Когато се разделяме, ние даваме частица от себе си
Наскоро бях очарована от снимка на малко черно момче с големи, дълбоки, тъмни очи във Facebook. Текстът за снимката беше още по-трогателен. Момчето нямаше какво да яде, но когато получи две близалки, подаде една на фотограф, който искаше да го заснеме на снимката.
По време на Великия пост ние възприемахме фразата повече от всякога споделям. Това малко момче също го имаше в кръвта си.
По време на неделна разходка сред пробуждащата се пролетна природа, аз също се насладих на един начин да споделя. Имах възможността да споделя с децата, внуците и цялото семейство времето, прекарано заедно, което някак си нямаме името. Когато обаче го дарихме един на друг, споделихме го, прекарахме красиви моменти заедно, чувствахме се изключително лесно и щастливи. Завършихме деня с обща молитва и бяхме готови да преодолеем всички клопки на следващите дни заедно с мир.
Първоначално исках да напиша нещо весело, забавно. В края на краищата, след онези трудни предизборни дебати, които често разделяха дори добрите приятели и бяха много трудни за моя вкус, нещо подобно се оправи. Но тези мои думи, вдъхновени от прекрасни детски очи, всъщност са радостни. И за това става въпрос. Направете живота по-щастлив един с друг.
Мария Деметерова
Президент на католическото женско движение на Словакия, координатор на проекта „Спаси живота“