Тазовата болка е един от най-често срещаните здравословни проблеми при жените в детеродна възраст. Ние считаме тазовата болка за болка, която се намира в долната част на корема, вероятно също и в лумбалната област, но никога само в самия лумбален регион. Черепно не надвишава равнината на spinae илиационна мравка. sup. Диференциалната диагноза на остра тазова болка включва акушерски, гинекологични, хирургични и урологични причини. Една от причините може да бъде разкъсването на кистата на яйчника.
Незлокачествените тумори на яйчниците образуват много хетерогенна група, която включва фалшиви тумори, кисти и истински доброкачествени тумори. Най-честите причини за болка, свързана с резистентност на яйчниците, са руптура на киста и усукване на придатъка.
Етиология
Клинична картина
Обикновено туморите на яйчниците растат безсимптомно за по-дълъг период от време поради свободното им поставяне в коремната кухина. Симптомите често се появяват, когато са свръхголеми, което се проявява чрез уголемяване на корема (т.нар. Синдром на малка пола) или тяхната хормонална активност, което се проявява чрез нередовно кървене, признаци на естрогенизация или вирилизация или като остро коремно събитие при разкъсване, хемоперитонеум или торзия 5). Жените често съобщават само за неспецифични симптоми като нередовна лека болка в корема или долната част на корема, увеличаване на коремния обем, подуване на корема, полакиурия, уринарна инконтиненция, бързо настъпване на ситост, затруднено хранене (1).
Болката, свързана с разкъсването на фоликула на Graaf, се нарича овулаторна болка, не е със силна интензивност, коремното кървене е слабо и обикновено спира. Кистите на жълтото тяло са потенциален източник на патологично свръхпроизводство на прогестагени. Те могат да бъдат асимптоматични, но могат да причинят дисменорея или дисфункционално кървене (2). При разрушаване на жълтото тяло кървенето може да бъде по-силно и да доведе до хемоперитонеум с признаци на шок. Когато кистата се разкъса, пациентът обикновено изпитва внезапна силна болка, слабост и гадене (1).
Пациентът понякога характеризира болката „сякаш са я наръгали с нож“. Появата на болка често се предшества от обида, напр. съжителство. В усукването на придатъците, най-често патологично изменено от кистата, пациентът изпитва тъпа постоянна болка. Хипоксична болка възниква, когато удушените съдове, снабдяващи придатъците, са свити. Болката е неравна, принуждавайки пациента да потърси облекчение (6). При възрастна жена аднексалната торзия се случва като внезапно коремно събитие с внезапна коремна болка, гадене, студена пот, колапс, ускорен пулс, напрежение на коремната стена, дразнене на перитонеума, спиране на чревната перисталтика (7). Синдромът на поликистозните яйчници се проявява чрез хирзутизъм, акне, андрогенна алопеция, себорея, олигоменорея, галакторе, ановулаторен стерилитет (8).
Диагностика
Диференциална диагностика
Диференциалната диагноза на аднексална резистентност включва доброкачествени и злокачествени находки от гинекологичен и негинекологичен произход. Негинекологичните включват чревна инвагинация, дивертикулит, болест на Crohn, мезентериален лимфаденит, механичен или неврогенен (паралитичен или спастичен) илеус. Пиелонефрит, тазов тромбофлебит и аневризми също трябва да бъдат изключени. Трябва да помислим и за извънматочна бременност или аборт (13).
Границата между доброкачествен тумор, потенциално злокачествен тумор, граничен тумор, предракова лезия и ясно злокачествен тумор е много размита при тумори на яйчниците (5). Ултразвуковото изследване от опитен сонограф е най-точният диагностичен метод при диференциалната диагноза на доброкачествени и злокачествени тумори на яйчниците и достига точност от 92% (14). Специфична ултразвукова диагноза може да бъде поставена с чувствителност 80-86% и специфичност 94-100% за повечето кисти (15).
Заключение
За разлика от доброкачествените кисти, ракът на яйчниците е злокачественият тумор с най-висока смъртност, като само 15% от случаите са диагностицирани в ранен стадий (20). С развитието на молекулярните технологии е установено, че повече от 90% от туморите на яйчниковия епител са клонални заболявания. Мутациите в гените BRCA1 и BRCA2 са от най-голямо клинично значение за практиката. Жените с двете мутации имат 10 до 20 пъти по-голям риск от рак на яйчниците и гърдата през целия живот в сравнение с останалата част от населението (21). Индикацията за изследването се извършва от генетик въз основа на клинична консултация и подробна фамилна анамнеза, изследването има смисъл при жена, която има поне 10 процента вероятност да има мутация в гена BRCA1 или BRCA2 (22) .