калкулатор [лат.] - еднозначно електронно изчислително устройство, предназначено да извършва математически операции, което за разлика от компютър не е в състояние да модифицира собствените си програми. Предшественикът на калкулатора е калкулатор (калкулатор; изчислителна машина) - механично устройство, предназначено за събиране, изваждане и ограничен диапазон от други логически операции. Произходът му датира от античността, когато абакусът е бил използван за броене, състоящ се от дървени или глинени плочи, в които са били поставяни камъни (латински калкули; оттам и името), изразяващи единици от съответния ред. Абакус е разработил броячи с топки върху конци, жици или пръти, с единици, вече изразени през Средновековието с помощта на плочи (латински върхове), изобразяващи съответните числа, а писането на числа с римски цифри постепенно е заменено с арабски цифри. Общото използване на брояча продължи до средата на 20-ти век. (една форма на абакус е брояч на топки, използван като учебно помагало през първите години на основното училище).

калкулаторна

През 1614 г. шотландският математик Дж. Нейпир публикува математически метод (→ логаритъма на Нейпир), чрез който операциите по умножение и деление се превръщат в операции на събиране и изваждане и на базата на 1617 той конструира абакус (т.нар. наречени кости на Нейпир), която стана много популярна и се използва до 60-те години. Методът на Нейпир е използван през 1622 г. от британските математици Уилям Оудред (* 1574, † 1660) и Едмънд Гунтер (* 1581, † 1626) за изграждане на плъзгащ се логаритмичен владетел, който през 1850 г. френският артилерийски офицер Виктор Майер Амеде Манхайм (* 1831, † 1906), допълнен с плъзгащ се указател. (В тази форма логаритмичната линийка се използва до 70-те години).

калкулатор [лат.] - еднозначно електронно изчислително устройство, предназначено да извършва математически операции, което за разлика от компютър не е в състояние да модифицира собствените си програми. Предшественикът на калкулатора е калкулатор (калкулатор; изчислителна машина) - механично устройство, предназначено за събиране, изваждане и ограничен диапазон от други логически операции. Произходът му датира от античността, когато абакусът е бил използван за броене, състоящ се от дървени или глинени плочи, в които са били поставяни камъни (латински калкули; оттам и името), изразяващи единици от съответния ред. Абакус е разработил броячи с топки върху конци, жици или пръти, с единици, вече изразени през Средновековието с помощта на плочи (латински върхове), изобразяващи съответните числа, а писането на числа с римски цифри постепенно е заменено с арабски цифри. Общото използване на брояча продължи до средата на 20-ти век. (една форма на абакус е брояч на топки, използван като учебно помагало през първите години на основното училище).

През 1614 г. шотландският математик Дж. Нейпир публикува математически метод (→ логаритъма на Нейпир), чрез който операциите по умножение и деление се превръщат в операции на събиране и изваждане и на базата на 1617 г. той конструира абакус (т.нар. Кости от Нейпир), която стана много популярна и се използва до 60-те години. Методът на Нейпир е използван през 1622 г. от британските математици Уилям Оудред (* 1574, † 1660) и Едмънд Гунтер (* 1581, † 1626) за конструиране на плъзгащ се логаритмичен владетел, който през 1850 г. френският артилерийски офицер Виктор Майер Амеде Мангейм (* 1831, † 1906), допълнен с плъзгащ се указател. (В тази форма логаритмичната линийка се използва до 70-те години).