 |
След мексиканските олимпийски игри, т.е. след 1968 г., започва значителна работа по средиземноморско и алпийско обучение. Това е нова форма на подготовка, т.нар хипоксичен препарат, който се характеризира със значително по-ниско атмосферно налягане и значително по-ниска стойност на парциалното налягане на кислорода.
Фигура 1 (Roskamm et al., 1968) Зависимост на вентилацията и парциалното налягане от увеличаването на надморската височина
Тази форма на обучение започва да се използва в гореспоменатия период преди Олимпийските игри в Мексико Сити, който се намира на височина 2240 метра над морското равнище. По-късно са установени дългосрочни, предимно положителни ефекти върху организма, които се прилагат на практика от няколко години.
Фигура 2 (Jungman, 1962) Промени в кръвоносната система по време на адаптация и аклиматизация
Фигура 3 (Jungmann, 1962) Промени в дихателната система по време на адаптация и аклиматизация
Промените, които се случват в хипоксична среда, засягат не само кръвоносната и дихателната системи, както е показано на фигури 2 и 3, но и метаболизма и функциите на нервната система, както е показано на фигура 4.
Фигура 4 (Jungman, 1962)
Промени в метаболизма и функциите на нервната система по време на адаптация и аклиматизация
Тези снимки са съставени от Jungman. Развитието на хипоксичен препарат е претърпяло много значителни промени от самото му създаване, което е постигнато чрез дългосрочно наблюдение и тестване. Kuchen и сътр. (1985) характеризира алпийското обучение като обучение в алпийска среда, което може да бъде фокусирано върху:
- Повишаване на функционалните възможности на организма и развиване на издръжливост
- Ефективна почивка, регенерация и лечение
- Ефективна незабавна подготовка за важни състезания.
Най-често използваните височини са 1000 - 1200 метра надморска височина и 1200 - 2500 метра надморска височина. Най-важните алпийски учебни центрове в Европа включват Belmeken (България), Pietra Arsa (Румъния), Font Rome (Франция), Tzachkachor (Русия) и Štrbské Pleso (Словакия). С течение на годините мненията за алпийската подготовка също се променят, където някои настоящи литературни източници твърдят, че обучението на височина до 1600 м не носи желания ефект. Кръгът от центрове, където можете да се подготвите, също се е увеличил значително. Обикновено признаваме три алпийски нива:
- до 1200 m.n.m. - ниско
- 1300 - 2500 m.n.m. - среден
- над 3000 m.n.m. - Високо.
Важно е да се определи оптималният размер на тренировъчния престой. Не е вярно, че колкото по-висока е височината, толкова по-положителен е крайният физиологичен отговор на организма. Твърде голямата надморска височина може да намали тренировъчното натоварване, така че обучението в крайна сметка да бъде недостатъчно и да доведе не до подобрение, а до влошаване на представянето (Hamar, 1995).
За спортисти, трениращи в нашите условия, най-подходящ е средният клас, тъй като се препоръчва да се тренира на височина от 1000 до 2000 метра над морското равнище по-висока от естествената среда, в която обикновено живеем. Разбира се за спортисти, живеещи напр. в град Толука в Мексико (2656 м надморска височина) е подходяща среда за подготовка на ниво трето - високо ниво. Поради факта, че в света има малко курорти, които отговарят на техните изисквания, най-честото им местожителство е боливийската столица Ла Пас, която е на надморска височина от 3200 до 4100 м, или известното езеро Титикака, който е на надморска височина от около 3 800 м надморска височина и в близост до него има отлични условия за обучение на пешеходци.
Друг важен фактор при избора на тренировъчен лагер трябва да бъде възрастта и тренировката на състезателя, тъй като младата възраст или ниската тренировка може да доведе до неблагоприятни ефекти върху тялото като претрениране или в най-добрия случай преждевременно ускоряване на изпълнението, което може да доведе до отрицателни психологически реакции към организма. Обучението в алпийска среда трябва да бъде систематично и внимателно планирано и е препоръчително планът за обучение да се консултира с лекар или друг специалист.
Много е важно да поддържате начин на живот и особено да набавяте достатъчно количество витамини С и Е, както и достатъчно количество желязо. Голямо значение трябва да се отдаде и на питейния режим, като се има предвид, че повечето високопланински курорти, които използваме, могат да бъдат характеризирани като много сухи, което се отрази значително в загубата на тегло, причинена от загуба на течности. Интересното е, че с издръжливост на темпото от 40 км при нашите климатични условия, изпитах загуба на тегло от 3,5 кг при температура от 30 градуса и по време на тренировка консумирах 2,5 л (= кг) вода, което означава обща загуба от 6 кг . Както вече споменахме, околната среда е по-суха на височина, така че по време на тренировъчния процес са необходими по-чести освежавания и, както е важно да се пие, също така е необходимо да се охлади телесната повърхност.
Парциалното налягане на водната пара е приблизително 1% от налягането на морското равнище. Дори на височина 2000 м, влажността на въздуха е два пъти по-ниска от морското равнище, а на по-голяма надморска височина въздухът е практически „сух“ (Суслов - Гипенрейтер - Холодов, 1999).
Температурната разлика намалява в диапазона от 0,40 - 0,60 C на 100 m, където например в Кавказ е около 0,68 C, в Памир 0,9 C или в Мексико 0,4 C.
Друг фактор е слънчевата радиация, която заедно със сухата и по-ниска концентрация на кислород е съпътстващ феномен на алпийската подготовка. Например на височина 3000 m интензивността на слънчевата радиация се увеличава с 10% на всеки 1000 m. Ултравиолетовите лъчи увеличават интензивността си средно с 3-4% на всеки 100 метра надморска височина. В допълнение към тен, тук се появяват по-активиращи обменни процеси, повишава се имунитетът, подобрява се процесът в тъканите, цялостното здраве и апетит. Но има повишен риск от киселини, сърдечно-съдови усложнения, но също така и нервни разстройства.
Промяната в атмосферното налягане е на височина 3000 m.n.m. около 31% надолу и при 4000 m.n.m. с 39% в същата посока, което може да причини значителни физически проблеми, особено през първите дни.
Намаляването на парциалното налягане на кислорода (PaO2) е наистина значително с увеличаване на надморската височина, когато например на височина 3000 m.n.m. тази стойност намалява от 159 mm Hg на 110 mm Hg и в размер на 4000 m.n.m. дори под 100 mm Hg до точно 98 mm Hg.
Таблица 1 (Suslov et al., 1999) Промени във въздуха, настъпващи с увеличаване на надморската височина