Общ преглед Най-честият рак на яйчниците, който идва от яйчника, е ракът на яйчниците. Той е от голямо значение, защото - въпреки че се сравнява с други видове рак, като например с рак на гърдата или с рак на белия дроб, рядко,
30. януари 2004 г. в 13:10 ч. Primar.sme.sk
Общ преглед
Най-честият рак на яйчниците, който идва от яйчника, е ракът на яйчниците. Той е от голямо значение, защото - въпреки че се сравнява с други видове рак, като например с рак на гърдата или рак на белия дроб, рядко, но от друга страна е една от водещите причини за смърт от рак при жените.
Причините все още не са известни, но по-честата поява в семейството показва генетични причини. За съжаление няма типични признаци за ранно откриване на болестта. Ако една жена има съмнение за рак на яйчниците, диагнозата винаги се стартира от гинекологичен преглед и след това се извършват образни методи като ултразвук, компютърна и магниторезонансна томография. Терапията се състои от операция, последвана от химиотерапия или лъчетерапия. Прогнозата на заболяването като цяло е доста неблагоприятна.
Определение
Яйчникът е изходният орган за редица различни както доброкачествени, така и злокачествени тумори. В допълнение, яйчниците често са атакувани от метастази на други видове рак, като напр. рак на гърдата, белия дроб, стомаха или червата.
От хистологична гледна точка се различават три различни форми, муцинозен, ендометриален и серозен рак. Прогнозата на пациента зависи, наред с други неща, от тези форми и се влошава с описания ред. Прибл. 10-15% от раковите заболявания на яйчниците не произхождат от яйчниците, а от определени клетки в долната част на корема. Той е от голямо значение, защото - въпреки че се сравнява с други видове рак, като например с рак на гърдата или рак на белия дроб, рядко, но от друга страна е една от водещите причини за смърт от рак при жените.
Анатомия
Яйчникът, на латински за яйчник, е двойка женски полови органи, които лежат в малък таз отдясно и отляво на матката, фиксирани са в долната част на корема и са свързани с матката чрез свързването на яйчниците. Яйчникът е под формата на бадем, теглото е приблизително. 5-8 g, дължина 25-50 mm и дебелина 15-50 mm. Възможно е да се различи отвън разположени ок. Кора с дебелина 2 мм и вътрешен мозък.
В кората на яйчника има граафови фоликули, които са везикули, пълни с течност, които съдържат яйца с различна степен на зрялост. При раждането яйчниците съдържат между 500 000 и 1 милион яйцеклетки. По време на половата зрялост на жената, той узрява ежегодно във фоликулите на Грааф за приблизително. 12-13 от тези яйца. По правило овулацията настъпва на всеки 4 седмици, което означава, че фоликулът се разкъсва и освободената яйцеклетка незабавно попада във фалопиевата тръба и се транспортира до матката. След това изпразненият фоликул се превръща в жлеза, произвеждаща хормони, така нареченото жълто тяло. Ако бременността не настъпи, жълтото тяло се разпада и се превръща в белезникав белег. При успешно оплождане, от друга страна, жълтото тяло се запазва до ок. 10 - 12 седмица от бременността.
Функцията на яйчника е под контрола на хипофизната жлеза, както и на хипоталамуса, т.е. горните центрове на мозъка.
Причини
Причините за рак на яйчниците все още не са известни. От една страна обаче се смята, че повтарящата се овулация е важна. Това предположение се основава на наблюдението, че ракът на яйчниците е по-често при жени, които никога не са били бременни или бременни. те никога не са приемали лекарства, които потискат овулацията, като напр противозачатъчни. От друга страна, контактите с вредни вещества, като напр азбест или талк.
Специална особеност на рака на яйчниците е „граничният“ тумор. Обозначението граница, т.е. граничният случай, идва от свойствата на този тумор, които не еднозначно го приписват нито на злокачествени, нито на злокачествени тумори. След дълъг преходен период обаче тези тумори се "срутват", което означава, че те стават явно злокачествени и "граничният" тумор развива рак на яйчниците.
В допълнение, по-високата честота на рак на яйчниците в семейството сочи към генетични причини. Друга индикация за съществуването на генетични фактори се състои в коиндикация, т.е. съпътстваща поява с други видове рак, като напр с рак на гърдата или рак на дебелото черво.
Предполага се, че ок. 10% от случаите на рак на яйчниците са генетично обусловени. Рискът от заболяване от рак в семейството се оценява на 60%. Мутациите в гените на рак на гърдата BCRA 1 и BCRA 2 са известни и все още не е ясно, тъй като някои мутации причиняват рак на гърдата и/или яйчниците.
Честота
Ракът на яйчниците е един от най-редките видове рак при жените, за разлика от рак на гърдата или рак на белия дроб. От друга страна, ракът на яйчниците заема водеща роля в причините за смъртните случаи от рак поради слабите шансове за излекуване.
Честотата, т.е. броят на новите заболявания годишно, в Северна Европа е около 14: 100 000, докато в Япония е напр. само 3: 100 000. Следователно във Федерална република Германия ракът на яйчниците засяга приблизително на всяка 66-ма жена, при рак на гърдата това е всяка 8-а - 10-та жена. Ракът на яйчниците се среща главно през втората половина от живота след менопаузата, т.е. след последното менструално кървене, с възрастовия връх през 7 и 8 десетилетие от живота.
Предполага се, че ок. две трети от всички тумори на яйчниците са канцерогенни. Около половината от всички видове рак на яйчниците се срещат от двете страни.
Симптоми
За съжаление няма типичен симптом за ранно откриване на заболяването. Първите симптоми са доста нехарактерни, като напр. коремна болка или запек. Понякога, особено при по-възрастни пациенти, отново се появява кървене, подобно на менструалното. По-късен симптом на напреднало заболяване е увеличаване на коремния обем със или без загуба на тегло. След това пациентите казват, че полите и панталоните им изведнъж са стегнати. Това увеличаване на коремния обем се дължи на по-голямо натрупване на течност в коремната кухина, в лекарство, наречено асцит, поради карциномен перитонит.
Разпространение, метастази
След около половината от случаите са ракови на двата яйчника. Ако ракът пробие през обвивката на яйчниците, той може да се разпространи директно по цялата повърхност на свободната коремна кухина, от долната част на корема до дъното до пространството на Дъглас, до пространството между матката и ректума. Впоследствие се развива карциноматозен перитонит, т.е. заразяване на долната част на корема с множество метастази.
В кръвния поток метастазите се появяват главно в плеврата, черния дроб и по-рядко в скелета, бъбреците, мозъка или кожата. Лимфният поток може да причини метастази в лимфните възли в парааорталните или илиачните лимфни възли, т.е. по коремната артерия, а също и по сакралните съдове.
Според разпространението на заболяването има 4 етапа на тумори в класификацията FIGO (Fédération Intarnationale de Gynécologie et d ’Obstétrique):
- Болест на Figo I, ограничена до яйчника
- Разпространение на болестта Figo II в таза
- Figo III карциномен перитонит респ. метастази в лимфните възли
- Figo IV отдалечени метастази
Диагноза
Ако една жена има съмнение за рак на яйчниците, диагнозата винаги започва с гинекологичен преглед, при който се палпират яйчниците и след това се извършва ултразвуково изследване през коремната стена и влагалището. Допълнителни данни за разпространението на болестта ще бъдат получени от компютърна и магниторезонансна томография.
Преди началото на всяка терапия в кръвта трябва да се определи туморният маркер СА 125, протеин на клетъчната повърхност. Този туморен маркер е от второстепенно значение при първоначалната диагноза, той е много по-важен като параметър на курса след края на лечението. Тогава увеличението на стойността показва рецидив, т.е. връщане на болестта или метастази. Ролята на HER-2/нов онкоген, открит в началото на 90-те, е в диагностиката, респ. при проверка на курса все още не е ясно.
За лечение отдалечените метастази трябва да бъдат изключени чрез подходящи изследвания, като например компютърна томография на гръдния кош и корема или магниторезонансна томография.
Диагнозата обаче може да бъде поставена само с абсолютна сигурност хистологично върху хирургично отстранена тъкан.
Терапия
Хирургия, химиотерапия и лъчетерапия са на разположение за лечение на рак на яйчниците. Изборът на метод за лечение зависи преди всичко от стадия на тумора. При по-голямата част от пациентите терапията протича като комбинация от операция и последваща химиотерапия.
Операция
Операцията включва отстраняване на двата яйчника, матката, както и голямата предмишница, т.е. част от долната част на корема. Отклоненията от тази операция трябва да се разглеждат само по изключение, като например в случай на явно едностранна атака на рак. В допълнение, ако е възможно, пълното отстраняване на метастазите е последвано от диагностични цели. Например могат да се вземат проби от подозрително увеличени лимфни възли и систематично да се изследва цялата коремна област.
Химиотерапия
Ракът на яйчниците е относително чувствителен към химиотерапевтиците. Тъй като повечето пациенти имат по-напреднала форма на заболяването, лечението не е възможно само с операция. Ако не е било възможно да се премахнат всички туморни места по време на операцията, химиотерапията трябва да се започне след операцията.
Химиотерапията трябва да започне възможно най-скоро след операцията, в идеалния случай през първите две седмици. Най-ефективни са платиносъдържащите вещества, които се прилагат в комбинация с други вещества. Някога последвано от комбинация с циклофосфамид или антрациклини, днес таксани като напр. Паклитаксел (таксол). Като правило се дават 6 цикъла с интервал от 3 седмици. Редица проучвания са изследвали други схеми на химиотерапия, които включват напр. гемцитабин или топотекан.
Лечение с облъчване
Известна е радиочувствителността на рак на яйчниците, т.е. нейната чувствителност към йонизиращи лъчи. Преди въвеждането на платиносъдържащи химиотерапии, химиотерапията и лъчетерапията бяха приблизително еднакво ефективни. Днес моделите на радиация изместиха на заден план новите модели на химиотерапия. Ако обаче има противопоказания за химиотерапия или ако пациентът откаже химиотерапия, лъчетерапията продължава да се използва. Ако рецидив настъпи след интензивна полихимиотерапия, лъчевата терапия е единствената оставаща възможност за лечение.
След операцията лъчетерапията включва облъчване на цялата коремна кухина от долната част на корема до дъното на таза, докато различни дози облъчване се прилагат в различни области - като се вземат предвид рисковите органи.
Нови методи за лечение
Пациентите с ранни рецидиви се тестват за успех с хормонална терапия, напр. Аналози на тамоксифен, медроксипрогестерон ацетат или GnRH. Освен това се изследват експерименти, за да се види дали могат да се разработят нови терапевтични възможности с антитела или туморна имунотерапия.
Профилактика
Към днешна дата не са известни превантивни мерки срещу рак на яйчниците. Засега няма доказан скринингов тест, който позволява ранно откриване на този рак.
Изключение правят семейните ракови синдроми. При известни форми на рак на яйчниците в семейството се препоръчва превантивно отстраняване на яйчниците за здрави носители на гени, които вече са прекратили планираното си родителство.
Прогноза
Няколко параметъра са важни за прогнозата на заболяването, като напр разпространение на болестта респ. туморен стадий, хистология, размер на туморните остатъци след операция.
При пациенти с ограничено заболяване на яйчниците 5-годишната преживяемост е между 70 и 90%. Ако ракът вече се е разпространил в таза, 5-годишната преживяемост се намалява до 45-57%. При наличие на карциноматозен перитонит респ. при метастази в лимфните възли 5-годишната преживяемост се влошава до 17-24%. Ако отдалечени метастази вече са установени чрез кръв, само 5-12% от пациентите ще оцелеят през следващите 5 години.
Освен това времето за оцеляване се намалява в зависимост от туморните остатъци след операцията. В същото време обемът на големия лагер е по-важен от броя на останалите лагери. При остатъци от тумори, по-малки от 1 cm, трябва да се постигне 5-годишна преживяемост между 60 и 70%.
След около 60-70% от пациентите с напреднал рак на яйчниците имат рецидиви, като 90-95% от рецидивите настъпват през първите 5 години. Колкото по-скоро настъпи рецидив, толкова по-неблагоприятна е прогнозата за пациента. Водещата причина за смърт при пациенти с рак на яйчниците е карциноматозният перитонит.