работата

На пръв поглед изглеждаше като класически роман. Младият неопитен сингъл е влетял в възрастен, добре изглеждащ и женен мъж. Но никога не съм имал амбицията да разваля нечий брак. Веднага щом се присъединих към компанията, Стано ме закачи като клещи. Трудно му беше да устои. Последното нещо, което исках, беше да разруша репутацията си по време на изпитателен срок.

Разбрах след половин година, че Стано подаде молба за развод. Не заради мен, бракът на Стан по-дълго беше в руини. Нямах причина да продължа да играя недостъпно. Харесвах Стан, точно както го привличах. Бях малко уплашен от това, което биха казали колегите, и особено от това как началниците ни ще се отнасят с нас. В продължение на осем месеца се опитвахме да запазим всичко в тайна. Но беше много уморително. Накрая напуснах да се състезавам и Стано продължи кариерата си.

И така кариерата му започна обещаващо. Пожелах го. Помогнах му с английския, който погребваше. Подготвих материали за презентации, коригирани текстове. По принцип, в допълнение към работата си, работих като асистент вечер и през почивните дни за Устава. Приех го като инвестиция в нашите отношения. Уставът за повишение беше малко от моето повишение. Увеличената заплата отиде в общата каса. Стано напреднал, аз също исках да се преместя някъде в работата си. Това означаваше, че и двамата прекарвахме твърде много време в робота, но го компенсирахме през почивните и празничните дни.

Когато най-накрая започнах да просперирам, Стано ревнуваше. Отначало не му давах много тежест, мислех, че отне само време. Но когато най-накрая бях назначен за първия си асистент и Стано подигравателно каза, че вероятно не мога да правя нещата навреме и сам, бях трогнат. Самият той също имаше помощник. Но той обясни това, като каза, че е твърде зает, за да мисли за всичко.

Имаше и други неща, които ме натъжаваха. Когато клиентът похвали моята презентация, според Стан клиентът не разбра моята интерпретация, така че, разбира се, той ме похвали, нека не изглежда глупав. Когато шефът ми даде коледни награди в края на годината, Стано ме охлади с думите, че ако не ме познава, смята, че съм го обяснил.

Виждал съм, че отношенията ни слизат във водата. Но колкото повече ме разпитваше, толкова повече време прекарвах на работа, опитвайки се да му докажа, че съм толкова добър, колкото и той. Досега Стано прекарваше все повече време в офиса по съвсем друга причина. С млада дама, която се присъедини към компанията на същото място, както и аз някога, тя за съжаление нямаше същите ценности и принципи като мен.

Не беше трудно да се открие изневярата му. Беше будилникът, от който толкова се нуждаех. Най-накрая се преместих да се разделя. Стано се стресна, той молеше, нека се опитаме да оправим отношенията си. И двамата се отпуснахме на работа, прекарахме повече време заедно, по-заинтересовани един от друг.

Всичко беше наред, докато изглеждаше, че съм повишен в работа. В Устава егото му отново се чу, крещейки, че той все още е мъж, той трябва да е по-добрият и по-успешен. За това помогна друг непознат, чрез когото той утвърди мъжествеността си. Но следващата афера на Стан не беше ясна. Аз съм практичен човек и имам нужда от доказателства за всичко. Въпреки това не намерих съобщение по телефона или нещо подобно. Предпочитах да затворя очи и да вярвам, че не е нищо.

Накрая братът на Стан ми отвори очите. Трябваше да замина в чужбина за обучение. Стано беше взривен месец преди да замина, той все още имаше намеци, че просто отивам там, за да се насладя. Така той плати за почивка край морето по това време, за която взе и брат си. Бях доволен, надявах се, че морето, жегата и останалата част от устава ще бъдат от полза.

След завръщането си братът на Стан ме срещна и макар да беше наясно, че Стано ще се обиди от него и няма да говори с него, той трябваше да дойде и да ми каже как изглежда тяхната ваканция. Съпругът ми резервира два апартамента. Един за тях и един за брат ми, въпреки че трябваше първо да живеят заедно. И въпреки че братът на Стан е невинен, за него беше твърде много да види как три непознати жени се редуват при Стан през седмицата.. Нямаше нужда да чувам повече, чувствах се напълно болен.

След като прозвучаха всички емоции, както моите, така и на Стан, се изнесох от апартамента. Не исках да оставам в него, исках Стано да ми плати и можех да започна някъде отново, без нищо да ми напомня у дома. Отне ми известно време, но накрая преодолях развода и бях готова да започна нова връзка. Светлината на тила ми обаче мига всеки път, когато срещна някого. Не искам да се срамувам от трудовите си постижения, но се страхувам, че никой мъж няма да устои, ако жена му е поне толкова добра, колкото него.

Знаете ли подобна история? Как се получи в реалния живот? Пишете на други читатели в дискусията под статията.