Одобрен текст за решение за промяна, идентификационен номер: 2017/06931-ZME
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Хепарин натрий 5000 IU в 1 ml инжекционен разтвор.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър, безцветен, изключително леко жълт инжекционен разтвор, без механични примеси.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Профилактика и терапия на всички форми на тромбоза и тромбоемболия от всякаква локализация във венозната и артериалната система, особено дълбока венозна тромбоза, белодробна емболизация, започване на антикоагулантна терапия преди перорални антикоагуланти, при някои форми на дисеминирана вътресъдова коагулация, където прагупатията е за формиране на микротромби, някои форми на миокарден инфаркт (напр. предотвратяване на системна емболизация при големи предни трансмурални инфаркти с аритмия), предотвратяване на нестабилна стенокардия, инсулт (повтаряща се тромбоза) и преходна исхемична атака, предотвратяване на съсирването на кръвта по време на диализа и други интервенции, коронарна артерия байпас, перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика, допълнение към тромболитична терапия за предотвратяване на повторно запушване на отворени съдове, m. Kawasaki, приготвяне на несъсирващи се кръвни проби за лабораторни и трансфузионни цели.
Може да се използва и за лечение на деца.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Heparin Drugs инжекционен разтвор се прилага подкожно и интравенозно. Не се препоръчва интрамускулно приложение поради възможността за образуване на хематом. Други лекарства не трябва да се прилагат чрез мускулна инжекция при хепаринизирани пациенти.
Дозите се индивидуализират според естеството на заболяването и състоянието на пациента.
Подкожната употреба се използва главно за профилактика на:
Профилактика на тромбоемболични заболявания: администриран s.c. в доза от 2 до 3 пъти 5000 IU дневно без лабораторен контрол. Тук ефектът се проследява клинично, евентуално може да се наблюдава подобрение на перфузията на органи (увеличаване на диурезата, повишаване на рО2 и др.). Въпреки това, при пациенти с по-висок риск от тромбоза може да се препоръча контрол на aPTT с корекция на дозата, дори и с профилактика, така че дозовият диапазон да е между 1,2 и 1,3 контроли.
В лечение на остра тромбоза В случай на подкожно приложение на хепарин, дозата се контролира в зависимост от количеството на аРТТ.
В началото лечение на тромбоемболични заболявания стандартната процедура е да се даде болус от 5000 - 10 000 IU хепарин i.v. и в последваща непрекъсната инфузия от приблизително 1000 IU/час. Начална доза от u възрастни и деца в зависимост от теглото на пациента: 18 - 20 IU/kg телесно тегло на час. След това тази доза се коригира нагоре или надолу според aPTT контролите, така че стойността им да е между 1,5 и 2,5 контроли. Първоначално се правят кръвни проби за aPTT на интервали от 6 часа, докато терапевтичният обхват бъде достигнат и стабилизиран. Освен това, aPTT контролите се вземат веднъж дневно, освен ако дозата не се промени.
Съдова хирургия: Препоръчва се интравенозна капкова инфузия от 20 000 IU хепарин на 1000 ml инфузионен разтвор със скорост 15-25 капки в минута.
Хемодиализа: За обща хепаринизация 10 000 IU i.v. и 3000 - 5000 IU i.v. според контрола на съсирването в средствата за изпълнение. Може също да се дава непрекъсната инфузия на 20 000 IU/100 ml инфузионен разтвор. При възрастни хора е препоръчително да се намали дозата на хепарин.
Всяко преминаване към перорални антикоагуланти трябва да се прави, за да не се прекъсва ефективната антикоагулантна терапия. Следователно пероралният препарат се прилага едновременно с хепарин и той се прекратява само след достигане на терапевтично ефективни дози перорален антикоагулант (обикновено изисква 2-4 дни едновременно приложение).
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към хепарин или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, състояния с активно кървене, тромбоцитопения, пурпура, кръвоизлив или съмнение за риск от кървене при пациенти с хемофилия, подостър бактериален ендокардит, язва на стомаха или дванадесетопръстника, варикоза на хранопровода, езофагеална варикозна хипертония, хипертония при състояния с тежко чернодробно или бъбречно увреждане, при пациенти с неотдавнашна операция на място, където има повишен риск от кървене (например по време и след операция на мозъка, гръбначния стълб и очите), лумбална пункция и регионална анестетична блокада и активна туберкулоза, аборт и рак, ако е източник на кървене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Хепариновите лекарства за инжекции се разреждат само във физиологичен разтвор или 5% глюкоза. Разтворите на хепарин във физиологичен разтвор и 5% глюкоза са стабилни за 24 часа. Несъвместимостите са изброени в съответния параграф.
Тъй като хепаринът е от животински произход, той трябва да се използва с повишено внимание при страдащите от алергия и тук се препоръчва тестване на дозата.
Хипоалдостеронизъм може да възникне при пациенти с диабет или бъбречна недостатъчност, лекувани с хепарин, поради което по време на лечението се препоръчва по-често проследяване на калия.
Метилпарабен може да причини алергични реакции (вероятно забавени) и по изключение бронхоспазъм.
Мониторинг на броя на тромбоцитите
Броят на тромбоцитите трябва да се определи преди започване на лечението и след това два пъти седмично. Ако е необходим по-дълъг период на лечение, този мониторинг трябва да се следва поне през първия месец. След това време наблюдението може да се извършва по-рядко.
Съобщени са случаи на тромбоцитопения, включително смъртни случаи. Тези случаи могат (или не) да са свързани с артериална или венозна тромбоза и лечението трябва да бъде спряно. Тази диагноза трябва да се има предвид в следните случаи:
- тромбоцитопения;
- всяко значително намаляване на броя на тромбоцитите (с 30-50% спрямо изходното ниво);
- влошаване на първоначалната тромбоза по време на лечението;
- тромбоза, възникнала по време на лечението;
- дисеминирана вътресъдова коагулация.
Ако се появи тромбоцитопения при стандартно лечение с хепарин, трябва да се обмисли заместване с хепарин с ниско молекулно тегло, ако е необходимо продължаване на лечението с хепарин. В този случай наблюдението трябва да се извършва поне всеки ден и лечението трябва да се прекрати възможно най-скоро: първоначалната тромбоцитопения продължава след заместването.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Ефектът на хепарина се засилва от перорални антикоагуланти и вещества, влияещи върху агрегацията на тромбоцитите, като ацетилсалицилова киселина, фенилбутазон, ибупрофен, индометацин, дипиридамол. Други лекарства, влияещи върху хемокоагулацията като декстран, тромболитични ензими, напр. стрептокиназа, високи дози пеницилини и някои цефалоспорини, някои контрастни вещества и аспарагиназа също повишават риска от кървене. При лабораторни изследвания може да настъпи преходно повишаване на серумните аминотрансферази. Резултатите от контрола на пероралната антикоагулантна терапия също могат да бъдат модифицирани чрез действието на хепарин върху протромбина.
Възможно е да се получат фалшиво намалени нива на холестерол, повишени нива на глюкоза и неправилни резултати от теста за бромосулфофталеин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Въпреки че хепаринът не преминава през плацентата, той трябва да се използва при бременни жени само в ясно посочени случаи и с изключително внимателно наблюдение на пациента; тук хепаринът е по-подходящ от пероралните антикоагуланти, които могат да причинят фетални малформации. Хепаринът по време на бременност увеличава риска от спонтанен аборт, преждевременно раждане или мъртво раждане.
Няма клинични проучвания с хепарин по отношение на фертилитета.
По време на лечението с хепарин е възможно кърмене.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Способността за шофиране и работа с машини не се влияе от приема на това лекарство.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Следващата таблица обобщава хепариновите нежелани реакции според системния орган клас MedDRA с честота на поява: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до 1/1000 до 1/10 000 до 1)
Нарушения на имунната система
локализирана или генерализирана свръхчувствителност
Нарушения на ендокринната система
Нарушения на метаболизма и храненето
повишени свободни мастни киселини
Нарушения на нервната система
хеморагични прояви на различни места, включително смъртни случаи, много по-често при пациенти с други рискови фактори
кървене 2)
повишено кръвно налягане
тромбоемболично заболяване 1)
Стомашно-чревни разстройства
Хепатобилиарни нарушения
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
алопеция, кожна некроза (възникваща или на мястото на инжектиране, или по-далеч от мястото на инжектиране), предшествано от пурпура или изтичащи или болезнени еритематозни петна, със или без системни симптоми. В този случай лечението трябва да бъде спряно незабавно.
Мускулно-скелетни нарушения a
остеопороза 3)
Общи нарушения и състояния на мястото на приложение
приложение на мястото на приложение (рядко до некроза)
1) Броят на тромбоцитите трябва да се наблюдава при всички пациенти, лекувани с хепарин за повече от няколко дни (за предпочитане ежедневно). Ако се развие тромбоцитопения, хепарин трябва да се преустанови. Тромбоцитопенията се дължи или на пряко действие на хепарин, или на имунопатологичен механизъм. Обикновено тази тромбоцитопения се появява на 5-ия или по-късния ден от приложението на хепарин. Парадоксално, но пациентите с този синдром развиват тромботични усложнения, т.нар синдром на бял тромб, които са най-вероятно причинени от продължаващо активиране на тромбоцитите in vivo. Тромбоемболичното заболяване, за което се смята, че се причинява от хепарин, трябва да се лекува чрез спиране на хепарин и, ако е клинично оправдано, чрез приложение на перорални антикоагуланти, фибринолитици или антитромбоцитни средства.
3) Дългосрочно приложение на остеопороза със спонтанни фрактури в резултат на колагенолиза.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От медицинските специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция на националния център за докладване, изброен в приложение V.
4.9 Предозиране
Усложненията на кървенето могат да се появят дори при правилната дозировка, лечението им е изброено в раздела "Странични ефекти".
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Антикоагуланти, хепарин
ATC код: B01AB01
Хепаринът, естествен антикоагулант, е хетерогенна смес от сулфонирани мукополизахариди. Той се произвежда от мастоцити в тъканите на бозайници и има антикоагулантни ефекти in vivo и in vitro. Биологичната активност на хепарина се обуславя от наличието на плазмен антитромбин III. Той инхибира протеолитичното действие на активирани фактори на съсирването, по-специално тромбин и активиран фактор X, и чрез образуване на стабилни еквимоларни комплекси с тях. Хепаринът ускорява производството им около 1000 пъти. Действието на хепарина блокира няколко етапа на процеса на коагулация и предотвратява превръщането на фибриногена във фибрин. Хепаринът също влияе върху функцията на тромбоцитите и има антилипемичен ефект - ускорява изчистването на постпрандиалната липемия чрез освобождаване на липопротеинова липаза от тъканите.
Хепаринът няма фибринолитична активност.
5.2 Фармакокинетични свойства
Хепаринът действа веднага след интравенозно приложение, след подкожно приложение за 20 до 60 минути с голяма интериндивидуална вариабилност, той се свързва в голяма степен с плазмените протеини. Полуживотът е приблизително 1 час след интравенозно приложение и приблизително 2 часа след подкожно приложение. Леко се удължава при бъбречно увреждане, съкращава се при белодробна емболия и може да намали или увеличи чернодробните лезии.
Хепаринът се поема от RES.
Хепаринът не преминава плацентарната бариера и не се екскретира в кърмата.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Дългогодишният световен опит с човешки хепарин надмина старата и непълна информация от клиничните изпитвания. Използва се от 40-те години на миналия век.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
метил парабен, вода за инжекции
6.2 Несъвместимости
Хепаринът е несъвместим с хидрокортизон, стрептомицин, цефалоридин, тетрациклин, прометазин, хлорпромазин.
6.3 Срок на годност
Може да се използва 28 дни след първата доза.
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява над 25 ° C, защитено от светлина.
Доказана е химическа и физическа стабилност при употреба в продължение на 28 дни при 25 ° C (т.е. с помощта на стерилна игла през гумена запушалка).
От микробиологична гледна точка продуктът може да се съхранява 28 дни при стайна температура след първата употреба
6.5 Данни за опаковката
Бутилка с гумена запушалка и метална капачка, перфорирана, хартиена кутия, писмена информация за потребителя.
Размер на опаковката: 1 бутилка от 10 ml (50 000 IU) или 1 бутилка от 5 ml (25 000 IU)
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
За подкожно и интравенозно приложение.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Zentiva k.s., U kablovny 130, 102 37 Прага, Чехия
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
Дата на първа регистрация: 30 декември 1969 г.
Дата на последно подновяване: 28 ноември 2006 г.