Уникалната програма BUDDY помага на децата да влязат в ежедневието след напускането на Центъра за деца и семейства (бивш детски дом). От ноември 2018 г. проектът се подкрепя и от CRESCO GROUP, която дарява по 50 евро от всеки продаден апартамент в квартал Slnečnice в Братислава за подпомагане на деца от детски домове. Той говори за произхода на проекта Основателят на BUDDY Ладислав Косар:

интервю

Как лично си помислихте за идеята за основаване на BUDDY? Помните ли тази ситуация или момент?

Точно както няма случайности, тази идея не се е родила в главата ми без импулс. Учих в чужбина, където имах утвърдена кариера. Но през 2004 г. реших да се върна в Словакия и започнах бизнес. Справих се добре. Купих каквото ми трябваше, но чувствах, че мога и искам да дам още повече. Веднъж бях спрян в търговския център от деца от сиропиталище (днес Център за деца и семейства) и купих мъниста от тях за хиляда корони. Поканиха ме помежду си. В интервю с педагози разбрах, че това, което липсва на децата, е смислено свободно време. Със сестра ми Лусия и няколко колеги от работата обмислихме какво да предложим на децата и решихме да организираме летен лагер като доброволци. Този път заедно с децата беше толкова хубаво и в същото време силно преживяване за нас, че искахме да продължим. Създадена е гражданската асоциация PRO VIDA и нейната основна програма BUDDY. В рамките на него подготвихме различни дейности за децата, за да развият своите умения - семинари, курсове и обучение. Но разбрахме, че децата трябва да имат някой със стабилен произход и фиксирани ценности, който да ги подкрепя и да им помогне да разкрият своите таланти и място в живота. Постепенно вниманието ни беше насочено към качеството на връзките на двойките BUDDY и подкрепата на доброволците.

Защо смятате, че тази форма на нематериална помощ е необходима на децата от детските домове? Повечето хора искат да помогнат, особено с натура или финансови дарения.

Когато приех споменатата първа покана на деца в дома им в Podunajské Biskupice, разбрах, че те са относително добре обгрижвани по отношение на материала. Те са в безопасност, имат къде да живеят, нещо за ядене и много дрехи или играчки. Но им липсваше истински контакт с външната среда, където те биха били сами. Разбрах, че имат нужда от помощ, за да се ориентират в него, да разберат как работи, как да живеят и работят в него. И тук е незаменимата роля на безкористен доброволец, който иска да тръгне по този път на обучение с детето. Биологичните родители на децата обикновено нямаха време или възможности да го направят. Те бяха погълнати от своите често съществуващи проблеми. В центровете, от друга страна, те са част от екипа и възпитателят няма място да обърне фокусирано внимание на всяко дете поотделно, дори и с най-големи усилия. И че BUDDY доброволец може.

Програмата BUDDY отговори на вашите очаквания?
Какво друго бихте искали да добавите към дейностите на BUDDY в бъдеще? Защо?

Нашата цел е дете без домашен произход да създаде дългосрочна качествена връзка с доброволец от BUDDY и да се подготви за достоен, независим живот в зряла възраст. Тоест да има редовен доход, дом и положителен социален произход. В момента работим активно с 12 центъра за деца и семейства в Западна Словакия. Нашата амбиция е да подобрим качествено, да укрепим системата за подкрепа на доброволците и постепенно да се разрастваме в други региони на Словакия, за да помогнем на всички деца, които се нуждаят от това. В същото време получавам първите прояви на интерес към изпълнението на нашата програма в чужбина, но приоритет за нас засега са словашки деца, израстващи в центрове, въпреки че вече имаме деца в приемни семейства в програмата, за които BUDDY също е подходящ.

Вие също сте BUDDY?

Да, имам детето си BUDDY от две години. Дойде постепенно. През 2016 г. програмата BUDDY премина от етапа на групови срещи и съвместни дейности с деца до етапа, в който се фокусирахме върху формирането на BUDDY двойки. Изграждането на взаимоотношения и подкрепата на доброволците стана в основата на програмата. Професионализирането на набирането на доброволци, техният подбор и обучение имат за цел да дадат възможност на доброволците да помагат на децата възможно най-ефективно. Когато тази промяна на програмата се стабилизира, станах BUDDY.

Смятате ли, че словашкото общество е повече или по-малко отворено за такъв проект в помощ на децата от дома? Тоест деца, които не са директно от обкръжението си?
Трудно е да се получи нов BUDDY?
Ако някой иска да стане БЪДИ, колко време трябва да отдели за дете?

Необходимо е да отделите няколко часа седмично. Доброволецът трябва да запази свободното си време за обученията, осигурени от програмата BUDDY, срещи с координаторите на програмата и, разбира се, за срещи с детето. През първите две години искаме срещите да бъдат поне веднъж седмично. Доброволецът се договаря с детето и възпитателя в деня и часа, когато доброволецът го взема и в същото време го придружава до центъра. Като част от програмата ние също създаваме пространство за различни групови дейности, така че доброволците и децата да могат да се срещат заедно и да се опознават. BUDDY е общност и ние се грижим тази общност от деца, доброволци, поддръжници и вътрешния екип на BUDDY да се опознаят. Ако трябва да го преценя, това е средно 2-3 дни в месеца.

Има ли подобни понятия в чужбина? Вдъхнови ви един от тях?

Създадохме програмата BUDDY специално за нуждите на словашки деца, които не растат в семейна среда. Така че основната ни цел беше да ги разберем и техните нужди. Още през 2006 г. знаехме какво най-много пропускат децата, затова се заехме да намерим най-добрия начин да го заменим в словашката система за институционална грижа за децата. Така че първоначално дори не разгледахме какво съществува в чужбина. Едва когато търсихме отговор на въпроса как да се намесим и устойчивостта на програмата, ние го намерихме в принципите на наставничеството. Тогава започнахме да разглеждаме какво е в света. Попаднахме на американската програма Big Brothers Big Sisters (BBBS) и други наставнически методи. Те ни потвърдиха, че дългосрочната връзка на детето със зрял възрастен, която е правилно подбрана, подкрепена и в същото време развитието на детските умения е правилният начин да се помогне. Чрез нашия практически опит стигнахме до подобна констатация.