Храни ни, харесва ни, плаши ни. Говорим за храна, която може да бъде толкова удоволствие, колкото и болка. Особено когато отношенията ни с него надхвърлят линията на зависимост - или не можем да му се наситим, или се опитваме да го елиминираме, доколкото е възможно.
Кога основната нужда на тялото се превръща в диагноза? И защо това се случва?
Тридесетгодишната британска жена Април Грифит от детството не е нищо друго освен сандвичи и чипс със сирене. „Щом се опитам да ям нещо друго, получавам безумни пристъпи на паника“, казва той.
Както каза пред сървъра Mirror.co.uk, тя се страхува, че нещо друго не би се забило в гърлото й и не би започнало да се задушава. "Не знам структурата на другите храни и ме подлудява, че трябва да слагам други храни в устата си."
Младата жена, която докара по чудо две деца, се опита да промени хранителните си навици. Досега обаче нито посещенията на психолог, нито груповата терапия са помогнали много и тя дори е опитала хипноза.
След това известно време тя можеше да хапне малко сух ориз, но след известно време се върна към старите начини. Тялото й страда от такава диета.
Освен че има малко наднормено тегло, липсват много необходими витамини и минерали. Въпреки че ги замества с мултивитаминни сиропи, последиците могат да бъдат сериозни в напреднала възраст.
Нейният неназован съгражданин нямал късмет. Днес осемнадесетгодишно момче не е яло нищо от началното училище, само пържени картофени чипсове и чипс.
Той посети своя общопрактикуващ лекар преди четири години, чувствайки се уморен и болен. Поради липсата на витамин В12, лекарят препоръча подходящи хранителни добавки и по-специално да подобри собствения си начин на живот.
Младежът обаче не промени навиците си, само от време на време добавяше парче бял хляб или шунка към пържените картофи и когато миналата година беше приет в клиника в Бристол, специалистите можеха само да заявят, че е загубил зрението си неотменимо.
Тази статия е само за абонати.
Остават ви 92% за четене.