село

Винаги съм слушал какво трябва и какво не (Източник: GettyImages)

Когато гледам детството си с течение на времето, трябва да кажа, че съм възпитаван по много закостенял начин. Не обвинявам родителите си. Вярвам, че са ме отгледали най-добре, което са могли. Те обаче ме научиха да гледам на другите с осъдителни очи.

Винаги съм слушал какво трябва да се направи и какво да не се дава, въпреки че много правила са спазени само привидно. Например, родителите ми ми казаха, че алкохолът е бичът на човечеството, но въпреки това той се изливаше в нашето семейство при всяка възможност. Не го разбрах. Алкохолиците, които лежаха пред селския магазин, бяха насочени, докато ние бяхме свестни съграждани. Въпреки че баща му се е напил, той е спал по-голямата част от маймуната в избата, където не е трябвало да се изправя пред друг поглед.

Слушах и да обичам всички. В нашето домакинство обаче непрекъснато бяха критикувани съседи, членове на семейството и хора от селото, чието име току-що е попаднало под езика. Най-големият грях в нашето село бяха двама нещастници, които имаха толкова смелост, че успяха да се разведат и по този начин излязоха изпод тиранията на хората. И двамата бяха бити като ръж.

Едната се разведе, когато съпругът й посегна към детето, а другата, когато „любимият“ й счупи двете ръце. По това време бях в началото на двадесетте години и все още си спомням майка ми да ми крещи, когато ме видя да разговарям с един от тях. „Жана, тя не заслужава вниманието ни. Не биваше да се развежда. " майка ми ме убеди. Обаче тайно се срещнах с Тереза, която беше на път да се премести в по-голям град. Както по-късно тя ми каза, в семейството й било нормално жената да търпи физическо насилие. Според нейните родители това е съдба, която никоя жена не може да избегне.

Сприятелих се с Тереза ​​и по-късно, когато отидох да работя в града, започнах да живея с нея. Тя нямаше гадже или дете и въпреки това наемът е по-добър, когато сте двама. В града започнах да гледам повече на проблемите на ежедневието от по-голяма перспектива. Разбрах, че е най-лесно да осъдиш друг човек. Никой от нас обаче не знае, сякаш се държи на негово място.

„Най-лошото във всичко беше да вземете твърдо решение и да тръгнете по своя път, дори ако целият свят е против вас. Но вътре усетих, че е правилно. Исках живота си. Кой знае, ако останах с Марош, може би вече няма да съм на този свят, " Тереза ​​призна в слаб момент.

Разбрах я, но вътре бях убеден, че такова нещо не може да ми се случи. Ако само човек веднъж положи ръката си върху мен, щях да избягам по-лесно. Със сигурност нямаше да чакам той да ме направи инвалид. сгреших.

Омъжих се. Медените месеци завършиха много по-бързо, отколкото дори започнаха. Няколко месеца след сватбата усетих колко трудно може да бъде ръката на съпруга ми. Веднага се сетих за Тереза, с която загубих контакт с времето. Преместих се в Чехия и рядко се прибирах у дома. Видях колко е трудно да спечеля себе си, със страха си и чувството за тотален провал.

Съпругът ми ми даде да се разбере, че всъщност аз съм виновна, защото постоянно го провокирам. Веднъж казах на майка си, че съпругът ми ме бие, тя замълча за момент. „Дръж се, моето. Вие не сте първият или последният. Тя носи пари, грижи се за теб, по-добре си с мъж, отколкото без мъж. " - добави тя след дълга пауза. Доверих й се известно време. Но споменът за Тереза ​​ми даде вътрешна сила. Никой няма право да докосва жена.

Разведоха ни за първата годишнина от сватбата. За щастие нямах време да забременея, така че ми беше по-лесно да напусна съпруга си. Майка ми не говори с мен, защото станах черна овца на семейството. Вътре усетих, че съм взел правилното решение. Най-накрая успях да дишам по-свободно.

Днес съм на 40 години и все още не съм се отървал от стикера на разведената жена в родното си село. Разбрах обаче, че е много по-важно от това да живееш според мнението на околните да живееш според себе си. Всеки от нас може да отговори в себе си кое е правилно и кое не. И аз не съм изключение.

Освен това ни изпълва във Facebook: Открийте още по-интересни статии, рецепти и видеоклипове!