Да, тази година през май минаха четири години, откакто ме „хванаха отзад“, като завърших с неврохирургия на операционната маса с диагнозата „изскочи плоча“. Какъв беше курсът и как се разви ситуацията по отношение на моето хоби на колоездене? Ще се опитам да обобщя частична информация от отделни статии и настоящата ситуация четири години след операцията на лумбалната плоча L5S1.
Имах първите сериозни индикации, че „нещо се случва“ през ноември година по-рано. Почувствах доста силна бодлива болка в задната част на коляното в десния крак. Може би дори бях крив. Изненадващо спечелих много от дългата разходка в Леднице от парка на замъка до Янув Храд и обратно, когато на връщане разбрах, че коляното ми вече не ме боли и вече ходя нормално.
Също така се опитах да пречупя леката болка в задната част на коляното, като се разхождах из града в края на април 2011 г. След три дни вече усещах болка в дясната тазобедрена става, така че не можех да седя правилно и взех един ден на работа, предполагайки, че ми е достатъчно за почивка. На следващата сутрин обаче отидох при окръжния лекар, който според описанието на болката в бедрата и коленете веднага ме изпрати при невролог със съмнение за изскочила плоча. Протестирах, че гърбът не ме боли и ако тогава само за ден-два и след това мине, че боли болката в тазобедрената става.
Неврологът ме прегледа, направи ми КТ и след това ме изпрати на ядрено-магнитен резонанс, тъй като КТ вече беше показал правилността на първото впечатление. Табелката с надпис L5S1 се изскача, достатъчно. Дори голяма част се отделя от плочата и притиска нерва на десния крак към гръбначния мозък, което причинява много силна болка. Беше почти невъзможно да се ходи, да се седи по същия начин и да се лежи само в определени позиции, бяха необходими силни болкоуспокояващи до спешната операция за неврохирургия през май 2011 г.
Почти веднага след операцията на гръбначния стълб болката изчезна. Но трябваше да започна да се уча отново да ходя, лекарите не ме оставяха да седя няколко седмици, научих това постепенно през следващите няколко седмици. Прекарвах по няколко часа на ден за укрепване на гърба, корема, раменете и краката. И той вървеше. Първо около апартамента, след това около жилищната сграда с ескорт. Може би благодарение на доброто състояние на колоезденето, с лекота се справих с упражнението и вместо предписаните 100 метра ежедневни разходки в болницата, успях половин километър, за изненада на рехабилитационната сестра 😀
В началото разходките бяха проблематични, не можех да гледам в различна посока, когато ходех, отколкото щях, сякаш бях малко дете, на колебливи крака. По време на лоша стъпка (крив тротоар, неравности) винаги усещах остра болка в лумбалната част на гръбначния стълб. Можех да кашлям или кихам само когато се държа за някого или нещо, иначе губех сили и падах на колене.
Редовните упражнения и разходките дадоха плодове, в края на лятото успях да отида на почивка до Микулов и внимателно ръководех похода до миналото Леднице 😉 Следващата година внимателно изкарах първите петнадесет километра с колело!
Имах солидно планинско колело и най-болезнено беше преминаването на „щорите“ на кръстовището, както и дупките по пътищата. Научих се да гледам отблизо пред себе си и да се изправям навреме на педалите, за да не ми седне дупето на седлото. След зимната пауза опитах отново и изминах хиляда километра и на следващата пролет си купих нов мотор 😉 С амортизирана предна вилка.
Колоездене след операция на плоча
Преди не смеех да инвестирам в нов мотор, защото не беше ясно дали ще мога да го карам. Според това, което прочетох в интернет, някои хора се оплакват от болката си след шофиране, докато други хвалят колко добре се възползват от шофирането.
Разбира се, говорих с моя лекар за моите велосипедни пътувания и от самото начало ходих на контролни прегледи през пролетта и есента, сега само през есента, за да съобщя колко добре беше 😉 Само за първото изкачване до минарето „забравих“ "да му кажа 😀 Мисля, че е доволен от това колко добре се развива състоянието ми след операцията (клапа, клапан, дървена клапа).
Карам доста прилични разстояния и височиномери, особено в края на лятото, когато вече съм в добра форма. Преглед на маршрутите, които вече съм преминал, може да се намери в мрежата. От 60 до 80 километра, от 600 до хиляда метра надморска височина. На планинско колело. По-силните гуми обаче по-добре поемат ударите. И сега карам пружиниран велосипед. Имах високи дълги кочове, монтирани на кормилото, така че мога да държа кормилото в три позиции, за да отпусна гърба си по време на шофиране.
Имам огледало за обратно виждане на левия си овен, така че имам преглед на трафика зад себе си и не трябва да се обръщам, което може да бъде неприятно или дори болезнено.
За велосипедни пътувания използвам най-вече асфалтови пътища, най-често втори и трети клас или горски пътища. Понякога шофирам по чакъл или полски път, изключително каменист път или чакъл. Въпреки че трябва да кажа, че понякога държавният път може да бъде по-разбит от поляна. Не се возя в горите или надолу, не прескачам препятствия. Винаги седя докато шофирам. Няколко пъти се опитвах да се измъкна от седлото и да използвам тежестта на тялото си при изкачването, всеки път, когато гърбът ме болеше в областта на бедрата този ден. Така че ще опитам отново след една година 😉 Проблемът е и избутването на мотора нагоре, ако има ситуация, че вече нямам сили и имам нужда от почивка, по-скоро ще спра и ще стоя, отколкото да натисна мотора.
Накратко, оперираният гръбначен стълб все още е чувствителен към определени видове стрес, въпреки че трябва да призная, че всичко се е подобрило значително през годините. Първата година бях невъзможна, втората всичко само внимателно и сега много пъти не осъзнавам, че вече не съм това, което бях и че трябва да внимавам за някои движения. През годините по някакъв начин свикнах да избягвам движенията, които ме нараняват и да стоя, да ходя или да се движа, за да не претоварвам гръбнака си. Дори се озовах да извървя няколко стъпки тук-там за четвъртата година след операцията L5S1, което беше невъзможно една година след операцията поради болка. Оказва се, че огромната предпазливост, особено първата и втората година от операцията и честата почивка през деня в леглото, дава плодове.
След операция на гръбначния стълб започнах да нося функционално облекло за колоездене. Дотогава обикновено се возех по къси панталонки и тениска, която често изпотявах, но винаги носех една чиста и суха. Тъй като лекарите категорично ме предупредиха срещу настинка на гърба, купих първо две, а след това и други функционални жилетки, тениски и якета и трябва да призная, че ги карам много добре и въпреки че понякога се изпотявам, те напълно отвеждат потта и Не ми е студено на гърба.
Също така купих първо един, а след това и други велосипедни панталони с гел стелка под дупето. Имам топли дълги, три четвърти и къси за лятото, така че ги избирам според температурата навън. Вложката с гел поема значително удари отзад от седлото в случай на неравности, но както вече писах, ако видя разбит път, се вдигам на педалите, така че да не съм в пряк контакт с седлото и да получа пълна рана на гърба.
Купувам тениски и панталони за колоездене в Lidla, те ми подхождат и ще продължат повече от две години в моя начин да ги използвам. И те са на добра цена, така че мога да имам повече. Използвам и ръкавици, обикновено къси без пръсти, но те издържат един сезон, но значително помагат да се поемат удари по ръцете от предното колело, въпреки че с новия велосипед с пружинирана вилица няма толкова много. Тъй като благодарение на топлите панталони и якета можем да яздим дори когато температурата падне до 10 градуса, купихме цели топли ръкавици и разбира се широки ленти за глава, за да предпазим главата и ушите и капачките под каски 😉
Не мисля за мотор с пълно окачване, но може би ще пробвам с окачена седалка. Само за да не се люлее повече и по този начин натоварването на лумбалната част на гръбначния стълб, отколкото при фиксирана седалка. Задавам височината на седлото малко по-ниска, отколкото би била оптимална за височината ми, но в това положение карам добре и освен това харесвам наклона на гърба си над кормилото. Ако имах регулируемо стъбло, вероятно щях да го повдигна малко по-нагоре. Така че аз карам колело след операция на гръбначния стълб и се надявам, че ще карам дълго време.