани с лизиноприл:
Симптоматичната хипотония е рядка при неусложнени пациенти с хипертония. При пациенти с хипертония, приемащи лизиноприл, е по-вероятно да се появи хипотония, ако пациентът има изчерпване на обема, напр. по време на лечение с диуретици, диетично ограничаване на солта, диализа, диария или повръщане или имате тежка ренин-зависима хипертония (вж. точка 4.5 и точка 4.8). Симптоматична хипотония се наблюдава при пациенти със сърдечна недостатъчност със или без свързана бъбречна недостатъчност. Това е най-вероятно да се случи при пациенти с по-тежки степени на сърдечна недостатъчност, както е отразено в употребата на високи дози бримкови диуретици, хипонатриемия или нарушена бъбречна функция. При пациенти с повишен риск от симптоматична хипотония, започването на лечението и коригирането на дозата трябва да бъдат внимателно наблюдавани. Подобни съображения се отнасят за пациенти с исхемична болест на сърцето или мозъчно-съдовата система, при които подчертано спадане на кръвното налягане може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.
Ако възникне хипотония, пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и, ако е необходимо, да му се направи интравенозна инфузия на физиологичен разтвор. Преходният хипотензивен отговор не е противопоказание за по-нататъшни дози, които лесно могат да се прилагат допълнително след повишаване на кръвното налягане с увеличаване на обема.
При някои пациенти със сърдечна недостатъчност, които имат нормално или ниско кръвно налягане, лизиноприл може да бъде допълнително намален. Този ефект се очаква и обикновено не е причина за прекратяване на лечението. Ако хипотонията стане симптоматична, може да се наложи намаляване на дозата или прекратяване на приема на лизиноприл.
Хипотония при остър миокарден инфаркт
U пациенти с остър миокарден инфаркт, при които съществува риск от по-нататъшно тежко влошаване на хемодинамиката след лечение с вазодилататор, лечението с лизиноприл не трябва да започва. Това са пациенти със систолично кръвно налягане от 100 mm Hg или по-малко или пациенти с кардиогенен шок. През първите 3 дни след инфаркта, ако систоличното кръвно налягане е 120 mm Hg или по-малко, дозата трябва да се намали. Ако систоличното кръвно налягане е 100 mg Hg или по-малко, поддържащата доза трябва да бъде намалена до 5 mg или временно до 2,5 mg. Ако хипотонията продължава (систоличното кръвно налягане е по-малко от 90 mm Hg за повече от 1 час), лизиноприл трябва да се преустанови.
Стеноза на аортната и митралната клапа/хипертрофична кардиомиопатия: Както други АСЕ инхибитори, лизиноприл трябва да се използва при пациенти със стеноза на митралната клапа и обструкция на изхода на лявата камера, като напр. Аортната стеноза или хипертрофичната кардиомиопатия трябва да се използват с повишено внимание.
В случай на бъбречно увреждане (креатининов клирънс 6 месеца преди постъпване в проучването) или други документирани атеросклеротични ССЗ (сърдечно-съдови заболявания) (общо 51,5%), диабет тип 2 (36,1%), HDL-C 2. След дози от 0,1 до 0,2 mg/kg, стабилизирани пикови плазмени концентрации на лизиноприл са достигнати за 6 часа и степента на абсорбция на урина е приблизително 28%. Тези стойности са подобни на тези, открити за първи път при възрастни.
Стойностите на AUC и Cmax при деца са в съответствие с тези, наблюдавани при възрастни.
По-възрастните пациенти имат по-висока кръвна картина и по-голяма площ под кривата плазмена концентрация-време (увеличена с приблизително 60 процента) в сравнение с по-младите пациенти.
Амлодипин
След перорално приложение на терапевтични дози, амлодипин се абсорбира добре с пикови нива в кръвта 6-12 часа след дозиране. Абсолютната бионаличност се оценява на 64 и 80%. Приемът на храна не влияе върху бионаличността на амлодипин.
Разпределение и свързване на плазмените протеини
Обемът на разпределение е приблизително 21 l/kg. Проучванията in vitro показват, че приблизително 97,5% от циркулиращия амлодипин се свързва с плазмените протеини.
Биотрансформация и елиминиране
Крайният полуживот на елиминиране от плазмата е приблизително 35-50 часа и съответства на приложението веднъж дневно. Амлодипин се метаболизира в голяма степен в черния дроб до неактивни метаболити с екскреция на 10% от изходното съединение и 60% от метаболитите в урината.
Фармакокинетични свойства при специални групи пациенти
Употреба при чернодробно увреждане
Има много ограничени клинични данни за употребата на амлодипин при пациенти с чернодробно увреждане. Пациентите с чернодробна недостатъчност имат намален клирънс на амлодипин, което води до по-дълъг полуживот и увеличение на AUC от приблизително 40-60%.
Времето за достигане на пикови плазмени концентрации на амлодипин е подобно при пациенти в напреднала възраст и по-млади хора. При пациенти в напреднала възраст клирънсът на амлодипин има тенденция към намаляване с последващо увеличаване на AUC и полуживот на елиминиране.
Увеличението на AUC и елиминационния полуживот при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност е очаквано при пациенти в изследваната възрастова група.
Проведено е популационно фармакокинетично проучване при 74 деца с хипертония на възраст от 1 до 17 години (с 34 пациенти на възраст от 6 до 12 години и 28 пациенти на възраст от 13 до 17 години) с амлодипин в дози между 1,25 и 20 mg, прилагани веднъж или два пъти дневно. При деца на възраст от 6 до 12 години и при юноши на възраст от 13 до 17 години, типичният перорален клирънс (CL/F) е съответно 22,5 и 22,5. 27,4 л/ч при момчета и 16,4 респ. 21,3 л/ч при момичета. Наблюдава се голяма вариабилност в индивидуалната експозиция. Данните, съобщени при деца под 6-годишна възраст, са ограничени.
Фиксирана комбинация
Не са съобщени фармакокинетични взаимодействия между лекарствата Dironorm. Фармакокинетичните параметри (AUC, Cmax, tmax, полуживот) не се различават от наблюдаваните след отделно приложение на отделните компоненти.
Храната не влияе върху стомашно-чревната абсорбция на Dironorm.
Предклинични данни за безопасност
Не са провеждани предклинични проучвания с комбинацията от лизиноприл-амлодипин.
Свързани с лизиноприл
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за обща фармакология, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал.
Доказано е, че АСЕ инхибиторите като клас предизвикват неблагоприятни ефекти върху по-късното развитие на плода, което води до смърт на плода и вродени ефекти, засягащи предимно черепа. Съобщава се също за фетотоксичност, забавяне на вътрематочния растеж и открит артериален дуктус. Смята се, че тези аномалии в развитието се дължат отчасти на директния ефект на АСЕ инхибиторите върху феталната ренин-ангиотензинова система и отчасти на исхемията, дължаща се на хипотонията на майката и намаления кръвоток на фетално-плацентарния кръвоток и снабдяването на плода с кислород/хранителни вещества.
Свързани с амлодипин
Проучванията за репродукция при плъхове и мишки показват забавено раждане, продължително раждане и намалена преживяемост на малките при дози приблизително 50 пъти максималната препоръчителна доза при хора, изчислена на база mg/kg.
При плъхове и мишки, които са получавали храна амлодипин в продължение на 2 години при дози, изчислени при дневна доза от 0,5; 1,25 и 2,5 mg/kg/ден, не предоставят доказателства за канцерогенност. Най-високата доза (подобна при мишки и два пъти * максималната препоръчителна клинична доза от 10 mg/ден при плъхове на mg/m 2) е близка до максимално поносимата доза при мишки, но не и при плъхове.
Проучванията за мутагенност не разкриват никакви ефекти, свързани с лекарството на ниво ген или хромозома.
За плодовитост на плъхове, амлодипин, прилаган в дози до 10 mg/kg/ден (8 пъти * максималната препоръчителна доза при хора от 10 mg/ден, изчислена на база mg/kg) (мъже за 64 дни и жени за 14 дни преди това до чифтосване) не е имал влияние. В друго проучване при плъхове, при което мъжете са били лекувани с амлодипин безилат в продължение на 30 дни в дози, сравними с дози при хора, изчислени на база mg/kg, намалява нивата на фоликулостимулиращ хормон и тестостерон, както и намалява плътността на сперматозоидите и зрелите сперматозоиди брой, бяха наблюдавани и клетки на Сертоли.
* Въз основа на теглото на пациента от 50 кг.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
Микрокристална целулоза, натриев нишестен гликолат (тип А), магнезиев стеарат.
6.2 Несъвместимости
6.3 Срок на годност
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява над 25 ° C.
Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина и влага.
6.5 Данни за опаковката
30 или 90 таблетки в бяло, PVC/PE/PVDC/Al блистери в картонена кутия.
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Гедеон Рихтер АД.
Gyömrői út 19-21,
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
10. ДАТА НА РЕВИЗИЯ НА ТЕКСТА