история

Бракът ми с Михал беше болезнен. Тъй като той се занимаваше с бизнес, той постоянно го нямаше и го виждахме само спорадично с децата. Постоянно пътуваше някъде и връзката ни работеше само благодарение на дълги телефонни разговори и съобщения.

Всяка монета обаче има две страни и в нашия случай не беше по-различно. Михал работи много, но поне от материална гледна точка за нас се грижехме перфектно. Имахме огромна къща, дамата, която ни я почистваше и децата ни можеха да ходят на престижни училища. Двете ни дъщери се държаха за красиви дрехи. Те обичаха баща си, защото можеха да му го купят.

Но животът ми не ми се стори толкова изумителен. Нямах съпруг, а само партньор по телефона. Често се чувствах изоставен и изгубен в голяма и празна къща. Дъщерите ни Катка и Лучия обаче не го преживяха толкова драматично. Те свикнаха с факта, че баща им отсъства през повечето време и им изпраща пари всеки път, когато видят нещо хубаво в магазина.

Приятелите ми много пъти ми казваха да кажа на съпруга ми, че така не ми харесва и не искам да живея повече така. Броят пъти, които исках да му кажа, не може да бъде преброен. Никога не съм имал смелостта, тъй като все още съществуваше въпросът какво ще се случи с нашата компания и живота ни, които бяха толкова добре установени. Все пак не исках да бъда егоист и да лиша семейството си от добри финансови доходи, тъй като не работех сам.

Михал обаче се прибираше все по-рядко. Вече не знаех нищо за него и дори нямах време да гледам къде се намира в момента. Той не се обаждаше и пишеше толкова често, колкото преди, а аз просто се страхувах да чакам той да ме изкашля. Винаги, когато повдигнах тази тема, той ме питаше дали да спре да работи и предпочита да е у дома с нас.

Минаха години и докато дъщерите ни учиха в чужбина, все повече и повече осъзнавах колко съм изоставена. Нямах за кого да готвя, нямаше кой да чистя, какво да правя ... Единствената ми надежда беше, че Михал ще разбере, че сме доста спасени и ще се откаже от това темпо на работа. Надявах се, че ще стигнем до етап, в който той ще управлява бизнеса само от вкъщи.

Обаче никога не съм виждал този ден. Живеех в илюзиите си и във факта, че един ден ще бъде по-добре и че просто трябва да упорствам. Вместо това документи за развод ме чакаха вкъщи на масата. Михал беше някак си у дома неочаквано и можех да предположа, че нещо не е наред.

Той призна и ми разказа всичко. В чужбина той живее втори живот с друга жена в друга къща с друго дете. Коленете ми се счупиха и гърлото, което имах, беше неописуемо. Наивно го обичах и очаквах с нетърпение всяко негово пристигане, телефонно обаждане, съобщение. Преживях изневяра и пълно предателство от негова страна.

Отне ми месеци, за да се примиря с развода и да накарам да живея отново. Счупено сърце лекува бавно и аз отново повярвах, че животът ще бъде добър. Все още си представях как Михал идва и казва, че съжалява за това.

Вместо това той манипулира дъщерите ни, така че те не избраха да живеят с мен, а с баща ми. Преместиха се в чужбина, за да го видят, и не ми се обаждат. Те не вдигат телефона и нямам представа как са.

Непрекъснато се питам къде съм сгрешил? Това, което сгреших, е, че за една година загубих съпруга си и две дъщери, за които толкова много се грижех? Те просто ли си тръгнаха, защото Михал има много пари и може да им купи всичко, което могат да посочат? Разочарован съм, но се надявам, че където и да се намират в момента, там се справят добре и поне малко ми липсват.

Знаете ли подобна история? Как се получи в реалния живот? Пишете на други читатели в дискусията под статията.